През последните години различни държави – от Турция до Индонезия – доказаха, че качествен хорър може да се прави и извън Холивуд. България също има своите опити – като „Вила Роза“ и англоезични продукции като Whispers. Сериалът „Мамник“, заснет по едноименния роман на Васил Попов и излъчен по БНТ, обаче е най-амбициозният ни проект в жанра досега.
Сюжетът ни отвежда в трънския край, където по време на пандемията от коронавирус започват да се случват зловещи и необясними събития. В центъра е Божана – полицайка с хетерохромия, към която местните гледат с подозрение заради различността ѝ. Именно тя поема разследването на поредица от мистериозни убийства, свързани със старчески дом в района. По време на търсенето си среща Лазар – загадъчен мъж без спомени за миналото си. Докато разплита неговата история, Божана постепенно осъзнава с какво си има работа селото – мамник, демонична птица, която подмамва жертвите си с чужди гласове…
Хорърът често е подвеждащо възприеман като „лесен“ жанр, тъй като през годините много хора са снимали подобни филми с минимални средства. Истината е, че това кино има своите тънкости – и липсата на опит личи в първата половина на „Мамник“. Поради ограничен бюджет ефектите логично са запазени за по-късен етап, но темпото в началото е осезаемо бавно. Това води до усещане за протяжност, а скуката е може би най-големият враг на всеки хорър.
Въпреки това силната основа от романа на Васил Попов държи сериала стабилен. Режисьорът Виктор Божинов успява да стегне сюжета на ключови места, като дори подобрява финалните акценти спрямо книгата. Най-приятната изненада идва, когато ефектите най-сетне се появяват – те са на напълно прилично ниво. Самият мамник е убедително изграден като същество – както визуално, така и като движение – и това без съмнение е постижение за българската продукция.
Актьорският състав също се представя на ниво. Екатерина Лазаревска стои много естествено в ролята на Божана, а Гринго-Богдан Тодоров има нужната харизма за образа на Лазар. Мариян Стефанов и Йордан Ръсин допълват убедително картината като симпатягата Митко и арогантния Камен. По-възрастните актьори се справят добре, макар че на моменти диалектът звучи по-скоро като сценично изпълнение, отколкото като жива реч.
Що се отнася до атмосферата, селото можеше да бъде представено като по-запустяло и зловещо. Това донякъде може да е въпрос на лична представа, но усещането е, че визуалната среда не е използвана докрай за изграждане на напрежение. Възможно е да е търсен по-достъпен тон за масовия зрител, но стандартите в жанра значително се повишиха през последните години. За сметка на това сериалът звучи прекрасно като музика и най-важното – не изглежда евтин, което е капан, в който хорър продукциите често попадат.
В крайна сметка „Мамник“ се оформя като стабилен опорен камък за българския хорър. Да, има слабости и очевидно пространство за развитие, но трудно може да се говори за провал – особено на фона на продукции като „Войната на буквите“. Основата е поставена. Оттук нататък остава въпросът дали ще успеем да надградим.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари