Лорд Сот

Лорд Сот

 

Author: Darth Sparhawk
Date: 11.07.2007


Име на героя: Лорен Сот
Поредица: DragonLance
Раса: не-мъртъв
Пол: мъж
Клас: Рицар на Смъртта
Характер: Зъл

Обща Характеристика:
Лорд Лорен Сот, известен като Рицарят на Смъртта е символ на злото и покварата в цял Крин. Някога имал шанса да бъде велик герой на доброто, той се е превърнал в един от най-зловещите шампиони на Кралицата на Мрака.

Животопис:
Макар вековете да са утвърдили името на лорд Сот като символ на мрака, злото и ужаса, някога той бил сред най-изтъкнатите рицари от ордена на Соламния, окичен с най-великото отличие, това на Розата. Малцина знаели, че още с възкачването си на трона на крепостта Даргаард, той извършил ужасно деяние – баща му бил човек, слаб към женската хубост и бил завещал на сина си незаконни братя. За да няма заплаха към властта му, лорд Сот изпратил своя най-доверен човек, Карадок, да ги ликвидира, което подчинения му рицар изпълнил с голяма вещина и така, че никаква сянка да не падне върху Сот.
Тъй лорд Сот бил признат не само за владетел, но и за нечуван от времето на великия Хума герой в света на Крин. Подвизите му били така много, че щяло да отнеме повече от ден, за да се разкажат, не едно или две огрета били паднали под тежкия меч на рицаря. За щастие нямало нужда от такова нещо – както героизма, така и уменията на рицаря били добре известни на всички и затова не били малко девойките, които огорчено въздишали, щом той се оженил за прекрасната Корин, обещавайки и да бъде нейн добър съпруг. През това време подвизите на Сот продължили да растат, но живота му с Корин не минавал добре – младата му съпруга била неспособна да зачене дете от съпруга си и това постепенно я отчуждило от лорд Сот. Отчаяна, Корин прибягнала до помощта на вещица, която и помогнала да зачене дете, ала я предупредило, че здравето на това дете ще зависи изцяло от верността на съпруга и.
За зла беда, тъкмо тогава лорд Сот бил спасил от лапите на кръвожадни огрета красивата елфическа девойка Изолда и за нещастие, се оказал слаб към красотата и, така, както едно време слаб бил неговия баща – скришом от своята Корин той неведнъж и изневерил с хубавата елфа. Проклятието на вещицата се сбъднало и законната съпруга на лорд Сот родила урод. Като го видял, Сот изпаднал в дива ярост и насякъл и детето, и майката на части, а на верния си Карадок наредил да заличи уликите от убийството.
Скоро след това лорд Сот се оженил за Изолда, която също му родила син, но с щастието му било свършено – вярна на старата му съпруга слугиня съобщила за престъплението му на Соламнийския орден. Вината на лорд Сот била доказана и той бил опозорен и осъден на смърт. Мнозина в славния град Палантас, където се състоял скръбния процес заплакали, като видели любимия си герой осъден като убиец.
Карадок обаче останал верен на лорд Сот, такива останали и останалите рицари, подчинени на господаря на крепостта Даргаард. Той организирал дръзко нападение над палачите на Сот и освободил любимия си господар – Сот и групата му избягали и се укрепили в своята крепост Даргаард.
Сот обаче бил изгубил доброто си настроение и започнал да се държи сурово и грубо даже и с Изолда, а синът му го интересувал малко или даже никак. В това време в Крин наставали мрачни времена – лудият Крал-Жрец от Ищар предизвикал в дързостта си самите богове и небесата започнали да се разтърсват от гръмотевици – зловещи предзнаменования за Края. Тогава Изолде сънувала сън, пратен и от добрата богиня Мишакал, сън, от който станало ясно, че ако отиде и се жертва за благото на Крин, лорд Сот ще успее да спре обезумелия Крал-Жрец.
Сот, безстрашен както винаги тръгнал на път, но това не останало незабелязано от Такхисис, злата Кралица на Мрака. Тя изпратила три побъркани от нея елфически жени, които спрели Сот на пътя и го убедили, че Изолда не му е била вярна, а детето и е от друг мъж.
Страшна ярост обзела лорд Сот и той убил трите жени, след което обаче наместо към Краля-Жрец, се върнал обратно в родната си крепост, където се нахвърлил с хули и пестници към обичащата го все още Изолда. В това време боговете на Крин отприщили своята ярост върху безрасъдния Крал-Жрец и небесата забълвали пламъци, които обхванали градове и селища из целия свят на Крин. Огънят на разрухата не подминал и крепостта Даргаард, която започнала да се руши. Нейните отломки затиснали Изолда и малкия и син. Елфата отчаяно помолила съпругът си да спаси ако не нея, то поне детето и.
Сот, обаче и обърнал гръб. Тогава отчаяна, елфата изрекла страшно проклятие – лорд Сот да изживее всички животи, които е погубил през тази съдбовна нощ, а поради отказът му от сблъсък с Краля-Жрец, те били безчет.
Пламъците на крепостта застигнали и някога славния рицар и стрили плътта му на пепел, а доспехите му почернели от огъня. Сот обаче, точно както проклела Изолда, не умрял, а се превърнал в ужасяващ не-мъртъв войн, непобедим и неунищожим. Някогашните му верни рицари, начело с Карадок, станали ужасни скелети, а трите убити от него елфи се превърнали във вечно пищящи духове банши.
Тъй лорд Сот бил прокълнат да обитава порутената си крепост столетие след столетие, превръщайки се в символ на мрак и ужас. Всеки, който прекрачел прага на неговата крепост бил обречен на жестока смърт, а храбреци не липсвали – суетни рицари, идващи с бляскавите си доспехи, за да се прочуят. Всички те свършвали пищящи и умоляващи за милост, но Сот не им давал никаква и меча му почернял от пролятата кръв.
Не-мъртвото съществувание на Сот му донесло ужасяващи сили, които той преди не владеел. Сега с една дума той можел да убива дори летящ в небесата дракон, едно изсъскване отнемало зрението на противниците му. Въпреки това Сот останал рицар по свой странен начин и никога не прибягвал до подли и коварни тактики по време на битка, нито пък участвал в плетенето на интриги и козни, характерни за съществата на мрака. Поради туй той и рядко взимал участие в битките на Такхисис, Кралицата на Мрака, но минало време и на нея и се наложило да поиска неговата помощ.
Сот я посрещнал без особен ентусиазъм в своята крепост, унесен в безкрайното слушане на прокълнатата песен на баншите, напомняща му за собствените му грехове. Кралицата на Мрака се опитала да го подчини чрез заплахи, казвайки му, че може да го откъсне от не-мъртвото му съществувание и да го изтезава в Бездната, откъдето идвала. Сот обаче и отвърнал, че нейните мъчения не са по-ужасни от собствените му угризения. Тогава Такхисис се помъчила да го убеди да се присъедини към нея с ласкателства, но и това не дало очаквания ефект, лорд Сот рекъл, че и без неговата помощ злите Драконови Господари ще завладеят континента Ансалон, макар, че вече знаел за проблемите, които те срещали в лицето на малък отряд герои, предвождан от полуелфа Танис. Най-сетне лорд Сот се съгласил да съдейства, но само при едно условие – ако някой от Драконовите Господари доброволно се реши да прекара една вечер в замъкът на ужаса, крепостта Даргаард.
От различните войни на Кралицата на Мрака, едничка на това се решила Синята Дама – безстрашната и цинична Китиара. Лорд Сот харесал храбрия дух на жената и се присъединил към нея в плана и да прекърши съпротивата на силите на Доброто. Сот оказал неоценима помощ на Китиара в битката и за мощ и влияние, неговото присъствие карало дори могъщия император Ариакас да трепери. По-късно Рицарят на Черната Роза, както вече бил известен надлъж и шир из Крин, се върнал в Палантас, градът, който някога имал неблагоразумието да го осъди и с една магия сринал портите му, позволявайки на кръвожадните скелети на Карадок да отмъстят на потомците на ония, позволили си да унижат лорд Сот в древни времена.
В това време обаче Рицарят на Черната Роза бил станал недоволен от своята Китиара. Синята Дама, известна с безскрупулността и безочливостта си, била станала жертва на чувство, което Сот отдавна презирал – била се влюбила и то в елф, красивия чирак на Рейстлин Даламар. Познатото чувство на ревността се събудило отново в лорд Сот и след като Рейстлин и Карамон надвили Такхисис, той отнесъл душата на Китиара в отвъдното, за да не я гледа подчинена на привличането си към Даламар.
Нещата в отвъдното обаче се объркали и наместо в крепостта Даргаард, лорд Сот се намерил в страховитото селение Баровия, светът на Ravenloft, обитаван от ужасни не-мъртви същества и подчинен на волята на страховития вампирски лорд Страхд фон Зарович. В началото фон Зарович подценил заплахата, която представлявал лорд Сот – когато Рицарят на Смъртта убил любимия му дракон обаче, вампира се принудил да признае новата сила и дал на лорд Сот за управление страховития Ситикус. По време на управлението си там, Сот не се чувствал добре, тъй като крепостта, която вампира му бил дал, кръстена подигравателно Не-Даргаард се променяла постоянно и Рицарят на Черната Роза не можел да упражнява контрола, който обичал да налага.
Накрая Сот бил върнат от магията на Ravenloft в родния си замък в Крин, където още веднъж бил помолен за помощ от Кралицата на Мрака – този път, за да предвожда армиите на нейната пророчица Мина. Сот отказал на Кралицата на Мрака, което вбесило богинята на злото. В своята ярост тя отнела безсмъртието на Сот и сринала Даргаард отгоре му, с което обаче, без да иска му дарила опрощението, за което той копнеел. В смъртния си час, Сот най-после признал своята отговорност за извършените грехове и се зарекъл да намери Изолда и синът си в отвъдния свят, изкупвайки по този начин греховете си.

Цитати:
“My family has been one of the ruling houses of Solamnia for many, many
years. For generations, the Soth name has carried on the proud tradition
of the Solamnic Knights, pursuing the virtues of loyalty, obedience,
heroism, courage, justice and wisdom.”

“The black marks may have been removed from your soul. but they are not gone. They have
merely been transferred. The weight of my father’s sins is
now mine alone to bear. What a lovely gift to receive so
soon before my wedding day.”

“So you have passed my little tests. You have earned the right to join my army… be assured that you wil do so after your deaths!”

“I believe you should hear the Highlord’s explanation”

“I can kill with a single word. I
can hurl a ball of fire into the midst of my enemies. I rule a
squadron of skeletal warriors, who can destroy by touch alone.
I can raise a wall of ice to protect those I serve. The invisible is
discernible to my eyes. Ordinary magic spells crumble in my
presence.”

“Once, long ago, I was a Lord Knight of Solamnia. I was everything then-handsome, charming, brave, married to a woman of fortune, if not of beauty. My knights were devoted to me. Yes, men envied me-Lord Soth of Dargaard Keep.”

“When the Dark Queen called upon me to aid her in the war, I told her I would serve the first Dragon Highlord who had courage enough to spend the night in Dargaard Keep. There was only one-you, my beauty. You, Kitiara. I admired you for that, I admired you for your courage, your skill, your ruthless determination. In you, I see myself. I see what I might have become.”

“We dead cannot feel lust. But we can feel hatred, we can feel envy, we can feel jealousy and possession.”

“I could kill Dalamar-the dark elf apprentice is good, but he is no match for me. His master? Raistlin? Ah, now that would be a different story.”

“But I have known what it is to die, and death is a shabby, paltry thing. Its pain is agony, but soon over.”

“I would live out another century of tortured existence rather than see you again in the arms of a living man!”

“You, Kitiara-you will be mine-forever …”

“Better she should die fighting than let her life burn out like a guttered candle.”

“Death is what I choose”

Оставете отговор