Мечо Пух: Кръв и мед 2

pooh 2 horror

Един от най-странните хитове на миналата година бе “Мечо Пух: Кръв и мед“, който представи обичаните герои от детската приказка като хорър злодеи. Критиката разкъса този филм, но това явно не трогна създателите му, които спечелиха нелоши пари и тази година изстреляха втората част, хвалейки се, че тя е доста по-добра от първата. В това има нещо вярно, макар че когато се тръгва от толкова ниска начална точка е спорно за какво постижение говорим.

Кристофър Робин е оцелял в клането, устроено от хората-животни от гората, но всички в родния му град го считат за вероятния убиец, тъй като не вярват в историите му за чудовища. Той опитва да се възстанови, като ходи на психолог, но за да подейства терапията ще трябва да се върне много назад в миналото си, за да научи истината за странните си приятели от детинство. В същото време група ловци убиват Прасчо и това кара Пух да започне нова наказателна акция, този път придружаван от неуравновесения дори за стандартите на мутантите Тигър и мозъка на групата Бухала…

pooh 2 freaks

Логиката зад създаването на тази поредица малко ми куца. В едно интервю режисьорът признава чистосърдечно, че мечтата му е била да заснеме филм за Фреди Крюгер, Джейсън Ворхийс и Майкъл Майерс, но как от тази отправна точка е решил да превърне героите на А.А. Милн в зверове остава мистерия. Факт е обаче, че за втората част ефектите са на доста по-високо ниво и Пух действително изглежда яко като реплика на Джейсън, способна да казва и някои лафове, докато Тигър е наистина брутална версия на Фреди. Разкрит е и произходът на съществата, като концепцията изглежда като микс между класиката “Островът на д-р Моро” от Хърбърт Уелс и “Нощна смяна във “Фреди” на Скот Коутън. За съжаление актьорът на Кристофър Робин е сменен, като според мен Скот Чеймбърс се справя по-зле с персонажа си от Николай Леон в първата част. Сцените с убийствата са направени добре, ако може да се употреби това прилагателно, доста са брутални и напомнят на класическите филми за “Петък 13-ти”, макар (за щастие) да отстъпват на видяното в по-нови хитове като Terrifier и Terrifier 2. Иначе филмът е като цяло муден, с изключение на последния половин час, където се случва всичко значимо.

Като цяло е трудно да се постави оценка на такава продукция. Идеята да се вапсат по този начин любими образи на децата е доста пошъл, ако и да е донякъде оправдана гаргара с анимациите на “Дисни” заради отношението им към “Междузвездни войни” от последните години. Наистина обаче се забелязва отчетливо подобрение спрямо първата част и това вероятно ще ме накара да гледам и хорър версията на “Бамби”. Като цяло обаче феновете на тези герои не трябва да си причиняват този филм, предназначен за хардкор хорър маниаци.

Ревю на д-р Александър Драганов

Тагове:  ,

Оставете отговор