Михаил Митев: “Искам да остана здраво стъпил на земята, но взирайки се в облаците”

misho interview

Михаил Митев е млад български писател, приятел на Цитаделата, създател на читателския клуб “Между редовете” и носител на нашите награди първо за Нов Фен, после за Фен и накрая за Български Автор на Годината. За нас е чест, че той гостува в обновената ни рубрика с интервюта!

Мишо, макар да си станал нещо като “celebrity” в средите на младежката литература, може би има наши читатели, които още не те познават. Как би се представил пред тях?

Благодаря ти за отправената покана за интервю. За мен е радост, че мога да отговоря на приятните и интересни въпроси.
Накратко – младеж, който се опитва да построи Вавилонската кула наново, разрушена от халтурата на всичкознаещите в нашето съвремие. Търсещ винаги тръстиките в блатата. И вероятно често губещ се между дисхармонията от фалшивите тонове на слънчевите лъчи. Философ по душа. Автор на две книги и в момента уча Журналистика в СУ.
И не знам дали съм точно селебрити в младежката литература, но ми стига да съм новина. Те понякога са по-поносими и разбираеми.

Когато за пръв път се запознах с теб, все още беше фен и читател. Какво те насочи към литературата и как откри фентъзи жанра?

Естествено, че “Хари Потър”.. Както казва Хемингуей – “Бих дал милион долара да прочета “Братя Карамазови” за първи път отново!” Така и аз. За моя радост хванах Хари Потър генерацията и израснах белязан. С първата книга за Хари се научих да чета. Втори клас, а знаеш с каква скорост четат второкласниците, успях да преборя първа и втора част за седмица. Оттам “Властелинът на пръстените”, “Хобит”, “Хрониките на Нарния” и любовта ми към писаното слово.

Дълги години ти беше председател на ученическия клуб „Между редовете“ във Враца. Разкажи ни нещо повече за него?

Бягство в пустиня. Така бих оприличил тази отминала постъпка, за която не съжалявам. Защото е имала смисъл за мен, пък и за хората, които идваха.
За кратко просъществува. Четири години стигнаха са се разочаровам, но да продължа в друго организаторско направление. Човек да се разочарова е хубаво, значи все още може да усеща приятните изненади. В началото пречупихме училищния шаблон “какво е искал да каже авторът?”, започнахме да каним съвременни български автори. Поне съм досаден из социалните мрежи, те затова не ми отказваха присъствието си. Знаеш. Ти дори няколко пъти бе във Враца. И ти благодаря.
Канихме и преводачи. Защото сме свикнали да ценим чуждата книга само откъм стил, идея на написването и развитие на персонажите. Някак си преводачите сме ги тикнали в ъгъла, превърнали се като маргинали в литературата. “Щото нали т’ва им е работата”. Съжалявам.
Ти като автор, но и преводач на известни чуждестранни книги в българския пазар, знаеш каква е тежестта. Виждам го по следния начин – дори и да напишеш своя книга – ако не е сполучлива, вината е единствено на автора. Но ако трябва да преведеш успешна книга – става въпрос за по-висш професионализъм. Иди превеждай Кинг, Лъвкрафт, Хемингуей и Бредбъри после да кажеш, че е лесна задача. Нали си имаме гугъл транслейт. Колко ти му е..
Но пък благодарение на този читателски клуб, освен че направих приятелски връзки с много други литературни клубове в страната, то имаше свето развитие в съвместни събития с регионалната ни библиотека и Младежкия Дом, който са солидна подкрепа да съм това, което съм. Има и добри страни. Стига, пак казвам, да се държим за тръстиките в блатото от апатия.

fragmenti

През последните години ти направи стъпката от читател към писател и направи заявка за сериозно участие в литературния ни живот със сборника „Фрагменти“. Как се роди той? Защо се насочи към по-абстрактна литература?

Ако трябва да съм честен докато писах първата книга, не усещах тревога. Но след като се появи на белия свят – започна нещо да ме стяга за гърлото. Дори ме беше срам да я прочета. Скрито неспокойствие ме обхвана дали ще се хареса, изобщо целият този процес от написването до издаването имал ли е смисъл? В крайна сметка това е емоцията, която движи оста на света. Не е ли? Несигурността. Хареса ми това чувство. Две допечатки от първата книга излетяха в ръцете на читателите ми из цялата страна.
И защо точно пиша подобен стил литература – не мога да бъда категоричен, както обичайно. Харесвам подредения хаос от мисли, които в крайна сметка заема формата и обема, та дори и мириса на (не)случайностите в нашите животи. Защото много пъти съм казал, че живеем много животи, щом чуем чужди истории. Понякога се обърквам самия себе си кой е реалният ми свят и история. Защото чуя ли разказана история, ставам част от нея. Дори и продължението. Затова обичам да се губя в чужди.

„Между“ е романът, продължение на „Фрагменти“, започващ с това как главният герой рязко излиза от рутината на живота си с бягство. Изкушавал ли си се да го направиш? Колко от себе си си вложил в протагониста?

Често го правя. Рутината убива оригиналността. Значението на думите. И смисъла. Създава привидно приятна компания и застой.
Относно “Между” – криво огледало на желанията ми. Не мога да характеризирам илюзията като част от моята същност. Но донякъде след като написах книгата, започнах да се уча от главния си герой. Тъй че, сега аз го копирам. Създаденият учи създателя.

mitev mejdu

Вече си издаван автор, взе и няколко награди от „Цитаделата“. Какво е чувството от тези постижения на една все още много млада възраст? Какви са следващите ти цели?

Преди два месеца след като спечелих вашата награда за “Български автор на годината за 2018 г.” разбрах, че нещата по един, или друг начин ще се получават. Приятно е да си на 20 и да бъдеш оценен. Чувстваш се нужен и значим. Донякъде даваш и пример. Целите са повече от очевидни. Да остана здраво стъпил на земята, но взирайки се към облаците. Те са покривът на мечтите, надскочим ли ги – целите се размиват с идеологии.

Смятал ли си някога да се пробваш с произведение във фантастичния жанр?

В момента пиша научно-фантастичен разказ за участието ми в сборник с фентъзи разкази. Дано се получи. Резултатите що го покажат. Но и да не вляза в изданието, не ми пречи да пробвам. Знаеш, че обичам предизвикателствата, тухлената ми глава е по-здрава стиропорните стени.

Като човек, занимавал се освен с творчество и с клубна дейност, как оценяваш литературния живот у нас? Смяташ ли, че вървим нагоре или напротив, че сме в етап на криза?

Мисля си, че е крайно време авторите да се научат да приемат критика. Това е първата стъпка към прогреса. Не откриват топлата вода, нека не претендират какво са. Читателите го правят.
Но определено си мисля си, че е дисбаланс, защото в последно време толкова много книги се издадоха, а въпросът ми е каква част от тези автори останаха запомнени? Свръхпроизводство да издаваме.. Колкото да издаваме. Страх ме е, когато чуя в литературни четения, че лицето х или у имат над 15 чернови за издаване. Пишел още. Плашещо е. Браво, господине, хубаво ли ти е.. като унищожаваш дърветата? А дано ти мине..
Затова младите и талантливи бъдещи автори ще се наричат графомани, защото е страшно да си самоопределил се писател.

misho premiera

А какво ти е мнението за развитието на литературата, че и на други изкуства като киното, в световен мащаб? Има ли нови тенденции, които радваш или пък те притесняват?

Не знам дали е плюс или минус, но спрях да гледам блудкавите холивудски блокбъстъри в кината. Не ги издържам повече от 20-тина минути. Изгледах част от филмите номинирани за “Оскар” и определено се опитва да се прокрадват нишката в кино тенденцията за политкоректността. Която ще ни смачка накрая. Затова с близкото ми обкръжение от приятели предпочитаме повече театъра. Няма цензура, както преди ’89 на постановките.

Да се върнем на твоето творчество. Коя е следващата книга, която подготвяш?

Ще избягам малко от социалните тематики. Готви се една нестандартна идея на белите листи, но да видим дали ще се разберем с нея. Героите спряха да ме слушат. Но това донякъде е добре. Заживяват собствен живот, извън моята мисъл. Хумористичен роман, малко циничен и политнекоректен. Но се нуждая от известна доза пауза. Дълго време след като издадох “Между” бях в творческа криза, ако мога така да я нарека, сядах върху белия лист и всичко изписано не ставаше за нищо. Вбесявах се на самия себе си. Поне не съм от писателите-чукчи и четях още повече. Та, отскоро кризата ми заприлича на Брекзит-а, хем си тръгна, но от време, на време се прокрадва из някоя страница.

Кои са любимите ти автори и произведения, български и чужди? Вдъхновяват ли те по някакъв начин?

Ох, труден въпрос.. Но определено “Степния вълк” на Херман Хесе, “Гняв” на Кинг, “Човекът, който се смее” – Юго, “Празни мисли на един празен човек” – Джером К. Джером, “Априлска жътва” – Бранимир Събев, “Оксиморон” – Михаил Вешим, “Звездата на Гибелта” – Александър Драганов, “Чамкория” – Русков..
Страшно много са.. Както забелязваш палитрата е разнообразна.. Наистина трудно. Това се сетих на прима виста.

Какъв съвет би дал на младежи като теб, които също искат да станат писатели?

Да четат повече. Да не се срамуват от текстовете си, да открият подходящата литературна среда, защото.. е от значение..
Който желае може да се свърже с мен, да праща свое творчество, да помагам за реализиране на идеи и събития : )))

Кажи нещо за довиждане на нашите читатели!

Не бъдете безразлични към случващите се събития около вас. Тук и сега сме, не там и някога.

Misho Victory

Интервюто взе Александър Драганов

Оставете отговор