Милен Колев: Колкото и трудно да е на моменти, не се предавайте

milen 4

Днес имаме удоволствието да ви запознаем с Милен Колев. Той е фен на Цитаделата от години, а от скоро вече е част и от писателския клуб “Лазарус”. Изключително ерудиран млад автор, който през миналата година издаде и първата си самостоятелна книга, антологията “В търсене”.

Здравей, Милене! Благодаря, че се съгласи да ни дадеш интервю. Ти си млад автор, затова мисля, че е добре първо да се представиш на читателите ни. Опиши се с няколко думи!
Здрасти и сърдечно благодаря за поканата! 🙂 На 29 години съм, от град Костинброд. Завършил съм НАТФИЗ със специалност „Филмово и телевизионно операторство“ и работя професионално като оператор, монтажист и фотограф. Освен, че обожавам книгите, съм и киноман – ценител както на старото класическо кино, така и на модерното стойностно такова. Разбира се, разнообразявам с комерсиални филми, които обичам да гледам на голям екран, най-вече с компания. Също така съм и меломан – слушам в частност метъл и рок, както и филмова музика. Харесва ми да ходя на концерти на любими групи и изпълнители. Обичам да пътувам, особено с верни приятели. Голяма наслада ми носи ходенето на планина.
Като човек съм добронамерен, мечтател, но все пак гледащ практично на нещата, търся нови и нови вдъхновения под всякакви форми, ценя смислените неща. Поне така се надявам да изглеждам в очите на хората.

Вече доста години си в Цитаделата, първоначално се появи във форума, а после се запознахме и на живо. Как откри сайта, какво те привлече в него?
Забравил съм коя е била първата статия, която прочетох през 2006-а, но тогава се регистрирах във форума, а там беше пълно с хора, обединени от любовта си към фентъзито и фантастиката. И си казах: „Това е уникално!“. Темите за книги и филми, разделът за споделяне на творчество – всичко това ме привличаше. Цитаделата бе и първото място, в което споделях написаните си фентъзи разкази и започнати (но недовършени) проекти.
Запознах се със страхотни хора, а с някои от тях и до днес сме добри приятели.

Кога започна да пишеш? Какво те привлече към това поприще, което за съжаление в България не е особено доходоносно?
Започнах да пиша на 14-15 годишна възраст, едно от основните вдъхновения за това беше трилогията „Долината на мразовития вятър“ от Р.А. Салваторе – толкова бях впечатлен от героите, специално от мрачния елф Дризт До`Урден – героят, възпротивил се на злата си раса и свят, за да открие себе си и да се бори за доброто. Динамичният стил на Салваторе и богатият свят ме плениха.
В писането ми харесва това, че имаш начин да изразиш мисли и чувства, да дадеш воля на въображението си и постепенно да променяш, надграждаш и поправяш написаното. Процесът на работа не e точно вино и рози, но винаги има тръпка от това как ще изградиш следващото изречение, как ще се развият нещата спрямо предварителните ти планове. И накрая вълнението от това как читателят ще възприеме написаното.

Много от красивите снимки на нашите събития са твое дело. Знам, че се занимаваш с фотография професионално. Разкажи ни повече за интереса ти в тази посока!
Интересът за снимане настъпи след интереса за писане. Бях на 17, все още в гимназията, със специалност „Кинотехника“, но още не бях сигурен какво щях да изучавам като висше.
Имахме СИП „Фотография“ и разбрах, че снимането ми доставя огромно удоволствие. Във фотографията ми хареса (и до днес е така) смесицата между технология и творческа нагласа. Като завърших гимназия се записах на фотошкола, след което кандидатствах „Филмово и телевизионно операторство“ в НАТФИЗ. Приеха ме и последваха хубави години, наред с трудностите, естествено. Завърших и си намерих работа, която ми е на сърце. А това, мисля, е повече от хубаво.

milen 3

От известно време си и в писателския клуб „Лазарус“, който обаче е за хорър. Какво те привлече към черния жанр?
Към хоръра ме привлече Негово Величество Стивън Кинг. Спомням си лятото, в което прочетох „Особени сезони“ и бях като омагьосан. След това последваха „Нощна смяна“, „Мъртвата зона“, „Кери“, „Кошмари и съновидения“, „Мъглата“… Открих Хауърд Лъвкрафт, който ме смая с мрачните си и атмосферни разкази и митологията си за ужасни и могъщи създания, дошли от космоса на Земята. Това стана благодарение на великолепните и безупречни преводи на Адриан Лазаровски, вечна му памет. Открих и бруталния Клайв Баркър, но от него тепърва имам още да чета.
На родната сцена Бранимир Събев със сигурност беше човекът, който ми показа, че хорър в България може да се пише и то качествен. Първият негов разказ, който прочетох бе „Хижата“, тогава качен в раздела за творчество във форума на Цитаделата. Когато се създаде „Лазарус“ бях само фен на клуба и бях запознат с част от творчеството на повечето участници. Тогава не се и замислях, че един ден ще бъда част от клуба.

„В търсене“ е дебютният ти сборник. Разказите в него са доста разнообразни. Какво е обединяващото в тях, накарало те да ги събереш в една книга?
Може би обединяващото в тях е фантастичното в многото си форми. Разказите са писани в голям период от време и читателят със сигурност ще забележи това. Причината да включа по-голямата част от написаните през годините произведения беше, че са ми на сърце, колкото и нескромно да звучи, но също така да покажа чрез разнообразието в жанровете им, собственото ми влечение към фентъзито, фантастиката, магическия реализъм и хоръра. Затова и заглавието е „В търсене“ – понеже периода, в който са писани, е период, в който търсех собствения си стил и „глас“ на разказване. И тепърва трябва да работя още, това е сигурно. Но мисля, че съм на правилния път.

milen 5

Преди това записа участие и в „Сказанията на Стрикса“, новата поредица сборници с българско фентъзи. Допада ли ти това начинание? Би ли участвал в други подобни антологии?
„Сказанията на Стрикса“ е чудесен проект, подхванат от прекрасен човек и издател – Петьо Русинов. За мен бе чест, че издадох самостоятелната си книга чрез него, както и че взех участие в томове 2 и 5 от поредицата.
Разбира се, че ми допада начинанието. Има не един и два подобни сборника с родни жанрови автори, които си заслужават да бъдат прочетени. Такива сборници и проекти са шанс от една страна читателите да се запознаят с нови имена, както и да прочетат нови разкази от вече утвърдени автори. Готино е, понеже на едно място човек може да срещне различни по стил и звучене творци, всеки със свой уникален стил на писане.
С удоволствие бих участвал и занапред, стига да съм написал нещо, което ще се хареса както на мен, така и на издателя.

Какви са следващите ти писателски планове? Смяташ ли да продължиш в късата форма или ще се пробваш да напишеш и роман?
Замислил съм неща в по-къса форма, фентъзи като жанр, но не искам да издавам повече. Имам идеи за повести и дори фантастичен роман, силно надявайки се да ги реализирам във времето. Искам да пиша както фентъзи, така и фантастика и хорър.

milen 2

От много години си в българския фендъм. За добро или лошо, Цитаделата е активен участник в него. Какви са ти впечатленията от фантастичните общности у нас?
Най-хубавото е, че в България има интерес към жанровете. Уви, броят на истински верните фенове е намалял през годините. Причините са най-различни – кой е по чужбина, кой е създал семейство, кой има други ангажименти. Това, разбира се, е хубаво, но човек има ли желание, би намерил и някакъв начин да подкрепи хората, които пишат жанрово, организират премиери, събития и т.н. Другото нещо е, че има разделение в някои от фантастичните кръгове, но това е неизбежно – хората са различни по характер и с конкретни интереси. Не съм сигурен дали е възможно по-голямо обединение, но важното е да има фенове и ценители на качественото.

Кои са любимите ти автори в жанра и извън него? Има ли сред тях и българи?
Тук се притеснявам, че ще изпусна някои имена, но от световните ще спомена Стивън Кинг, Хауърд Лъвкрафт, Рей Бредбъри, Артър Конан Дойл, Едгар Алън По, Дж. Р. Р. Толкин, Дан Симънс, Нийл Геймън, Р. А. Салваторе, Дж. Р. Р. Мартин, Джо Абъркромби, Брандън Сандерсън, М.Р. Джеймс, Матю Райли, Джеймс Ролинс…
От българската литература обичам по-голямата част от класическите ни писатели и поети. От модерните ни времена чета предимно жанровите ни автори. Препоръчвам на читателите да се запознаят както с клубните сборници на „Лазарус“, така и със самостоятелните творби на авторите от клуба.

Знам, че си и голям киноман, всъщност с образование в НАТФИЗ. Кои са любимите ти филми? Допада ли ти развитието на фантастиката през последните години?
Няма да ми стигне времето, за да изредя всичките си любими филми, затова ще изброя десетина, които са ми на сърце: „Гражданинът Кейн“, „Рашомон“, „Ран“, „Шофьор на такси“, „Амадеус“, „12 разгневени мъже“, „2001: Космическа одисея“, „Блейд Рънър“, „ Изкуствен интелект“, „Сиянието“.
Развитието на фантастиката в киното е огромно. Разбира се, има ги и многото лошо примери. Но има и стойностни филми – от последните десетина години такива са „Аватар“, „Генезис“, „Гравитация“, новата трилогия за Планетата на маймуните, „Looper”, „На ръба на утрешния ден“, „Марсианецът“, Arrival, „Блейд Рънър: 2049“, „Лудия Макс“, Ex Machina, Annihilation. Със сигурност ще изпусна още заглавия. Сред сериалите също настъпи революция, все повече и повече те се правят с визията и калибъра на филми за голям екран. „Игра на тронове“, Westworld и Stranger Things са добри примери в това отношение.
Ще прозвучи наивно, но се надявам да се появят повече продукции, залагащи на идеите си, с дълбочина, каращи зрителят да мисли повече.

Как се виждаш например след 10 години? В киното или в литературата?
Уау, много готин въпрос! Да сме живи и здрави, надявам се и в двете сфери да се развивам. Не мога да преценя кое ми харесва повече, защото, както разбрахте, и двете са ми на сърце. Балансът е труден, но ще се постарая да създавам произведения и в двете изкуства.

Кажи нещо за довиждане на нашите читатели!
Не спирайте да преследвате целите си и да работите за реализацията им! Колкото и да е трудно на моменти, колкото и да ги има неизбежните препятствия, не се предавайте. Рано или късно успехите ще дойдат. Не спирайте да се учите, защото животът е постоянен процес на учене и развитие. В противен случай човек зацикля, а това хич не е приятно. Наслаждавайте се на качествени книги, стойностни филми, музика, пътешествия и истински приятели, с които да споделяте тези неща. 🙂

milen

Интервюто взе Александър Драганов

Оставете отговор