Един от обективните начини човек да провери кои са любимите му автори е да провери колко книги от тях е прочел. Разбира се, той не е съвсем честен, тъй като много големи творци от миналото не са били като фабрики за целулоза, както е в съвременното комерсиално издаване. Въпреки това връщането отново и отново към даден писател издава, че нещо в него фундаментално ти е харесало, така че дава добър ориентир. Днес решавам да споделя списък с най-четените от мен писатели, като за целта използвах справка в читателския сайт Goodreads – ръчна, защото за жалост отдавна махнаха автоматичната функция. Преди да разкрия челната десетка, искам да спомена някои автори, които не успяха да се класират в нея, но съм чел достатъчно много, че да си струват да бъдат отбелязани.
– Преди всичко, бащите на жанра К.С. Луис и Джон Р. Р. Толкин. Понеже съм чел “Хрониките на Нарния” както на български, така и на английски, а освен това съм пробвал и други книги на автора, Луис всъщност беше доста близо, но просто не е писал чак толкова много. С Толкин нещата стоят по-другояче, изчел съм му големите епоси “Хобит”, “Властелинът на пръстените”, “Силмарилион” и “Децата на Хурин”, както и някои по-дребни неща като “Червенокосия Джайлс, но не съм се задълбавал в редакциите на Кристофър, така че не стигнаха книгите за попадане в Топ 10, макар да съм ги препрочитал доста пъти.
– Кажи речи, същото важи и за големите автори на ужаси Хауърд Лъвкрафт и Уилям Питър Блати. Лъвкрафт има огромен брой разкази, събрани в няколко антологии, които съм минал, но като отделни томове няма толкова много неща. Блати си е казвал, че след “Заклинателят” е бил наясно как няма да повтори този успех. Освен тях от черния жанр съм чел доста от Майкъл Коул (22), Джеймс Хърбърт (11) и Бентли Литъл (14), но не толкова, че да застрашат първите десет.
– Най-близо, но без да се класират останаха Емили Рода и Р. А. Салваторе, от които съм изчел около 25 книги. Към Салваторе съм охладнял, но от Рода може и да прочета още. От авторите на класическо фентъзи съм минал още доста от Маргарет Вайс и Трейси Хикман (11 книги), Робърт Джордан (10) и Тери Гудкайнд (9). От тези на младежко изпъкват Касандра Клеър (14), Джули Кагава (11) и Стефани Майър (9).
– Изчел съм много, ама много книги игри. Най-много от тандема Ейдриън Уейн и Робърт Блонд – ако броим и самостоятелните им неща, общо 24, за последно “Вечният воин”. Над 20 и от серията “Битки Безброй” на Иън Ливингстън и Стийв Джаксън. По 16 от Колин Уолъмбъри и Майкъл Майндкрайм. 9 от Марк Смит и Джейми Томсън. И 7 от Дейв Морис и Оливър Джонсън (пак броя и отделните им неща, макар че някои ми се губят от сметката на Goodreads, може и аз да не съм видял правилно).
– Накрая, изчел съм индустриални количества от старата вселена на “Междузвездни войни” – от периода преди “Дисни” да ги купят (и съсипят). Най-много книжки от Джуд Уотсън, някъде 16, може и да са били повече, така че тя е беше също доста близо до Топ 10, макар иначе най-любимите автори за звездната сага да са Матю Стоувър и Дрю Карпишин.
След тази дълга увертюра, ето го и първите десет.
10. Скот Коутън
Американският дизайнер на игри Скот Коутън успешно прехвърли поредицата си Five Nights at Freddy’s и на литература, макар че ако трябва да сме честни, трябва да отбележим, че използва помощта на професионални автори като Кира Брийд-Райсли, с която написа трилогията “Сребърните очи”. Общо броят томове, които съм изчел от него е 29, като предполагам, че ако дай Боже съм жив и здрав, тази бройка ще расте за в бъдеще. Любимото ми заглавие от автора е “Четвъртият гардероб”, последното, което прочетох е интерактивната Escape the Pizzaplex, а като цяло съотношението между произведенията на автора, които са ми харесали и съответно подразнили е към две трети положително – романите и книгите-игри са супер, повестите 50 на 50.
9. Дейвид Едингс
Дълги години Дейвид Едингс беше любимият ми автор на фентъзи и затова той е единственият писател в списъка, от който съм изчел всичко от кора до кора. Това се случи още в периода на юношеските и младежките ми години, като освен това съм минавал най-любимите си негови произведения по няколко пъти. Сред тях са оригиналната сага “Белгариад”, продължението й “Малореон” и самостоятелната “Изкуплението на Алтал”. Едингс ми е любим автор и вероятно по някое време ще се върна към него, но отдавна е покойник, така че надали ще качи още в класацията ми. Общият брой книги, които съм минавал от него е също 29.
8. Стивън Кинг
Дълго време не исках да чета Краля на ужасите, тъй като когато го пробвах в тийнейджърска възраст, ми се видя бавничък, че и вулгарен. След като се запалих от филмите “То” и “Тъмната кула” през 2017 година му дадох втори шанс и станах запален фен на класическите му заглавия, като освен литературните първообрази на вече споменатите, харесах много “Кристин”, “Сияние”, “Гробище за домашни любимци” и “Сейлъмс Лот”. Последно от Краля изчетох “Приказка”, която беше супер. Други негови скорошни произведения обаче ми бяха твърде политкоректни, така че засега броят изчетени романи от този автор е 32.
7. Рик Риърдън
Него не само съм го чел, ами съм го и превеждал, та до голяма степен съм изненадан, че не е дори по-напред в класацията. Страхотен автор, който открих случайно през 2009 година, като изчетох оригиналните книги от поредицата “Пърси Джаксън и боговете на Олимп” за една седмица на английски. Най-любима ми е обаче сагата “Героите на Олимп”, по която работех, като според мен най-хубавата книга от автора е “Домът на Хадес”. За съжаление “Изпитанията на Аполон” и “Магнус Чейс” ми се видяха отровно политкоректни, въпреки веселите моменти. Новите романи за Пърси обаче започнаха обещаващо с “Бокалът на боговете”, така че оставам оптимист, че ще мина още заглавия от този писател. Досега съм изчел 34.
6. Реймънд Фийст
Започнах да чета Реймънд Фийст още при първото излизане на книгите му у нас, като за един кратък период от време той ми беше най-любимият фентъзи автор. И до ден-днешен смятам, че най-сполучлива му е оригиналната “Сага за войната на разлома”, като макар да обожавам момчешкото приятелство на Пъг и Томас в “Чиракът на магьосника” и “Майстор магьосник”, всъщност най-много обичам пътуването им до края на вселената във втория том, събиращ “Сребротрън” и “Мрак над Сетанон”. Последната сага за Огнегривия нещо не ме грабна и затова още се кумя на най-новата му книга, но досега съм изчел 34 заглавия от този писател, като първите съм и препрочитал.
5. Гав Торп
Гав Торп е авторът, заради който до голяма степен се дистанцирах от епичното фентъзи, тъй като той вдигна летвата толкова много, че дълги години нищо не можеше да го доближи. За пръв път отворих негова книга, когато посегнах към научнофантастичната Path of the Warrior, която бе изумително красива. Истински луднах обаче, когато открих сагата за краля на тъмните елфи Малекит от фентъзи света на Warhammer. Това беше наистина изумителна трилогия, получила и разкошен завършек с романа The Curse of Khaine, който ми е и любимият от автора. От него съм изчел общо 25 книги, но ако се добавят и томчетата от други автори като Уилям Кинг и Дан Абнет за същите герои (елфи и тъмни елфи), бройката отива към 40.
4. Дж. К. Роулинг
По принцип тук няма какво толкова да се говори, “Хари Потър” е религия. Аз обаче имам много истории за разправяне, от това, че в началото се мусих на книжките, през начина, по който четенето на първия том прецака подготовката ми за едно контролно по латински, до истинската мания, която започна, щом прочетох четвъртата книга в оригинал и достигна истерия преди излизането на седмата, когато не можех да спя от притеснение за любимия си герой. Изчитал съм томчетата по повече от веднъж, гледал съм филмите по много пъти, фен съм на пиесата за Прокълнатото дете, както и на другите детски книги на авторката. Заради това, че не мога да се наситя на този свят съм минал и огромен брой фенфикове по поредицата, които не са на Роулинг, но не мога да не отбележа, тъй като ползват героите й. Така при реално 13 прочетени заглавия от нея, аз всъщност имам над 40 произведения за “Хари Потър”, които съм минал, включително такива по-дебели от истинските книги. Иначе любимият ми роман след препрочитането на основната сага тази зима е “Хари Потър и Огненият бокал”.
3. Греъм Мастертън
Греъм Мастертън, който е почти непознат у нас, всъщност има нечестно предимство, тъй като е написал над 200 романа и макар една голяма част от тях да не са по моя вкус (еротика, исторически, крими), има достатъчно, които ми се сториха безумно увлекателни. Запалих се по писателя след като колегата Бранимир Събев ми препоръча “Маниту – Кошмар в Манхатън”, издирих си книгите му на английски и минах десетки страхотни романи, които може би не са литературни шедьоври, но ме дариха с безкрайно много щастливи часове четене. Сред любимите ми са Revenge of the Manitou, Garden of Evil, Edgewise, Charnel House, The Wells of Hell, The Devils of D-Day, както и особено налудничавата The Hell Candidate, където Сатаната обсебва президента на САЩ. За последно четох от този автор сагата Night Warriors, никак нелоша. Общо 58 томчета.
2. Тери Брукс
Мисля, че това е най-препрочитаният от мен автор, което говори много. Открих Тери Брукс по препоръка на мой съученик във ваканцията между 5 и 6 клас, навих баба да му купи “Камъните на елфите”, като в замяна се нарамих с торба, в която имаше една огромна диня и останалото, дето се вика, е история. Изчел съм абсолютно всички книги от поредицата “Шанара”, както и много от другите творби на автора. В интерес на истината първият роман, който прочетох от него, си ми остава любим, но много ми допада още “Молитвената песен”, а от непревежданите неща сагата Defenders of Shannara и смразяващия роман за света след апокалипсиса Armageddon’s Children. Тери Брукс е страхотен автор и макар да печели от това, че у нас цепят романите му на две, “Гуудрийдс” ми отбелязва 63 изчетени заглавия от него, което го оставя на крачка от върха.
1. Саймън Р. Грийн
Когато за пръв път пробвах Саймън Р. Грийн, бях още доста малък и макар да харесах “Хоук и Фишер” доста, не бях стимулиран да потърся други книги от този писател. Това се промени през 2010 година, когато пробвах сагата Deathstalker и бях очарован от епичния мащаб на романите, жлъчното чувство за хумор на автора и френетичното темпо на действието. Това ме накара да мина и другите му произведения, като останах много доволен от поредиците Nightside, The Secret Histories, Ghost Finders и Ishmael Jones,средно от по около десетина заглавия всяка. Най-любима обаче ми е сагата Forest Kingdom, която е по-класическо фентъзи с мечове и магии, като включва романите за Синята луна, започващи с Blue Moon Rising и бруталния средновековен ужас Down Among the Dead Men, някои сцени от които ме преследват до ден днешен. От Саймън Р. Грийн съм прочел общо 74 заглавия.
Класация на д-р Александър Драганов
Последни коментари