Едно от най-ярките доказателства за завръщането на книгите-игри е, че вече и неспециализирани издателства посягат към този формат. “Ловец на сенки” от Саймън Тъдхоуп излиза на българския пазар със знака на “Асеневци” и предлага на читателя вълнуващо и трудно приключение в духа на класиките от “Битки Безброй”, но с доста повече литература.
Ти си младо момче от тайнствен произход, внезапно озовало се в беда, когато една нощ на вратата на дома ти започва да се чука и по петите ти тръгват слугите на тайнствен мъж с бяла коса. В опита да му се измъкнеш започваш изпълнено със смъртоносни опасности пътешествие, което ще те преведе през изпълнена с вълшебства гора, криволичещи улици на опасни градове и остров, на който те чака съдбата ти…
“Ловец на сенки” е добре измислено и умело написано фентъзи приключение, което разгръща драматичен сюжет, напомнил ми по дух аниме класиката “Походът към Делтора”. Книжката е изпълнена с интересни персонажи, нивото на трудност е предизвикателно, но не съвсем невъзможно, геймплеят е семпъл, но ефективен. Това, което за мен е най-противоречиво като решение на автора е ключови затруднения да се решават с ребуси, скрити в картинки – на моменти беше дразнещо. Самите илюстрации обаче са красиви и чест прави на “Асеневци” за качественото издание и добрия превод.
Лично за мен най-силният момент в книгата-игра е финалната развръзка със злодея, която се е получила изненадващо емоционална, до степен, че съзнателно предпочитам да избера това, което е тъмен и по същество неуспешен финал на играта. Просто такива са ми предпочитанията за персонажи и не можах да се въздържа.
Като цяло “Ловец на сенки” е чудесна книга-игра, която затвърждава силните години за жанра напоследък. Достойна да се сравнява с най-добрите нови хитове на сър Иън Ливингстън и Джонатан Грийн.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари