Междузвездни войни – Силата се пробужда

TFA_zpsiwngy3yg

Силно начало на новата епоха в “Междузвездни войни” – така мога да обобщя впечатленията си от “Силата се пробужда”, седмият Епизод от може би най-обичаната фантастична поредица на всички времена, започната през далечната 1977-ма година от Джордж Лукас, за да стигне до продуцентите от “Дисни” и режисьора Дж.Дж. Абрамс с този филм. Макар да излиза около 10 години след “Отмъщението на ситите”, той е продължение на “Завръщането на джедаите”, приключил оригиналната трилогия от сагата през 1983-та.
Години са минали от битките с Дарт Вейдър и Императора, ала от Люк Скайуокър, рицарят-джедай, победил вековното зло на Ситите, няма и следа. За сметка на това борбата на Новата Република, появила се след успехите на Бунтовническия Алианс, продължава. Нейн враг е Първия ред, чудовищен строй, изникнал от реформираната Империя. Лея Органа, генерал на Съпротивата срещу Първия ред, изпраща най-добрият си пилот По Дамерън при стар свой приятел на планетата Жаку, с надеждата да научи нещо повече за това къде е брат й Люк. Първия ред е по петите на Дамерън с отряд елитни щурмоваци, предвождани от Кайло Рен, рицар на тъмната страна, изгарян от изпепеляваща ярост. Той извършва такива жестокости, че един от собствените му щурмоваци бяга потресен и среща Рей – загадъчна вехтошарка, при която малко преди това е отишъл малкия дроид ВВ-8. Тримата се оказват въвлечени в битка за бъдещето на галактиката, която ще ги изправи срещу базата “Звездоубиец” – новия космически ужас на Първия ред, пред който старите имперски Звезди на смъртта бледнеят…
kylo empire
Признавам си, че за разлика от много фенове, които се бяха надъхали от трейлърите за новия Епизод от “Междузвездни войни”, аз подходих скептично към него, дори имах ниски очаквания. Това е първият филм, в който създателят на сагата Джордж Лукас не участва директно и ми напомняше повече на най-старите филми, а не на любимата ми история за Анакин от Епизод ІІІ /за някои това е плюс, ала за мен не беше/. Главните герои Рей и Фин ми се стореха дразнещи, включени за да може поредицата да се похвали с политическа коректност, изневеряващи на традиционния стил на сагата.
Бърках. Макар да знаех някой от спойлърите за филма, “Епизод VІІ” успя да ме изненада много приятно. Това е филм със собствена физиономия, който нито пунктира оригиналите като телеграф, нито се стреми да отхвърля прелюдията. Нещо повече –  “Силата се пробужда” е чудесна приказка с чаровни герои, ужасни злодеи и страхотни приключения, която намира своето място в пантеона на сагата, започната от Лукас. Дж.Дж. Абрамс и екипа му сценаристи са успели майсторски да вплетат новите персонажи със старите любимци и да създадат история, която наистина открива нова епоха за “Междузвездни войни”, като в същото време намига приятелски към предишните филми.
Ветераните Харисън Форд и Кери Фишър се завръщат много силно като вечните любимци Хан и Лея, а моментите, в които носталгията стяга гърлото на зрителя не са един или две. Марк Хамил остава енигматичен и загадъчен, но няма да ви спойлвам повече. Вместо това ще отбележа, че във филма се появяват още добре познати и обичани персонажи като Чубака, Си Трипио и, разбира се, вечният и безценен Арту. Те обаче по никакъв начин не засенчват новите образи във филма.
rey
Рей, изиграна от Дейзи Ридли, е класическият герой от митологическата схема на Джоузеф Кембъл, вдъхновила и самия Лукас за образите на Люк и Анакин. Самият персонаж страда от това, тъй като следва вече познатите клишета – умения в битките и пилотирането, следвани от пробуждане в Силата, ала актрисата е симпатична и играе леко шеговит персонаж, който тушира клишето. Това между другото е плюс на целия филм – макар да има своите мрачни моменти, той е много забавен и с великолепни диалози, които пък ме карат да се сетя за…
Фин, изигран от Джон Бойега. За мен той е звездата на филма, макар Рей да е в главната роля. finnФин е толкова забавен като персонаж, че съперничи на самия Хан Соло. Репликите му са уникални, а Бойега ги поднася с майсторство, което ми напомни за звездните дни на Уил Смит в “Денят на независимостта” и “Мъже в черно”. Карал ме е да се смея с глас, независимо, че реално персонажът му е сериозен.

По, изигран от Оскар Айзък, има по-малка роля, но пък е много готин и с чувство за хумор. Надявам се да получи повече екранно време в продълженията.
Сега вие всички се питате защо Сашо не говори за злодеите, тъй като ако сте чели “Цитаделата” и преди знаете, че съм голям фен на Анакин, Императора и Ситите. Злодеите в новия филм са различни от тях – не така величави, може би, но някак по-близки до нас и поради това на моменти изключително страшни.
Кайло Рен бе звездата на филма месеци преди той да излезе и мога да кажа, че Абрамс и компания са създали много интересен образ на тъмната страна. За разлика от ситски лордове като Вейдър и Мул, които изглеждат напълно промити мозъци при първоначалната си поява в сагата, Рен е видимо неуравновесен човек, който изпада в пристъпи на истерия, често смъртоносни за хората наоколо. Той редува комични с напълно ужасяващи мигове и е еднакво ефективен като харизма и излъчване както с маската си, така и без нея, когато Адам Драйвър успешно предава фанатизма и вътрешните му терзания. Накрая на филма ще го мразите много.

kylo ren knight
Генерал Хъкс, в чиято роля влиза Домхал Глийсън, е с малка, но отровна роля на опасен военен, който искрено вярва в безумните ценности, които изповядва. Речта му пред щурмоваците на Първия орден напомня на истински тоталитарни водачи и е смразяваща, както и онова, което я следва.
И накрая се спирам за Върховния лидер Снок, мистериозният архизлодей на новия филм, който остава все така загадъчен и на финала му. Озвучен от Анди Серкис, той е визуално смазващ и напомня първата хронологична поява на Императора в “Империята отвръща на удара”. Събитията, довели до станалото в Епизод VІІ ме карат да мисля, че той е заплаха, поне толкова голяма колкото и Дарт Сидиъс, но тепърва ще разбираме повече за него.
Накрая искам да се спра на опасенията преди излизането на филма, че продуцентите от “Дисни” ще го направят в своя си стил, а не този на Лукас. Те са верни и неверни. Наистина виждаме почерка на компанията, създала Мики Маус – много хумор, изразен в смешни ситуации и диалози, добри и храбри герои /дори бихме могли да наречем Рей в някакъв смисъл новата принцеса на “Дисни”, макар да не бива да очаквате да я спасяват много много/ и черни като дявола злодеи. Но в същото време епичният дух на сагата е останал – в конфликтността на образи като Кайло Рен, в загубите, които търпят протагонистите с напредъка на историята, в невероятното усещане за мащаб, хванато по уникален начин от Дж. Дж. Абрамс, който прави нещо, което поне на мен малко липсваше в досегашните епизоди – успява да предаде колко огромно е всичко в космоса и какъв обхват имат тези галактически конфликти. В крайна сметка “Епизод VІІ – Силата се пробужда” е чудесно приключение за празниците, филм, който ще напомни добрите стари времена на досегашните фенове и със сигурност ще запали още много милиони деца по обичната ни сага.
Чакаме следващите!

Един коментар за Междузвездни войни – Силата се пробужда

  • Iskren  :

    Филмът много ми хареса, затова напълно се солидаризирам с ревюто. Филмът определено крие в себе си предпразнично настроение, а носталгичните сцени са много силни, особено за онези фенове, които преди десет години гледаха премиерата на епизод III. Образите също бяха изиграни страхотно. Затова и моята оценка е, че Абрамс се е справил много добре със задачата си.

Оставете отговор