Момичето от квартала

momicheto

По дрехите посрещат, по ума изпращат! Така казва старата поговорка, която в случая с книгите може да се преведе като “по корицата взимаш, по съдържанието пишеш ревю”. В случая обаче прекрасните илюстрации на Кирил Димов в аниме/манга стил пасват идеално на чудесната книжка в стихотворна форма, написана от казанлъшкия клуб “Светлини сред сенките”, която бе удоволствие за четене, за гледане на картинките (“едно от хубавите неща на книгите е, че в тях има картинки”, както твърдят казал навремето Джордж Буш-младши), а също и за ревюиране. Все пак какво по-хубаво от това да те е зарадвала книга, написана от млади българчета?

“Момичето от квартала” разказва в стихове историята на група деца, като основна роля играят влюбените един в друг Ниа и Макс. Заедно със своите приятели, те ходят да лудуват из квартала, който в книгата има мрачно и хитро съзнание, като опитва да ги оплете в интригите си. В случая децата попадат на труп в канала, където са отишли да карат колело, но вместо да докладват истината в полицията, решават да се скатаят по съвет на Макс, който пък се тревожи дали Ниа няма да си има ядове с родителите. Такава тайна обаче изяжда радостта от живота на тийнейджърите – а когато по радиото съобщават, че е изчезнало дете, те ще трябва да вземат съдбоносно решение…

Макар книжката да е весела, мъничка, а кварталът като антагонист да има метафорична, а не свръхестествена роля, по някакъв начин “Момичето от квартала” ми напомни на “То” от Стивън Кинг с историята на загубената в израстването невинност на детството, случила се в едно от безкрайните лета на ваканциите. Стиховете са остроумни и приятни за четене, историята, която разказват е както интересна, така и смислена, а поуката е много важно, макар развръзката да щади както читателя, така и героите си.

Макар “Светлини сред сенките” да творят отдавна, аз се срещнах с творчеството им чак сега, но останах очарован, като ще се постарая за в бъдеще да прочета и други техни книжки. Пожелавам на младите автори много здраве, щастие и успехи, а на клубът им – още много издадени книги!

Оставете отговор