Любимите хорър автори на клуба

След лятна ваканция, която може би продължи прекалено дълго, Националният клуб за фентъзи и Хорър “Цитаделата” откри заниманията си за есен 2025 година вчера, на 25 октомври, в зала 115 на ОКИ ДК “Средец”. Преди започването на срещата се засякохме със Светльо от клуба по автомоделизъм, на който тук се извинявам, че нямах време да му обърна внимание, а после и с Коста Чолаков, преподаващ на следващото поколение журналисти. Това беше и първата ни сбирка след рождения ден на клуба миналия понеделник и събитието преди Хелоуин идващият петък. Затова и темата бе посветена на любимите ни автори на ужаси.

Отдадохме дължимото на Хауърд Лъвкрафт, който е баща на жанра и се спряхме на няколко любими негови истории, сред които повестта “Сянка над Инсмут”, за която Дрейк Вато отбеляза правилно, че е може би най-известното му произведение. Аз споделих, че съм се запознал с автора именно с тази история и разказа “Храмът”, а после съм останал впечатлен и от други негови творби като “Шепнещият в тъмнината”. Стана дума и за по-дългите му произведения “Планините на безумието” и “Сянка отвъд времето”, които граничат с научнофантастичния жанр. Вато коментира, че ужасът от този автор идва от това, че творчеството му отхвърля антропоцентризма – човекът е случайност във вселената, която не го е грижа за него.

Голям интерес по време на срещата предизвика творчеството на писателя Греъм Мастертън, като освен превежданата на български “Маниту – Кошмар в Манхатън”, разказах за много от непревежданите му творби, които се характеризират с екстремно насилие – нещо, което се среща и при Джеймс Хърбърт, автора на трилогията “Плъхове” и също приятел на Мастертън. Доцент Искрен Иванов сподели, че е прочел с интерес първата част от тази серия. Дрейк обаче спомена, че се интересува повече от идеите на Мастертън.

Стивън Кинг бе автор, с когото бяхме добре запознати. Като че ли се обединихме около тезата, че “То” е неговата най-запомняща се и въздействаща книга. Доста хора обаче се оказа, че са чели и неговото фентъзи “Очите на дракона”, а за най-песимистична творба в библиографията му споменахме “Гробище за домашни любимци”. Не толкова високо бе мнението към Дийн Кунц, който според феновете само в един свой роман – “Древният враг” – достига величието на Краля.

За мен донякъде изненадваща бе несекващата популярност на писателя Клайв Баркър. Дрейк Вато спомена за неговия роман “Имаджика”, който скоро се очаква да бъде преведен и на български език, като каза обаче още, че се е запалил по него заради играта Undying. Доцент Искрен Иванов се намеси и заяви, че като голям фен на неговата филмова сага “Хелрейзър”, която е гледал като по-млад заедно с поредицата “Кошмари на улица Елм” от Уес Крейвън, както и произведенията на може би най-големия режисьор от онова време Джон Карпентър.

От по-новите автори се обединихме, че най-яркото име е това на Скот Коутън, създателят на поредицата “Нощна смяна във „Фреди“”. Петя Иванова каза, че като цяло предпочита ужаса в аудиовизуален формат, но за “Сребърните очи”, написана заедно с Кира Брийд-Райсли, е направила изключение. Дрейк Вато каза, че романът руши табута, тъй като центрира сюжета около убити деца, и коментира също, че сагата е типично американски хорър, но представителна за културата в североизточната част на страната.

Понеже Петя спомена филмите, казахме си и любимите режисьори. Оказа се, че в клуба сме големи фенове на Скот Дериксън (Sinister, “Черният телефон”) и Деймиън Лиони (“Терифайър”), уважаваме много и постиженията на Джеймс Уон (“Заклинанието”, “Коварен капан”), а от азиатските творци най-много ни харесва индонезиецът Джоко Ануар (Satan’s Slaves, Impetigore).

Към края на срещата взехме и важното решение гласуванията за годишните награди на “Цитаделата” да започнат през ноември.  Следващата среща на клуба пък ще се проведе в средата на ноември. Следете новините в сайта, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нищо!

Статия на д-р Александър Драганов