През миналата година направих невъзможното за един автор и подредих в Топ 10 книгите, които съм писал през годините. В днешния материал ще направя нещо, което е не по-малко трудно, като опитам да избера Топ 10 измежду романите, които съм превеждал. Захванах се с тази професия преди 15 години и все още я упражнявам, въпреки интересите си към публицистиката напоследък и докторската дисертация, която защитих миналата година. Книгите, които съм превел са десетки, но най-голямо удоволствие съм изпитвал при работата си над поредиците “Героите на Олимп” от Рик Риърдън и “Нощна смяна във “Фреди” от Скот Коутън и Кира Брийд-Райсли. Понеже те са общо осем, място в класацията намират и книга на Касандра Клеър, както и роман от света на “Междузвездни войни”.
Започвам отзад-напред с…
10. “Тъмен чирак” от Кристи Голдън
В разгара на Войните на Клонираните, действията на граф Дуку стават все по-жестоки и безмилостни. Невинни, чието единствено прегрешение е, че са от свят, част от Старата република, биват избивани без жал, а ситският лорд хладнокръвно обвинява за това джедайския орден, дръзнал да му се съпротивлява. Покварата на тъмната страна, покрила галактиката като черна миазма, стига и съвета на джедаите. Все по-сърдития на ставащото Мейс Уинду предлага нещо немислимо – срещу Дуку да бъде изпратен асасин, който да убие ситския лорд на всяка цена, а древния Йода за пръв път сериозно обмисля решението, въпреки възраженията на Оби-Уан Кеноби. Съветът решава да се довери за мисията на Куинлан Вос, като задачата му е да намери някогашната дясна ръка на Дуку – нощната сестра и в момента ловец на глави Асаж Вентрес и двамата да намерян начин на елиминират графа. Куинлан е джедай, специалист по разбиването на престъпни операции, инфилтриране в криминални организации, шпионаж и двойна игра. Висок, красив и нахакан, той си изработва идеалната персона, с която да заплени суровата и останала съвсем сама Вентрес, като смята да я спечели на своя страна и плавно насочи към атентат срещу Дуку, без да разкрива кой и какъв е всъщност. Асаж обаче не е толкова лесна за заблуждаване. Някога падауан на майстор джедай, после чирак на ситски лорд, а накрая и нощна сестра от Датомир, тя е изгубила всичко и не дава доверието си лесно. Куинлан е запленен от тази силна и свирепа жена, а тя също, въпреки протестите пред самата себе си, е запленена от чаровния Идиот, нахлул в живота й. Постепенно играта спира да бъде игра и между двамата пламва любов – която обаче ще трябва да изправят срещу изгарящата омраза на ситския лорд граф Дуку…
От малък си мечтаех да превеждам книги за “Междузвездни войни”, но когато това все пак се случи, “Дисни” вече бяха закупили поредицата и инжектирали в нея отровни дози политкоректност. “Тъмен чирак” обаче е точно това, което си мечтаех да пресъздавам на български – вихрена космическа опера с могъщи и запомнящи се герои, влизащи в епични битки помежду си. Кристи Голдън ми е любимка още от времената, когато пишеше за Ravenloft, но това може би е най-добрата й книга.
9. “Железният изпит” от Холи Блек и Касандра Клеър
Калъм Хънт е син на маг. Баща му Алистър обаче отдавна е обърнал гръб на магията. Той смята, че тя е опасно и неприятно занимание, отклонение, можещо да донесе само скръб на онзи, прокълнат с притежанието й. Алистър няма доверие и на маговете, като ги счита за ужасни хора, които отвличат децата в подземни пещери и там ги измъчват, а понякога дори убиват, въвличайки ги в безкрайните си войни. Дали това има нещо общо със смъртта на майка му, Калъм не знае, но в едно е убеден – че не бива да си има вземане-даване с магьосници и че не трябва да изкарва Железния изпит за влизане в Магистериума…
Освен книги за “Междузвездни войни”, като малък си мечтаех някога да превеждам книги и от поредицата “Хари Потър”, но докато започна кариерата си тя взе, че свърши. Съдбата обаче ме компенсира с “Железният изпит”, първата книга от поредицата “Магистериум” на Холи Блек и Касандра Клеър, която вероятно е най-близкото нещо до Роулинг, издавано у нас. Радвам се, че успях да участвам в това, а деветата позиция е не само за “Железният изпит”, но и за сагата, започваща с тази книга.
8. “Кръвта на Олимп” от Рик Риърдън
Седмината Герои от пророчеството вече са навлезли навътре в древните земи и са стигнали самата Гърция. Пътят ги извежда до остров Итака, родното място на великия Одисей, но сега там вилнеят призраците на женихите, които знаят къде точно цар Порфирион смята да извърши жертвоприношението, с което да събуди Гея, злата и жестока богиня на Земята. Макар да е отстъпил позицията си като претор на Франк, Джейсън ще трябва да намери сили, с които да поведе гръцките и римските герои, ала в Итака го чака враг, който вижда през всяка илюзия и смъртоносна изненада, която ще постави на изпитание всичко, в което е вярвал…
Когато завърших превода на “Кръвта на Олимп”, петата и последна книга от “Героите на Олимп”, плюех дъги и дори я сравних с “Хари Потър и Даровете на смъртта”. Сега си давам сметка, че съм бил твърде щедър, но от друга страна, това може да е заради последващите книги от поредицата “Изпитанията на Аполон”, в които загина любимият ми герой и оттам отношението ми към Риърдън се промени завинаги. Още тук започна да се долавя прекомерната политкоректност, но въпреки това “Кръвта на Олимп” беше зашеметяващ финал на най-хубавата сага в кариерата на Рик, а преводът й беше като трескав блян.
7. “Изкривените” от Скот Коутън и Кира Брийд-Райсли
Изминала е година, откакто Чарли Емили е съумяла да задейства пружинните закопчалки в костюма на жълтия заек, носен от убиеца Уилям Афтън. Сега младата жена опитва да продължи с живота си, като следва роботика в колежа “Сейнт Джордж” край град Хърикейн, живее като съквартирантка на старата си приятелка Джесика, която напразно се опитва да я изкуши в света на хубавите дрехи и започва отново да се среща с Джон, момчето, с което се харесват от малки и вече сякаш са готови официално да станат гаджета. Ала Клей Бърк, полицаят на града, идва в “Сейнт Джордж” със странна молба. Той иска Чарли да потвърди или отхвърли опасенията му за намерено тяло. Още щом вижда трупа, девойката разбира, че нищо не е свършило, че кошмарът от “Пицарията на Фреди Фазбеър” не е отминал, тъй като раните по него са такива, каквито може да нанесе само един от страховитите аниматронни костюми. Само че по-голям, по-мощен и с умения, които дори тя, дъщерята на откривателя на роботите Хенри Емили, никога не е виждала…
Може би ще Ви изненадам, но всъщност преводът на тази книга ми даде ключ за разработката в докторската ми дисертация. Причината за това са проникновените наблюдения за същността на реалността и начинът, по който я възприемаме, тема, която според мен е ключова не само за фантастиката, но и за светът такъв, какъвто го разбираме. Иначе самият роман е като сюрреалистичен кошмар, в който потъваш както Чарли в устата на Фреди. Ще видите, като прочетете…
6. “Знакът на Атина” от Рик Риърдън
След победата на Пърси над гиганта Полибот и неговата армия чудовища, бъдещето пред лагерите на героите от гръцко и римско потекло изглежда безоблачно, а примирието сякаш е близо. Нещата обаче се объркват почти веднага – “Арго ІІ” започва да обстрелва Новия Рим и седмината герои от Великото пророчество са принудени да бягат, за да спасят живота си. Така Пърси, Джейсън и компания са изправени пред невъзможна задача – пред тях са чудовищата на Гея, които ги очакват в Средиземно море, а зад гърба им са орлите на лагер “Юпитер”, натоварени с гневни римски легионери, насъскани от лукавия Октавиан. Но най-страшната заплаха е не идва от новия, а от стария, истински град Рим. Там два гиганта подготвят тотално унищожение, което ще даде началото на края на света, а зловещо създание, прокълнато преди хилядолетия, подготвя своето отмъщение, което ще се стовари върху Анабет…
Помня, че тази книга остави феновете на Рик Риърдън в ступор с отворения си финал, а за мен беше голяма мъка да си мълча пред тях затова, че знам какво се случва (превеждах и този, и следващия том преди излизането им). Но удоволствието си струваше. Това беше разгара на фендъма на “Пърси Джаксън”, когато феновете на поредицата преживяваха това, което за моето поколение беше излизането на пета и шеста книга за Хари Потър. Радвам се, че бях част от магията.
5. “Синът на Нептун” от Рик Риърдън
Пърси Джаксън, най-великият герой на нашето време, младежът, спасил боговете на Олимп от кръвожадните титани, не помни почти нищо от подвизите си. В ума му е само мъглявият спомен за Анабет, момиче, което обича. Останалото е като изтрито от паметта му, а и той няма много време да го мисли. Захвърлен сам в пустошта, Пърси е преследван от две зловещи дами със змии вместо коси – Стейно и Евриала, ужасните горгони, които го обвиняват за смъртта на своята посестрима, вкаменяващата с погледа си Медуза. Пърси не помни да е извършвал такова нещо, но амнезията не е оправдание пред чудовищата. И така героят бяга, бяга… докато съдбата не го отвежда на място, което трябва да е убежище. Само дето не го чувства като такова…
Книгата, в която Пърси Джаксън се завърна в света на Рик Риърдън след дългото си отсъствие от цяла една книга. Истината е, че и аз много му се зарадвах и пресъздавах в захлас на български новия свят, откриващ се пред очите му. Помня, че толкова харесах тази книга, та си навивах будилник през съботите, да имам време да си превеждам преди срещите на клуба следобед. Луда работа!
4. “Сребърните очи” от Скот Коутън и Кира Брийд-Райсли
Преди години всички деца в малкия град Хърикейн обичали да ходят във “Фреди”. В това невероятно заведение те хапвали вкусна пица, забавлявали се с приятелите си, наслаждавали се на представленията на мечока Фреди, заека Бони и пилето Чика – талисманите на заведението, роботи, оформени като животни и раздвижвани с аниматроника. Най-смелите дори отивали в малката сцена на Пиратския залив, където звезда бил едноокият и приличащ на лисица Фокси. Но един ден това място на игра и радост било затворено след серия ужасяващи престъпления, извършителят на които останал ненаказан…
Макар да имах опит с два разказа на Греъм Мастертън и авторски произведения, “Сребърните очи” беше първият хорър роман, който превеждах. Това се случи в доста стресов период от живота ми и не можах да се насладя напълно на работата, но тази книга ми позволи да опазя разсъдъка си и затова винаги ще я обичам много. Моментите, когато Жълтия заек издебва полицая и отвлича Карлтън са може би най-вълнуващите, които съм превеждал в кариерата си.
3. “Изчезналият герой” от Рик Риърдън
Битката с Кронос е приключила. Господарят на Времето е победен, макар и не без жертви, а полубоговете се надяват, че е настъпило времето за мир. Надеждите им обаче, остават напразни. Само няколко месеца след успешната защита на Олимп, нещата отново започват да се объркват. Боговете на Олимп замлъкват и не отговарят на молитвите на своите деца. Най-големият герой изчезва. Вместо него идва ново момче – Джейсън, млад полубог с очевидно огромна сила и значителен опит в битките с чудовища, младеж могъщ, красив и силен. А също така и войн без никакъв спомен затова откъде идва. Той има спътници – красивата Пайпър и находчивия Лио, но и за тях не помни нищо. Идването му обаче задвижна новото Пророчество, появило се веднага след победата над титаните, обещание, което намеква за нова, още по-голяма от преди заплаха. Джейсън, Пайпър и Лио трябва да разберат каква е тя и да я предотвратят за меко казано ограничено време – четири дни, толкова, колкото ги разделят от деня на зимното слънцестоене.
Когато ще дойде нещо лошо. По-лошо от титаните…
Технически първият ми превод на Рик беше сборникът “Досиетата на героя”, но онази книжка беше доста малка. Тази бе голяма и страхотна, като ми донесе огромно удоволствие при превода си, запозна ме с любимия ми герой от света на Пърси Джаксън, а именно Джейсън и даде началото на “Героите на Олимп”, която според мен е най-хубавото нещо, излизало изпод перото на Рик.
2. “Домът на Хадес” от Рик Риърдън
Останали без водач, Франк, Хейзъл, Джейсън, Лио, Пайпър и измъкнатия от лапите на гигантите Нико ди Анджело трябва да намерят Дома на Хадес – древно светилище, посветено на повелителя на отвъдния свят. Пътят към него обаче е всичко друго, но не и лек. Съюзниците на Гея не спят и призовават страховити същества, които да застанат на пътя на героите. Планинските богове се пробуждат от своята дрямка и целят летящия кораб „Арго ІІ“ с огромни скали, които правят преминаването през Апенините невъзможно. Сега героите ще трябва да поемат по максимално обиколен път, изпълнен със смъртоносни препятствия – разбойник, който пленява, а после и убива жертвите си с помощта на огромно чудовище, създания с отровен дъх, изпълнили улиците на Венеция, а също и стари врагове, които жадуват за мъст. А дори тези противници да бъдат преодолени, най-голямото изпитание е в самия Дом на Хадес, в който зла магьосница и страховит гигант са изплели смъртоносен капан. За да преодолеят всичко това, героите ще трябва да открият нещо за себе си и да направят избори, които могат да се окажат фатални…
В живота на всеки автор идва момент, в който той достига своя връх, книга, в която дава най-доброто от себе си и след чиито финал е ясно, че едва ли някога отново ще бъде същото ниво. За Рик Риърдън това е четвъртата част от “Героите на Олимп”. Пътуването на Пърси и Анабет през Тартара е изключително, срещата им с тъмния бог на бездната повече от епично. Политкоректните елементи, които по-късно затлачват творчеството на автора, тук са поднесени ювелирно с разкритието на Нико. През цялото време напрежението на книгата е неописуемо. След развръзката й на мен ми стана ясно, че въпреки всичко предстои щастлив финал. Но докато стигна до нея, три пъти се препотявах всеки ден от превода й.
1. “Четвъртият гардероб” от Скот Коутън и Кира Брийд-Райсли
Чарли, дъщерята на изобретателя Хенри Емили, някак си е оцеляла след срещата си с Изкривените, за радост на приятелките си Джесика и Марла, посрещнали я със сълзи на облекчение. Ала Джон, нейният любим от миналото, не вярва на това чудо. Според него момичето, появило се в закусвалнята на град Хърикейн не е това, пленило сърцето му. Видът й не е същият, поведението не съвпада. Разликите са малки, но за него очеизбодни. Отдръпнал се от приятелите си, той се носи неуспешно по течението на живота си, неспособен да се задържи на работа, да се вижда с порасналите деца, с които някога са посещавали “Пицарията на Фреди Фазбеър”, да повярва, че младата жена, в която е влюбен е оцеляла… и е тя самата. Но, както казва самата Чарли, коя друга може да бъде?
В това време шегобиецът Карлтън се е върнал в дома на баща си Клей Бърк, който обаче е зает с нов случай. В града отново са започнали да изчезват деца, а кошмарът от миналото се повтаря с отварянето на пицария “Бебето от цирка”, заведение, което обещава на децата много изненади и ги примамва с клоунските лица, превърнали се в негов символ. Джон е човекът, към който Клей се обръща за помощ, заради неговата мнителност, заради това, че не приема реалността за чиста монета, накрая и заради самия него. Може би, ако той поговори с Чарли, хем ще разбере нещо за ставащото, хем двамата отново ще намерят път един към друг. Но злото от “Фреди Фазбеър” не си е отишло. Напротив, сега то се е възродило в “Бебето от цирка” и ако Карлтън, Джон и Джесика се успеят да го спрат навреме, изчезналите деца ще умрат, даравяйки с вечен живот демона в дъното на тази история…
Най-хубавото на тази книга е, че се появи в период, когато не очаквах отново да мога да се запаля по превод така, както ставаше на млади години с ранните на творби на Рик Риърдън и Касандра Клеър. Донякъде не е изненадващо, че “Нощна смяна във “Фреди” ми стана толкова любима поредица. Около 40 човек започва да си прави първите равносметки, а тази история е изпълнена както със сладки спомени от безгрижното детство, така и със съжаления за допуснатите грешки и случилите се беди.
Но истината е, че тандемът на Коутън и Брийд-Райсли са успели нещо много специално с този роман, достигайки величието на ранния Стивън Кинг и дали ми възможност наистина да преведа моите лични “Хари Потър и Даровете на смъртта”. Разкритията за самоличността на Чарли в последните страници са умопомрачителни, а битката на Карлтън с Афтън, състояла се сред духовете на погубените деца, превеждах с очи, плувнали в сълзи. Никога книга, по която работя, не ми е доставяла толкова силни емоции.
И затова “Четвъртият гардероб” заема първо място в моята класация.
Статия на д-р Александър Драганов
Последни коментари