Вторият филм на “Монахинята” излезе по кината днес и аз като никога отидох още на първата прожекция, без да чакам дните с намаление. За съжаление се минах. Продукцията не е съвсем лоша, но доста сваля гарда спрямо първата част и изобщо няма блясъка й.
Демонът Валак отново е на свобода! Следите от престъпленията му се виждат по картата на Европа, тръгвайки от Румъния, където е изпълзял от портала към Ада, отворен под манастира “Света Карта”, но сега приближават Франция. Свещеници и монаси биват убивани по жестоки и свръхестествени начини. Обезпокоен от ставащото, Ватиканът се обръща към сестра Айрийн, която вече е побеждала чудовището, за да я помоли да извърши ново чудо, като го спре отново. Айрийн не иска да се захваща с тази работа, но няма избор. В това време старият й приятел Морис работи в девиче училище, където се случва поредица от необясними и зловещи събития…
Първата част на “Монахинята” обра точките с готическата атмосфера на румънския манастир. Тук визията е доста по-постна, като девическото училище се състои на практика от дълъг коридор и изоставен параклис, където момичетата правят пакости и така докато не си намират белята. Валак, разбира се, е все така злокобен и убийството му в пролога на филма е епично. Самият сюжет затова как търси свещена реликва, която би му върнала силите на ангел и Айрийн трябва да я намери преди него напомня повече филм за “Хари Потър” и макар аз да съм голям фен, не съм убеден, че подобен похват върши работа за вселената на “Заклинанието”. Най-големият проблем е, че не забелязвам развитие вътре в героите – Айрийн е все така храбра и свята, колкото в края и на първия филм, а Морис няма вина за случващото се около него. Добавена е чернокожа монахиня, избягала от расизма в Мисисипи (чак във Франция?!), като това е сюжет, вкаран според мен колкото проектът да бъде одобрен от инвестиционната компания “Блек Рок”, натискаща да има яко политкоректност в големите продукции, за да ги спонсорира. Тук тези мотиви са ограничени, така че не дразнят, но и с нищо не допринасят за историята.
“Монахинята 2” гледан сам по себе си е приличен хорър с някои готини сцени като оживелия от стъклопис дявол (макар това да е откраднато от Греъм Мастертън и романа му The House of a Hundred Whispers). Като цяло обаче той не само, че не обогатява с нищо вселената на “Заклинанието”, но лично за мен малко и обърква хронологията й, предвид развръзката си. Петата част на конкурентната поредица “Коварен капан” се бе получила доста по-добре, същото важи и за “Екзорсистът на Папата”. В една силна за хоръра година, “Монахинята 2” за мое съжаление изглежда по-скоро като разочарование, макар да си остава ниво или две над бозите за супергерои като “Антмен 3” и “Синия бръмбар”, които имах нещастието за изгледам на голям екран. Каква утеха, наистина!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари