След лятната ваканция, засегнала и Личните ми Топ 10 класации, подновявам и тази рубрика, като днешното й издание е запазено за тежка автореклама, тъй като мисля да класирам собствените си книги от първо до десето място. Списъкът обхваща самостоятелните ми романи, тъй като ще стане тегаво да добавям отделни разкази и повести, а още по-абсурдно – преводи или научни статии. Оценката е лична по симпатия и не касае моите издатели и редактори, всеки от които свърши отлична работа. Без повече предисловия започвам да изброявам:
10. Изумруда на Базилиска
Третата книга от “Хрониките на Ралмия” разказва историята на двама млади актьори, уж привлечени, за да изиграят ролята на велик герой, но всъщност призовани да спасят вълшебна страна от силите на злото, отново плъзнали из нея. Писах тази книга в разгара на манията си по епичното фентъзи и от днешна гледна точка мисля, че съм прекалил с описателността на някои сцени, отделно, че и самата концепция е леко фенфикова. От друга страна, един от любимите ми злодеи, черния елф граф Вайлъс, е от нея, така че не я броя за тотална щета.
Може да я прочетете ТУК.
9. Перлата на феникса
Първата ми книга, излизала на хартия, се появява на книжния пазар през вече далечната 2008 година и излизането й остава мил спомен в мен, макар от днешна гледна точка да съм по-критичен към нея – в онзи период не приемах достатъчно добре редакторските критики и от това пострада финалния текст, който можеше да се получи и по-добре. От друга страна мои читатели като доц. Искрен Иванов и Калин Ненов до ден днешен имат да кажат добри думи за историята, отвела момче от нашия свят във вълшебна страна, обсебена от зъл дух, така че все нещо трябва да съм направил както трябва.
“Перлата на феникса” може да се прочете онлайн ТУК!
8. Нощта на Змията
Ако третата книга от “Хрониките на Ралмия” ми се струва от днешна гледна точка твърде описателна, то петата и предпоследна, “Нощта на Змията”, ми се вижда твърде кратка, но встрани от това съм доста доволен от нея. В нея смених концепцията на историята и оставих героите на Ралмия да са родом от нея, като се спрях на момче магьосник, опасна крадла и драконов ездач, изправили се срещу влечугоподобен злодей, с който мисля се получиха и няколко доволно гнусни момента.
Може да прочетете книгата ТУК!
7. Чеда на магията
Втората книга от поредицата “Хрониките на Ралмия”, която благодарение на чудесния екип от “Читанка” има може би най-любимата ми корица на мое произведение, разказва историята за двама братя, единият отличник, а другият аутсайдер, чиито роли ще бъдат разменени, когато са принудени да бягат във вълшебна страна, преследвани от жесток убиец. Мисля, че отношенията между двамата правят историята интересна, макар че се старах доста да има и екшън, а при редакцията за излизането й по време на ковид пандемията – и щипка хорър.
Може да прочетете “Чеда на магията” ТУК!
6. Тримата вълшебници и Златното руно
Тази самостоятелна книжка, видяла бял свят на хартия благодарение на ювелирната работа от страна на издателство “Горната земя”, е любима на баща ми, който я намира за връх в творчеството ми. В действителност историята за тримата приятели от училище за вълшебства, тръгнали по дирите на митичното Златно руно, се получи толкова добре заради чудесната редакция на Весела Фламбурари, на която даже предложих да се пише съавтор, но тя настояваше, че историята си е моя.
Това е и най-продаваната ми книга, с номинация за награда “Бисерче вълшебно”.
5. Последната хроника
Да напишеш финал на една поредица е едновременно трудна, но и благодарна задача, тъй като няма за кога да се пазиш, трябва да хвърлиш всичко, за да се получи добре. Мисля, че историята на магьосника Алтан и драконовия ездач Райлин, изправили се във финален сблъсък с Прокълнатия, стана максимално добре и се радвам, че след като я бях пуснал по-рано в сайта, тази година романът най-после излезе и в “Читанка”, където знам, че ще може да стигне до читателите.
Прочетете “Последната хроника” (за предпочитане след останалите книги от поредицата “Хрониките на Ралмия” ТУК).
4. Пътят на черния рицар
Макар да е излизала само онлайн, тази моя книга намери място в кръстословица на в-к “24 часа”, нещо, което до ден днешен ме изпълва с удовлетворение 😀 В много отношения това е най-трудната ми за писане книга, защото не завършва с хепиенд и разказва сюжет, който обожавам като читател, но е тегав за разказване – падението на обещаващ млад герой и превръщането му в злодей. Дакавар обаче си остава един от любимите ми герои до ден-днешен, а това показва, че поне себе си съм успял да зарадвам.
“Пътят на черния рицар” може да се прочете ТУК.
3. Сказания за Ледената планина
Сам ще наруша правилата си за включване на разкази, тъй като два такива влизат в сборника “Сказания за Ледената планина”, появил се книжния пазар през 2016 година в колекцията “Дракус” на издателство “Гаяна”. Вътре обаче има цял роман, “Водопадът на зората”, така че грехът ми не е толкова голям, а в трите произведения запознавам читателите с елфа Алтиарин, вампира Римиел и магьосницата Лерта, които може би са най-известните ми герои, вероятно защото се изправят и срещу най-свирепите ми злодеи в лицето на Лихваря и Пилигримите на тъмното начало.
“Сказания за Ледената планина” днес може да се прочете онлайн ТУК!
2. Черната корона
Вторият том от “Сказания за Ледената планина” се получи почти идеално, поне от гледна точка на това, което аз като автор мога да дам на фентъзи жанра. Най-сетне успях да заплета голям военен сюжет с нападението на черните елфи срещу останалите народи от света на Ледената планина, а за да ми е по-интересно, добавих и мотиви от мита на Ктхулу към цялата история и проверих как ще се справят Алтиарин и Римиел в тази ситуация. Последните страници с няколкото сюжетни линии, които достигаха развръзка считам за личен връх в писателската си кариера.
Може да прочетете “Черната корона” ТУК!
1. Звездата на гибелта
Колкото и да са като деца книгите за даден автор, всеки си има таен любимец, макар че малцина биха го признали както правя в момента. “Звездата на гибелта”, издание на “ИвиПет” от 2018 година, си остава моя любимка защото се чувствах максимално освободен докато я писах и затова създадох максимално откачен сюжет за лош бог, изваден от вековен сън, за да спаси родния си свят от нашествие на гигантски роботи. Мисля, че най-важното за един автор доато твори е да се забавлява и със “Звездата на гибелта” купонът наистина беше на макс, както за мен, така вярвам и за читателите ми.
Прочетете “Звездата на гибелта” в Цитаделата ТУК!
Статия на д-р Александър Драганов
Последни коментари