Майстори на меча

swordmasters
“Майстори на меча” е турнирна книга-игра в два тома. Нейн автор е ветеранът Ейдриън Уейн /”Варварският бог”, “Принцът на Алкирия”, “Асасините от Персия”/, а сюжетът и героите малко или много изглеждат вдъхновени от култовата видеоигра Soul Calibur. Навремето обаче малцина имаха пари за конзоли – “Майстори на меча” излязоха през 90-те – а и не всеки имаше достатъчно мощен компютър, за да подкара файтърка, така че това заглавие бе един начин и обикновените фенчета да се почувстват, колкото и да е грозен израза, “като бели хора”.
Сюжетът на “Майстори на меча” не е особено дълбок, което е предопределено от формата на книгата. Най-големите мечоносци на своята епоха са събрани за турнир, който трябва да определи кой е най-големият майстор от тях. В лични разговори авторът на книгата ми е споделям, че мисли за римейк, който да обогати историята. Това няма да е излишно, тъй като всеки от образите е доста интересен.
Най-голямото богатство на двете томчета са героите, всеки от които е измислен така, че да е уникален и да не прилича на останалите. Сокол, моят любимец, е загадъчен воин с мистериозно минало, а някои дори смятат, че е прероденият бог на битките. Воймир е младият фентъзи герой, въртящ един от великите мечове на старите майстори. Брис е храбър рицар, огромен мъж с бляскави доспехи и смазваща мощ в нападение. Хатлан е свиреп гладиатор. Джадаг, безмилостен пират. Лия, номадска принцеса, която върти два меча като Дризт от книгите за Мрачния елф на Р.А. Салваторе. Ясмин, танцьорка и акробатка, която може да накаже всеки, който има глупостта да я подцени. И разбира се, Кенои, коварният и неуловим наемен убиец, майстор на подлите номера и хипнозата.
Осмината герои са разделени поравно между двата тома, т.е. във всеки от тях можеш да избереш един от четирима. Оттам нататък играта продължава в три кръга, в които се решава колко далеч ще стигнеш в надпреварата. Авторът майсторски е комбинирал добри литературни описания на битките с чудесна бойна система, в която, ако направиш правилните избори, които подчертават твоята сила и обезсилват уменията на противника, печелиш без нито едно хвърляне на зар, но сбъркаш ли, героят ти заплаща затова с живота си. Все пак, за любителите на зарчетата, както е в класиките “Битки Безброй!” има и утеха – ако изборите ти не са нито прекалено удачни, нито твърде катастрофални, стигаш до съревнование, в което роля играе шанса, а Уейн пак е успял да балансира статистиките така, че да отговарят на всеки от отделните герои. Така например мъжаги като Брис и Джадаг имат много жизнени точки, но не така високо умение, докато скокливците Ясмин и Кенои са почти неуловими, но на един шамар живот. Сокол от друга страна има почти перфектния баланс във всяко едно отношение, така че го намирам за най-добрия избор за игра.
Помежду кръговете Уейн играе с читателя и на различни въпроси, свързани с историята на мечовете в световните митологии и фентъзито. По начетените ще получат поощрение затова.
Като другарска критика мога да отбележа, че авторът на моменти е малко пристрастен в полза на едни герои /Сокол, Ясмин/ и против други /Брис, Джадаг/, но вероятно това е в рамките на нещата, дори да става дума за суперкасова видеоигра. Също така, аз лично го улових в една грешка по време на куизовете между битките – крал Артур действително вади меча от скалата, но този меч по-късно се чупи и не е Ескалибур, връчен на владетеля от Дамата на езерото. Това обаче е, така да се каже, “бял кахър”.
“Майстори на меча” са библиографска рядкост, особено втория том, но тук-таме може да намерите изпаднало копие в “Книжен Център Славейков”. Ако това стане, не се колебайте, а си купете книжките. Харизматичните герои, интересната игра и прекрасните вътрешни илюстрации правят от това заглавие класика в жанра.
swordmasters-2

Тагове:  

Оставете отговор