“Марудските катакомби” е фантастична повест от писателя Донко Найденов /”Ударите на съдбата”, “В капана на неизвестното”/ издадена за Панаира на книгата от ИК “Монт”. Като фен на автора, аз веднага си купих малкото томче в джобен формат и го прочетох на един дъх.
“Марудските катакомби” разказва за експедицията на трима англичани – Филип Дженингс, сър Мат Кълмбридж и инспектора от “Скотланд Ярд” Ричард Грави. Те тръгват по дирите на изчезналия преди три години студент Томас Бергойл, за последно видян покрай село Маруд в Киргизстан. Селото е известно със странната си архитектура, която включва изумително високи кули, направени с майсторство и вещина, никак несъответстващи с околните къщи или техническото развитие на хората в тази страна, останали сякаш в средните векове. Англичаните стигат до селото и правят смайващо разкритие – под Маруд има огромен комплекс катакомби, а нощем от него се разнасят нечовешко ръмжене и ревове. На младини Филип Дженингс се е занимавал с паранормалното, но после го е изоставил и се е опитал да подреди света си по логичен начин, в който няма място за фантастичното. Сега обаче той ще види това, което на младини е копнял….
“Марудските катакомби” е много силна повест, с която Донко Найденов за пореден път доказва моята и на Сибин Майналовски теза, че най-много от всички български автори се доближава до Х.Ф. Лъвкрафт. Найденов успява умело да използва съвременните технологии за историята си, като обаче не губи чувството за загадъчното и мистериозното, което преплита и с приключенския, откривателски дух на автори като Едгар Бъроуз. Крайният резултат е много силна и завладяваща история, която подсказва, че с писатели като Бранимир Събев, Явор Цанев, споменатия вече Сибин и самия Донко живеем в златен период на българската жанрова литература – и само от нас, читателите зависи дали той ще продължи. Авторите ни го заслужават.
Последни коментари