Мечът на Шанара (Шанара #1)

sword of shannara complete

Дойде време да разкрием и втората поредица, която започваме да представяме в рубриката “Фентъзи класика”, започнала през януари с новите ревюта на “Хари Потър” от Дж.К. Роулинг. С настъпването на февруари се връщаме още по-назад към историята на жанра, почти половин век в миналото, за да насочим вниманието Ви към прочутия бестселър “Мечът на Шанара” от Тери Брукс. Появила се в САЩ през 1977 година, у нас тази книга излиза за пръв път чак след настъпването на демокрацията, през 1995, макар от днешна гледна точка и двете дати да звучат безкрайно далеч. Хубавата литература обаче, за разлика от хляба, не остарява.

Ший е полуелф, отгледан от Курсад Омсфорд в Шейдската долина – затънтено кътче на Южната земя, където има малка човешка общност, живееща изолирано от останалите. Една вечер обаче, когато се прибира в семейната странноприемница, младежът сварва доведения си брат Флик с мистериозен странник, представил му се като Аланон. Дори братята Омсфорд от Шейдската долина са чували за него, прочутия историк и мистик, обикалящ Четирите земи и знаещ повече за миналото на света от всеки друг. Но на Ший му е трудно да повярва в нещата, които този загадъчен човек му разправя. Как в миналото някакъв друид постигнал безсмъртие и се превърнал в страховития Господар на магиите. Как се е завърнал и се готви за нова война след векове на мир. Как предишния път бил спрян с помощта на мистичния Меч на Шанара, вдигнат от легендарен елфически крал, дал му името си. И най-вече, как Ший е последният потомък на този крал и единственият, който може да използва тайнствената сила на талисмана, за да спаси света сега…

sword of shannara pt1

Като ученик книгите на Тери Брукс бяха настолно четиво за мен, както и една от причините никак да не залягам над уроците. Чел съм ги много пъти, но от десетилетия не ги бях подхващал. Поради това усещането, когато започнах “Мечът на Шанара”, бе изумително. Обективно погледнато, книгата има своите недостатъци – драматургично е силно повлияна от “Властелинът на пръстените” на Толкин, на пръв път поглед светът също много си прилича, макар всъщност да е изграден по съвсем различна логика. Стилът е на места твърде описателен, което може би е нормално за произведение, писано толкова отдавна. Като за първа книга авторът допуска и някои стилистични грешки.

Но всъщност нищо от това нямаше значение. Докато четох книгата отново се почувствах на 14, а не на 40 и това е по-важно от всичко друго. Харесах героите, най-вече младите Ший и Мениън, напуснали познатия си свят, за да се пренесат в едно изпълнено с опасности приключение. Насладих се на сблъсъците с чудовищата, като дори от дистанцияна на времето и хилядите прочетени книги, намирам битката на трола Келцът Маликос с Носителя на черепи за шедьовър. Дори успях да потъна в на моменти твърде подробно описаната природна картина и почувствах един уют, който от много години не бях усещал.

Старата любов ръжда не хваща и като че ли до ден днешен, когато чуя фентъзи, в ума ми изниква представата, съзадена от творчеството на Тери Брукс – класическо приключение с дълго пътуване на млади герои, изправили се срещу зла свръхестествена сила с помощта на могъщи вълшебни предмети. И се радвам, че и в средна възраст мога да се върна към тази си романтична, почти невинна представа за жанра.

sword of shannara pt2

Ревю на д-р Александър Драганов

Оставете отговор