Продължавам поредицата с Лични Топ 10 класации от творчеството на любими творци, като днес стигаме и до може би най-ревюирания писател в историята на Цитаделата, върховния маг на жанра от Великобритания, а именно Саймън Р. Грийн. За разлика от предишните класации, този път всички книги, които ще представя са непревеждани у нас, тъй като искрено смятам, че най-добрите творби на автора за жалост останаха непознати на родния читател. В същото време няма да включвам книги от него, които съм чел тази година, тъй като според мен впечатленията ми от тях са прекалено силни, че да съм обективен, иначе щях да включа For Love of Magic и Not of This World. Но без повече предисловия да представя личната си представа за най-доброто от автора:
10. The Man with the Golden Torc
Откриваме класацията с първия том от поредицата Secret Histories, която ни запознава с тайния агент Шаман Бонд, прякор на Еди Друуд. Той е представител на семейство, което контролира проявленията на свръхестественото, така че обикновените хора никога да не разберат за него. Нещата обаче се объркват, когато роднините му се обръщат срещу него. За да докаже невинността си, Еди ще се обърне към помощ към красивата и опасна вещица Моли, а двамата ще опитат да надбягат съдбата си.
Това е може би най-екшънската книга в класацията, нонстоп престрелки и битки с всевъзможни същества, а помежду тях преплетена страхотна любовна история. Цялата поредица е супер забавна, макар Еди да ми е най-малко симпатичен от всички главни герои на автора. Мисля, че Саймън не би ми се сърдил – все пак Друуд е агент, а те винаги са задници.
9. The Dark Side of the Road
Този роман дава начало на серията за Ишмаел Джоунс – мъж, който върви от тъмната страна на пътя и в действителност не е човек, а извънземен, катастрофирал преди десетилетия във Великобритания. Механизмите на летящата му чиния са го направили да изглежда като един от нас, но са изтрили спомените му. Ишмаел никога не остарява и за да не буди притеснения, върши работа за тайна Организация, като разрешава паранормални случаи. В тази книга той отива на мисия в имението Белкор и там се сблъсква с противник, който в много отношения е негов антипод – ако той е приел човешкото в себе си като дар, другият се е събудил от него като от кошмар.
Топ роман, начало на една от любимите ми поредици на автора. Много се чудих дали да включа в класацията него или Into the Thinnest of Air като представител на поредицата, която е за изчезвания на хора в прокълната кръчма, но се спрях на тази заради бруталната финална битка. В действителност обаче всеки опит да натикаш творчеството на Саймън в Топ 10 е обречен на неуспех, той просто има твърде много хубави книги.
8. Ghost of a Chance
Началото на хорър поредицата от Саймън – Ghost Finders – ни среща с може би най-чаровния протагонист, който авторът някога е създавал, красавеца с коса като на рок звезда Джей Си Шанс, който е натоварен заедно с колегите си от института “Карнаки” с разрешаването на зловещо обсебване, ударило лондонското метро. Това не е ужас, в който четете как нещо тропва посред нощ в кухнята, тук размерът на заплахата е почти космичен, а страховитите моменти трошат разсъдъка. И все пак, в сърцето не само на книгата, но и на цялата е поредица е любовта между Джей Си и призрачно момиче, може би най-хубавият романс, който авторът е създавал.
Това обаче няма да е единственият том от сагата, който представям в днешната класация.
7. Something from the Nightside
Може би най-великото ърбън фентъзи, писано някога (феновете на Джим Бъчър да ме извиняват, а тези на Касандра Клеър да си мълчат), поредицата за Найтсайд ни среща с частния детектив Джон Тейлър, а първия том описва завръщането му в тъмното, скрито сърце на Лондон, където винаги е три часа в полунощ, часът, в който си отиват най-много хора, а Бог разкрива, че душите им не заслужават да отидат в Рая. Задачата му е проста – да намери момиче, изчезнало в света на богове и чудовища, разхождащи се по улиците на Найтсайд, но спазващи реда заради Уокър, джентълменът, който следи всички да се държат прилично.
И накрая Джон стига къща, която не е къща. Минава през врата, която не е врата. И каквото вижда – вижда.
6. Voices from Beyond
Бях предупредил, че в Топ 10 няма да има само една книга от поредицата Ghost Finders и ето, че включвам втората, Voices from Beyond, в която Джей Си, призрачното му гадже и колегите му от института “Карнаки” трябва да разрешат случая с радио станция, в чиито ефир се обаждат призраци. Още при пристигането им обаче главният герой става свидетел на нещо покъртително – вижда собствения си дух от бъдещето, който го предупреждава, че скоро ще умре.
Признавам си, че имам слабост към тази поредица заради протагониста й, който намирам за много як и далеч по-готин от Джон или Еди. Само че основната й сила е в умението да накара косите ти да се изправят, този хорър специално е толкова хардкор, че може да ти докара някоя и друга безсънна нощ.
5. Nithingale’s Lament
Това е още един роман от поредицата за Найтсайд, в който Джон Тейлър трябва да разреши още по-странен случай. Както вече казахме, Найтсайд е тъмното, скрито сърце на Лондон, ако столицата е пушекът, този град в града, по-голям от обкръжаващото го е пожарът. Но сега дори и там става нещо повече от озадачаващо, появила се е нова певица толкова добра, че след концертите й хората се самоубиват, убедени, че никога повече няма да чуят нищо толкова красиво. Джон Тейлър трябва да разбере тайната на гласа й, а самият роман подлага на безкомпромисна критика индустрията на шоубизнеса със сатиричен подход, който обаче не омекотява напрежението от четенето на книгата.
4. Blue Moon Rising
Макар най-често да твори в съвременен декор, когато поиска, Саймън Р. Грийн няма никакви проблеми да напише и епично фентъзи с мечове и магии, което да превъзхожда най-доброто, което сме чели от утвърдени автори в направлението като Реймънд Фийст и Дейвид Едингс. Blue Moon Rising ни запознава с историята на млад принц, който трябва да спаси принцеса от дракон, но накрая всъщност прави обратното и с това безкрайно разочарова баща си, който се е надявал синът му да се затрие някъде по пътя. Тези сплетни обаче ще останат на заден план, когато Черния лес се придвижва към кралството им, Принцът Демон се буди от вековната си дрямка, а Синята луна изгрява в небето, за да предскаже края на света…
Този вихрен роман служи за прелюдие към популярната и у нас поредица “Хоук и Фишър”, но всъщност е по-добър от нея, като цепи мрака с мащабите и умението си на моменти да е по-забавен от история на Пратчет за Света на Диска, а в другия – да е по-страшен от Лъвкрафт!
3. Deathstalker War
Поредицата Deathstalker на Саймън Р. Грийн за мен е най-доброто космическо фентъзи, писано някога – по-динамична от “Дюн”, по-събрана от Warhammer 40 000, по-епична от “Междузвездни войни”. Но вместо да пиша за въвеждащия първи том Ви хвърлям директно в дълбокото, с книга трета.
Бунтът на Оуън Детсталкер, провинциалния благородник, обявен без причина за предател в мрачната галактическа империя на бъдещето, е започнал просто защото той е трябвало да се защити от тиранията на безмилостната императрица Лайънстоун. Сега обаче нейните сили се опитват да смажат предизвикателството към властта й, като се отправят едновременно към родната планета на Оуън и към Света на мъглите, където есперите полудяват заради предупреждението разкъсало ума им – че се задава страховит Легион.
Deathstalker War е смазваща във всяко отношение книга, която слага край на първия етап от поредицата и десетилетия преди възхода на политкоректността разкрива може би най-интересния хомосексуален персонаж в историята на жанра – лорд Кит Съмърайл, известен още като Кид Дет, усмихнатия убиец, акулата в плитки води. Но той е само един от образите, оформящи величествената панорама в света на Deathstalker.
2. Deathstalker Return
Предпоследният роман от сагата Deathstalker заварва космоса към неговия край. Галактическата цивилизация на човечеството е разтърсена от дързък преврат, свалил от властта законния владетел Дъглас Кемпбъл и изкачил нагоре Фин Дюрандал, някога най-великият рицар от ордена на Парагоните, ала днес жаден за власт тиранин, преобърнал се заради обида, унизила себелюбието му. Сега той елиминира един по един всички потенциални съперници, като ги изправя един срещу друг и си печели съюзници сред юбер есперите – ужасяващи същества с невъобразими телепатични сили. Ала единственият човек, който може да го спре, Люис Детсталкер, е по следите на още по-опасен враг, Ужаса, космическо зло, което унищожава цели светове само с присъствието си. И когато научаваме за същността му, стигаме до може би най-потресаващият момент, писан някога във фантастичен роман!
Признавам си, че харесвам Deathstalker Return толкова много защото винаги по-лесно съм се идентифицирал със злодеите, завиждайки на умението им да рушат правилата на обществото около тях и просто да не им пука. Фин Дюрандал е може би най-харизматичният гадняр, измислян някога и макар всъщност да е плитка психика, не мога да не се възхитя на манипулациите и отношението му към вселената – като няма да е на моето, няма да е ничие. За (не)щастие, аз не мога така, но такива образи позволяват по безопасен начин да отприщиш тъмнината в себе си, а в тази книга той (почти) печели.
1. Night Fall
За първото място е време да спра с лигавщините за това кой герой ми е най-симпатичен и с кой злодей най-точно си избивам комплексите. Night Fall, финален роман едновременно за Nightside и Secret Histories засяга сериозна тема, а именно войната, като го прави по отговорен начин. Причината за това е, че изправя двамата най-популярни герои на Грийн един срещу друг. Семейство Друуд решава да унищожи Найтсайд, за сложи край на тази гангрена, която трови света около себе си със свръхестествените си проявления и макар Еди да не е сигурен в правотата на това решение, тръгва на рат. Всичко за семейството, както се казва. А Джон Тейлър, макар и много пъти изправял се срещу ужасите на скритото сърце на Лондон, в крайна сметка се изправя, за да защити хората си. Макар много от тях да не са хора.
Книгата е напрегната, динамична и с епични битки, но това е на втори план спрямо изключително внимателния разрез на психиката, който прави, като показва безмислието на войната и това как тя изкривява мисленето на участниците в нея, докато не стигнеш етапа, в който мислене въобще отсъства, станал си пленник на случващото се и следващ перверзната му логика, сякаш изгубил свободната си воля. Романът е опит за оптимистична теория как да се излезе от това състояние, но спасението не се постига лесно и без жертви, не е и за всеки.
Връх не само в творчеството на автора, но и в историята на фентъзи жанра изобщо. Шедьовър.
THE FINAL WORDS OF THE FINAL TESTAMENT OF OWEN DEATHSTALKER
Last night I dreamed I was still human, but now I have
woken up, into something better.
Класация на д-р Александър Драганов
Последни коментари