Марин Трошанов: Обичам съчетанието на различни жанрове и внушения

marin more

За фентъзи клуб “Цитаделата” е удоволствие да продължи рубриката си с интервюта. Днес се срещаме с Марин Трошанов, Българският автор на годината за 2019-та. Изпод неговото перо са излезли фентъзи поредицата “Ламя” и детската фантастика “Роботът Чапек”. С него си говорим за творческия му път, за взаимоотношенията между жанровите писатели у нас и за любимите му творци. Надяваме се в тези смутни времена, това интервю да отклони вниманието ви към нещо по-приятно. 🙂 

Здравей, Марине! Благодаря ти, че се съгласи да ни дадеш интервю. Представи се с няколко думи пред читателите ни!

Здравей, Сашо и благодаря за поканата. Професионалното ми израстване е в областта на мениджмънта и предоставянето на IT услуги, насочени към корпоративни клиенти. Участвал съм в изграждането и развитието на няколко много успешни и висококвалифицирани екипа в България.
Творческият ми път е свързан с трилогията „ЛАМЯ ЕООД“ (трилър с фантастични елементи), книжките за робота Чапек (поредица за деца), известен брой разкази, комикси, стихотворения, импресии и сатирични статии.
Роден съм в Бургас, но от 2003-а година живея в София. Обичам и двата града. Имам магистратура по международни отношения от СУ и втора – по Бизнес администрация – от Шефилдския университет.
Моят брат ме въвлече в света на инвестициите и финансовите пазари, което се допълва от интересите ми в сферата на социалните науки и политиката. Последните години пътувах ужасно много – из цяла Европа заради работата си и къде ли не из България – като част от прекрасната инициатива на „Аз чета“ – „Писател назаем“.
Все още съм щастливо неженен 😊

Кога започна да пишеш, какво те насочи към фентъзито и хоръра?

Започнах да пиша от дете. Натворих купища глупости, разбира се. Не знам как се случи – винаги съм искал да създавам истории, да измислям герои, сюжети и светове. Може да има и някакво предопределение, свързано с рождената ми дата – 24 май. Веднъж един приятел се замисли, ухили се и попита, защо не са ме кръстили „Буквар“ 😉
Мъдрият и добронамерен професор Толкин окуражи първите ми стъпки в света на фентъзито. Съвсем в началото на 90-те „Властелинът на пръстените“ все още бе един от първите жанрови романи, появили се в България.
После се запалих по книгите-игри – многообразието от фантастични приключения, възможността да влияеш на историите и страхотните илюстрации оставиха незаличим отпечатък в мен. Тези дълги, безгрижни лета при баба и леля, вълнението от всяка нова книжка…Истинска радост, въпреки че около нас цареше бедност и вилнееха мутренски групировки.
А хорър елементите могат да бъдат чудна подправка към всяка една история, стига да се използват умело и пестеливо. Самоцелното насилие и страхотии са ми безинтересни, но когато имаш яки герои и увличащ сюжет, хорърът може да подсили многократно емоционалния ефект на творбата – тъкмо защото въплъщава едни от най-тъмните и първични инстинкти и усещания.

Къде бяха първите ти публикации, близките ти как посрещнаха писателските ти начинания?

През 2002-а година цели два мои разказа се появиха в брой 12 на списание „Фентъзи Фактор“. Помня, че самият ти, Сашо, често присъстваше на страниците му. Към единия разказ имаше и две графични илюстрации. С мой съученик, а сега и творчески редактор – Евгени Пройков – хапвахме милинки с боза, когато открихме изданието. Разпространението в ония години (както и сега) беше кошмарно. Обаче никое по-сетнешно вълнение не може да засенчи онази емоция. Издателят Иван Атанасов имаше желание за още съвместни проекти, но списанието издъхна след този брой (надявам се, не само по моя вина) 😉 и за дълги години на жанровия български фронт настана суша. Първите сериозни раздвижвания сякаш настъпиха поне 10 години по-късно.
Моето семейство гледаше на увлеченията ми благосклонно, ала те са практични хора и за тях далеч по-важни бяха заниманията, които ще осигурят финансова стабилност.

Ти си автор на фентъзи трилогията “Ламя”. Разкажи ни какво те вдъхнови за нея!

Помня много ясно кога започна всичко – януари 2014-а година. Бях се отправил към апартамента на моя приятелка, за да отпразнуваме рождения ѝ ден. Може би тук е моментът да споделя, че обичам да се разхождам в дългите и топли софийски вечери. Наслаждавам се на всички малки тайни, които притихналият град пожелае да ми разкрие. Е, онази вечер не беше никак топла. Вървях по тротоара на булевард „България“ и около мен се стелеше студена, гъста и непрогледна мъгла. Изпитвал ли си това странно усещане, което кара кожата ти да настръхва, а сърцето възторжено и неспокойно да трепти? В такива моменти една невидима вратичка в дебрите на съзнанието се открехва с тихо скърцане и не знаеш какво може да изскочи оттам. Като нашите древни прародители, за които светът извън пещерното убежище е бил непознато и враждебно място, аз също се питах, какво ли остава скрито от погледа ми?
Но държа да отбележа, че фокусът на тази история не е върху съществата, които се спотайват в мъглата. Упорито твърдя, че това е роман за любовта. Но не зрялата и мъдра любов на разбирателството, доверието и взаимните компромиси. А онази вихрена, мъчителна и подлудяваща – изгубена или неслучила се любов, която оставя незараснали белези в сърцето и нахално напомня за себе си, когато най-малко очакваш. Не звучи ли познато?

lamq 3

Трудно ли беше да завършиш цяла трилогия в българските условия? Какво е предизвикателството при поддържане на толкова дълга сюжетна линия?

За да завърша трилогията, неведнъж стигах до ръба на възможностите си – това бяха близо пет години неуморен труд, по време на който работех и пътувах, следвах магистратура в западен университет, изживях любовно разочарование. Проявих дисциплина и усърдие, на които не съм вярвал, че съм способен. Българските условия в този случай не са били решаващи. Същите усилия и упоритост щяха да са нужни, където и да живеех. Дори напротив – в малка държава като нашата имах шанса, да се запозная и работя с някои от най-талантливите жанрови автори и художници.
Много се радвам, че екипът ми остана в пълен състав до края на поредицата – Евгени Пройков и Александре Митев (предварителна редакция), Катя Латева (краен редактор), Пепи Станимиров и Веселин Чакъров (илюстратори). От моя гледна точка тези книги – като увлекателност, емоционален заряд, оформление и цялостно качество запазват супер високо ниво. Вече трудно се намират, но вярвам, че тепърва ще чуваме за тях. Storytel закупиха правата за аудио версии, има интерес за филми и игри по тях. Обсъжда се превод за чуждестранни пазари.

Миналата година започна да работиш и по серия детски книжки, поредицата за робота Чапек! Разкажи ни нещо повече за този проект!

Една много щура история с извънземни пропорции, в която ме въвлякоха Петър Станимиров и ИК „Кибеа“. Съчетание на комикс, класическо повествование за деца и много илюстрации. Първата част грабна националния приз за най-добра българска детска книга на НДК и „Перото“. А създателят на легендарната рок група „Тангра“ – Косьо Марков записа песен по мой текст. Поздравявам ви с нея, хем малко да се посмеете:

Ти си автор и на някои много страховити разкази, за което свидетелстват и произведенията ти в изданията на клуб “Лазарус”. Как съчетаваш детските книги и ужасите?

В детско-юношеските ми произведения често има нещо страховито, а в хорър историите се прокрадват хумор, романтика и меланхолия. Обичам съчетанието на различни жанрове и внушения.

Писателската среда у нас, по стар български обичай, е пълна с междуличностни конфликти, но ти винаги оставаш някак над нещата. Как го постигаш?

Сашо, за мен са много смешни и нелепи тия неща. Ако имаш дарба и умения да се изразяваш добре, трябва да ги вложиш, за да отправяш послания към хората, да ги вдъхновяваш, да им вдъхваш кураж в трудни времена, защото писателите са естествени духовни водачи. Когато критикуваш, обмисли внимателно от каква позиция го правиш! Няма ли греда в твоето око?
Ако използваш своя богат словесен арсенал, за да унижаваш и обиждаш своите колеги като самозабравил се фейсбук терорист – това не те прави достоен човек и голям писател, не вдъхва уважение и респект, колкото и талантлив да си. Ето защо в нашата роля трябва да си всестранно ерудиран, да мислиш и анализираш в дълбочина, да си търпелив и способен да прощаваш, а не дребнава и заядлива личност, затъваща в дрязги и дребнотемия. Читателите не ги интересуват глупашките ни междуособици. Ако застанеш утре пред група ученици, които трябва да спечелиш за каузата на четенето, какво ще им предадеш като опит и виждане за света? Колко си велик, а другите – некадърни боклуци? Тъпотии са това. Детски работи. Просто им подскажи какви елементи и качества трябва да съдържа добрата творба. Провокирай ги да са избирателни и критични.
А аз съм и щастливец. Много от творците, на които се възхищавах като тийнейджър, сега са ми приятели. Пием по бира, нищим живота, помагат с дребен съвет, с редакция. Навярно и не съм твърде популярен, за да привличам прекомерен интерес и негативна енергия.
Аз така мисля, а дали изцяло следвам своите принципи – то е друг въпрос. Хора сме, грешим.

Ти си носител на редица награди, не само от Цитаделата, ами и изобщо. Радваш ли се още на такива признания или вече си свикнал?

То се знае, че винаги е хубаво да те наградят, но мисля, че успях донякъде да се преборя с тщеславието. Най-значимите награди – Международната за комикса „Дамга“ и националната – за „Чапек“ аз съм отстъпил на Пепи Станимиров, защото проектите ни са екипни, а той хем допринесе повече, хем без него нищо нямаше да се случи.
Наградите вече приемам повече като възможност да се чуе за творбите ми, да спечеля нови читатели и контакти в общността – не толкова да си помпя самочувствието.
10. Знае се, че човек не може да пише добре, без да е прочел много. Кои са любимите ти автори?
Няма да прочетете нещо необичайно тук: Мартин, Геймън, Кинг, Зелазни, Симънс, Пратчет, Силвърбърг и др. Имам много любимци сред българските творци, но няма да ги изброявам, защото повечето са ни добре познати и близки приятели. Голяма изненада от нежанровите имена за мен беше Момчил Николов и тъкмо в момента съм на вълна „Чекмо“.

robo chapek

Предполагам, че всеки фентъзи писател тайничко се надява книгите му да бъдат адаптирани на голям екран. Ако трябва да пофантазираме, кои актьори би искал да видиш в екранизация на “Ламя”?

Доли Медия кандидатстваха два пъти за финансиране от Националния Филмов Център с адаптиран сценарий за пълнометражен филм. Сигурно в ролята на Миро бих си представил актьор с визия близка до тази на Калин Врачански. За момичетата в живота му бил заложил на доста по-млади и непопулярни актриси. Иначе, лично аз мечтая някой ден да вия “ЛАМЯ ЕООД” като минисериал на Нетфликс или HBO.

Разкажи ни нещо повече за творческите си планове. Какво можем да очакваме от теб в по-скоро време?

Много интересни неща се задават. Очаквайте едно главозамайващо приключение с вълшебно момиче (дъщерята на Радост и Тъга), което сменя цвета на косата си (според настроението), пътешества между всички светове и пространства и живее в куфар-къща с двете си баби близначки и магьоснички 😉

Кажи нещо за довиждане на нашите читатели!
За мен беше страшен кеф това интервю. Припомни ми хубави мигове, за което благодаря.
Скъпи приятели на сайта Цитаделата – дайте шанс на повече български автори, защото ние сме близо до вас и заедно наистина можем да създаваме чудеса!

marin peika

Интервюто взе: Александър Драганов

Оставете отговор