През 2025 година се навършват 50 години или половин век от издаването на “Маниту – Кошмар в Манхатън“, първата книга на ужаса от майстора на жанра Греъм Мастертън, носител на награда “Брам Стокър” за цялостния си принос в развитието на този тип литература. По този повод представям на вниманието Ви класация със според мен десетте му най-добри книги, макар тя да бе още по-трудна за съставяне дори спрямо тази на Саймън Грийн, тъй като Мастертън е още по-плодовит автор. Мисля обаче, че се получи чудесна селекция…
10. Heirloom
Греъм Мастертън е един от любимите ми автори, не само на ужаси, но и изобщо. Изключително четивен и увлекателен, прецизен в изказа си и необуздан във въображението си, той създава запомнящи се продължения на ужаса, които държат читателя настръхнал до последната страница. Heirloom не е изключение, макар злодеят в книга да е един… стол.
Да, стол. Старинен махагонов стол, който продавачът на антики Рики Делатола получава една неделя от мистериозния господин Грант. Изработката на древната мебел, докарана в Щатите чак от Англия, е безупречна, макар това, което да изобразява като украса да е смразяващо – лице на мъжка горгона, ухилено над падащите по облегалката души – според господин Грант свличащи се от “Ада в под-Ада”. Делатола знае, че предметът е скъп, но смята, че е твърде страховит, за да е продаваем и не го иска. Докато прави консултация по телефона обаче, Грант успява да му го остави, а по-късно същата вечер загива в катастрофа.
Така за Рики Делатола и неговите жена, дете и куче започва кошмарът, един истински ад, в който търговецът ще се изправи срещу самия Сатана…
9. Charnel House
Греъм Мастертън е автор на огромен брой заглавия в жанровете хорър, трилър и крими. Не всички от тях се получават еднакво добре, но най-качествените му произведения са наистина върховни, а романът “Charnel House” (“Костница”) определено е едно от тях. В него Мастертън се връща към своя специалитет, а именно създаването на вледеняващ сюжет, базиран на индианските митове и легенди.
Джон Хаят е човек, който подобно на много други си е мечтал за нещо голямо като малък, но в крайна сметка отговаря за санитарните нужди на сградите и се занимава с техните ремонти, а ако се налага решава и проблеми и с вредители, нанесли се неканени от тях – плъхове, хлебарки. Когато обаче старецът Сеймор Уилис идва при него с необичайното оплакване, че къщата му диша – като да е жива – той наистина не знае какво да направи. Дишащите къщи не са нещо, което е специализирал. Всъщност, никой не се е специализирал в такова нещо, за което и свидетелства разказът на Сеймор, който е викал водопроводчик, ходил е на психиатър, въобще е направил всичко възможно, за да намери рационално обяснение на случващото се в дома му.
А именно, че къщата диша…
“Костница” е едно от най-силните заглавия на Греъм Мастертън, което спокойно може да застане редом до класиката му “Маниту – Кошмар в Манхатън”. Авторът започнава читателя с един обикновен човек, влязъл в непривичната за него роля на герой и го повежда на шеметно пътешествие сред най-мрачните легенди и митове на индианците Навахо, за да достигне кресчендо както в описанията на убийства и жестокости, така и в мегаепичния финален сблъсък на Голдън Гейт Бридж, Калифорния.
8. Mirror
Огледалата – наглед прости остражения на нашия външен вид. Дали не крият нещо повече? Това е отговорът, който си задава Мартин, главният герой в романа Mirror на писателя Греъм Мастертън, автор, който за пореден път затвърждава челната си позиция в моята лична класация за хорър.
През 30-те години Холивуд бил запленен от Буфълс, прекрасно и красиво момче, което в невръстна възраст станало звезда с успешните си мюзикъли. За жалост неговата история била прекъсната безжалостно – собствената му баба го съсякла в дома им, а до края на 80-те светът на киното не се съвзел от шока. Затова, когато Мартин, сценарист на телевизионни сериали, предлага на агента си Морис идея за биографичен филм, посветен на Буфълс, той получава категоричен съвет – да не се занимава с тази история, ако иска да има успешна кариера. Мартин обаче, станал фен на Буфълс от малък, не се отказва, а когато открива, че възрастна дама продава вещите от истинската му къща на старо, не се сдържа и си купува огледалото на момчето. Говори се, че жестокото убийство се случило точно пред него. Когато Мартин внася огледалото в дома си, неговият хазяин предупреждава, че от това няма да излезе нищо добро. И наистина, още същата нощ в жилището на сценариста започват да се случват зловещи и необясними събития…
Винаги е трудно да се направи стройна класация за това кой е най-добър автор в даден жанр и хорърът не прави изключение. Кинг е най-популярен, Кунц обаче го гони по петите. Лъвкрафт е измислил невероятни светове. Уилям Питър Блати пък преплита много философия в сюжетите си.
Но най-страшен? Най-епичен? Най-мащабен? Най-четивен? На това мисля, че мога да отговоря. Греъм Мастертън.
7. Edgewise
Като истински майстор на ужасите, писателят Греъм Мастертън, носител на множество на награди и автор на редица бестселъри, може да пише за всякакви митове – от християнска средновековна демонология до индонезийски хиндуизъм. Специалитет обаче си остават легендите за индианците, а след класиката си “Маниту – Кошмар в Манхатън”, той предлага на читателите още една върхова история в Edgewise, известна също и като Wendigo.
Лили е млада майка с две деца и добра професия, ала не всичко в живота й е безметежно. Тя се е развела със злобния си съпруг Джеф и е спечелила попечителство над децата си, което не му харесва. По негова заръка посред нощ в дома на жената нахлуват терористи от група за права на мъжете, която изгаря разведени съпруги като вещици. Лили успява да се спаси, ала децата й са отвлечени и изчезват с Джеф сякаш вдън земя. Дори агентите на ФБР не успяват да намерят следите им. Времето минава и Лили почти е изгубила надежда, че някога ще върне обичните си рожби, когато на помощ идва частен детектив с нетрадиционни методи. В действителност Джон Шукс е една осма индианец и владее шаманистки практики, които му позволяват да се свърже със света на духовете, за които няма тайни. След като открива дирите на децата, Шукс свързва Лили с човек на име Джордж Желязната стъпка, сиукс, който е собственик на казина и има много успешен частен бизнес. Той призовава от оня свят Уиндиго, горски демон, който никога не изпуска плячката си. Това, което не й казва обаче е, че Уиндиго избива всичко по пътя си – и когато Лили се опитва да се откаже от сделката, демонът се насочва срещу нея…
Обожавам да чета Мастертън след други автори, тъй като подобно на другия ми любимец Саймън Р. Грийн, той винаги изпъква с невероятното си писателско умение веднага да увлича читателя, като поднася точно премерени дози екшън, напрежение, митология, драма, описания и атмосферата, така че книгата да се чувства без нито една излишна дума.
6. The Devils of D-Day
Дан Маккук е американски картограф, който трябва на очертае бойните действия от деня, в който силите на Антантата пробиват защитата на Третия райх в Нормандия – скучна и не особено интересна работа, отвела го в зимна и много студена Франция. Докато изследва региона обаче Дан попада на странна местна легенда. Според нея ключово значение за победата в онзи съдбовен ден изиграли тринадесет мистериозни черни танка, които разпилели противника. Военнопленниците германци се предавали с радост и твърдели, че са се изправили срещу самия дявол. Един от танковете е заседнал в областта и стои там и до ден днешен – или поне деня, в който се развиват събитията от книгата, края на 70-те, повече от 30 години след битката за Нормандия. Местните хора твърдят, че танкът носи лош късмет на областта – млякото се вкисва, яйцата се развалят, а нощем около него се чуват странни гласове и смехове, които сякаш не принадлежат на човешко същество. Дан много не вярва в локалните легенди и му е по-интересно да завърти главата на красивата Мадлен, но все пак решава да провери има ли нещо вярно в историите на селяните и отива да види танка посред нощ. за да го завари запечатан с огромен метален кръст. Това обаче се оказва недостатъчна защита, а Дан горчиво ще съжалява, задето е решил да се забърква с прокълнатата машина…
Мастертън е писател, който в една страница може да ви накара да се усмихвате, а в друга да ви вцепени от страх, а тази книга е сред най-силните му предложения, на които съм попадал. Нивото на страха нараства от признанието в предговора, че авторът е чел реални средновековни демонологични гримоари и е цитирал автентични заклинания от едно време за призоваването на изчадия като Елмек, демона на остриетата или Адремелех, страховития върховен канцлер на Ада. Те са преплетени в спиращ дъха сюжет, който не ви оставя намира, докато не изчетете цялата книга, от интригуващото начало, което използва погледа на един симпатичен протагонист, за да ви потопи полека в една смразяваща призрачна атмосфера, до епичния финал, в който едни срещу други застават силите на Рая и тези на пъкъла.
Греъм Мастертън е истинският крал на окултния трилър и този роман е поредното доказателство за това.
5. The Wells of Hell
Всичко започва когато щата Кънектикът бива връхлетян от необичайно количество валежи. Изглежда това повлиява по някакъв неблагоприятен начин на подпочвените води, тъй като хората започват да се оплакват от странен цвят и вкус на водата, която точат от кладенците си, а някои се кълнат, че ги измъчва и слаб, но доловим и неприятен смърдеж на риба. Когато местният водопроводчик започва да изследва случая с водата на семейство Бодин, съпругът му разказва, че освен всичко друго сънува и подтискащи кошмари, в които се дави в подземно езеро, над което са натрупани милиони тонове скала. Водопроводчикът взима проба от водата и я отнася за изследвания, а резултатите са шокиращи – в нея плуват и се размножават необикновено противни микроорганизми. Когато една мишка по погрешка пие от замърсената вода, тялото й претърпява уродлива трансформация и придобива вида на отвратително ракообразно. Смутен, водопроводчикът се връща у дома на семейство Бодин за да ги предупреди да не пият от водата – но това, което открива е като излязло от кошмар…
The Wells of Hell е великолепна книга от майстора на ужасите Греъм Мастертън, чиито сюжет е силно вдъхновен от творчеството на Хауърд Лъвкрафт и по-специално разкази като “Цветът от космоса”, “Сянка над Инсмут” и “Шепнещият в тъмнината”. Мастертън сръчно заплита сюжета през разказа на симпатичния си главен герой и постепенно увеличава залозите на случващото се, за да достигне мащабите на епичен ужас, който отвежда читателя както към Мита за Ктхулу, така и към религиозния страх от Сатаната. Въпреки това, дори и в най-напрегнатите моменти сарказмът на автора се усеща и това прави книгата силно четивна. Финалният сблъсък е убийствен – а с него такова остава и усещането от цялата книга.
4. The Hell Candidate
The Hell Candidate е роман на ужасите, който Греъм Мастертън пише през 80-те под псевдонима Томас Люк. Това той прави след запознанството си с големия брат на Роналд Рейгън, като е частично вдъхновен от успеха на легендарния президент, задавайки си въпроса – какво би станало, ако политик продаде душата си на Дявола? Рейгън, както признава и авторът, се оказва далеч от идеята за демонична фигура и книгата се забравя до 2016-та година, когато изборът на Доналд Тръмп я прави отново актуална.
В началото на 80-те години в Съединените Щати цари разочарование. Либералните идеи на хипитата са претърпели крах в управлението на тогавашната администрация. Страната търпи удари както вътре, като спад в качеството на живот на гражданите, така и отвън, като загуба на международен престиж. В тази обстановка Хънтър Пийл, почтен политик вдясно от политическия център опитва да върне властта в ръцете на Републиканската партия, опозорена след аферата “Уотъргейт” на Ричард Никсън. Пийл вярва в духа на пионерите от Дивия запад и смята, че Америка трябва да се върне към него. Но след едно посещение по време на кампанията му за партийната номинация в Кънектикът нещо се случва и консерваторът става радикално десен екстремист. Пийл жадува за тотално политическо и военно надмощие, за небе, почерняло от бомбардировачи, за вътрешна политика, насочена не толкова срещу бедността, а срещу самите бедни. Всяко едно от изявленията, свързани с тези позиции, би трябвало да го извади от предизборната борба. Би трябвало, но не го прави. И само неговият пресаташе Джак Русо знае истината за случилото се в Кънектикът, за тропота на копита около старата къща, за оживелите статуи, за това как в рамките на една нощ Хънтър се е променил изцяло. И само от него зависи дали някой ще спре КАНДИДАТА ОТ АДА…
The Hell Candidate е върхов роман на ужаса, който комбинира класическите истории за обсебване от демони с напрегнат политически трилър. По това книгата напомня на “Мъртвата зона” от Стивън Кинг, но според мен е по-добра поне в някои отношения, тъй като Греъм Мастертън демонстрира по-задълбочено разбиране на предизборните процес в САЩ, в детайл разкрива начина, по който се печели първо номинацията на голяма партия, а после и изборите, великолепно показва как участниците в една кампания биват заразени от жаждата за победа на всяка цена и стоят с един кандидат дори, когато знаят, че това не е редно. Нещо, което е актуално не само за САЩ и за света, но и за нашата България, където често виждаме уж стойностни хора с добро образование и ценз да правят недопустими компромиси със съвестта си. Но книгата не се ограничава до интригите около едни избори. Когато трябва, тя е и ужасяваща.
3. Garden of Evil
Поредицата за учителя медиум Джим Рук на Греъм Мастертън приключва с “Градината на Злото”, в която историята достига епичната си развръзка с умопомрачителен сблъсък срещу силите на мрака.
Когато се насочва към класната стая на проблемния клас, на който преподава, Джим Рук се чуди дали целият му живот няма да премине така, в напразни усилия да образова младежи, които са практически илитерати. Но малко след това става ясно, че тази година няма да е като другите – на тавана е разпънато тялото на младо момиче, а около него висят труповете на осем убити котки. Джим е смразен, полицията също, а новината, че погубената девойка е негова дъщеря, за чието съществуване не е подозирал, го смазва допълнително. Но убийството е само началото на серия от подобни смразяващи престъпления, свързани с неясен ритуал, ключът към който се крие от Саймън Сайлънс – нов ученик, записал се в класа на г-н Рук не защото има проблеми с ученето, а заради дарбата на преподавателя му да вижда духове. Всеки ден Саймън носи на учителя си една ябълка. И всеки път, тя разкрива нещо повече от миналото на Джим, нещо, което той отчаяно се опитва да забрави…
В последните години изчетох десетки книги от този автор, но той отново и отново успява да ме надъха с таланта си. “Градината на Злото” е една от най-добрите му и може би най-епичната му книга, блестящо хорър сказание, което преплита чисто човешка драма с апокалиптичен библейски сюжет, който далеч надхвърля рамките на предишните паранормални срещи на Джим Рук. Финалът е горчивосладък, но въпреки това изпълнен с надежда.
2. Revenge of the Manitou
Тоби Фенър е малко момче с голям проблем. Всяка нощ той сънува ужасни кошмари, в които призрак го моли за помощ, като го нарича с име, което не е неговото. В същото време Тоби понякога чувства, че друг човек отговаря вместо него и започва да губи себе си, като всеки път се събужда по-трудно от унеса. Баща му Нийл е ужасен от ставащото, още повече, че самият той започва да вижда загадъчната фигура на заселник от времената на Дивия запад, човек в бяло, който се опитва да го предупреди за нищо. Притесненият родител говори с учителката на сина си за помощ и научава смайваща истина – всички деца от класа на Тоби сънуват един и същи сън, за битка на индианци и заселници от миналото, в която белите хора са били предадени и избити до крак, все с жените и децата. Когато започва да проучва истината, Нийл разбира нещо ужасяващо. Могъщият шаман Мискемакус готви отмъщение за случилото се с коренното население на Америка. Той е обсебил малкия Тоби – и смята да го използва за да призове най-ужасните богове, съществували някога в митовете на индианците. Ако той излезе на свобода, с белите хора е свършено. Единствените, които мога да помогнат на Нийл и Тоби са ясновидеца Хари Ърскин и шаманът Пееща скала. Те някога са се изправяли в битка с Мискемакус и са оцелели, за да разкажат за случилото се. Но сега древният им враг е много по-силен….
“Отмъщението на Маниту” е майсторски написан хорър, първата книга, докарала ми нещо като паник атака в срещата на нощта, когато неблагоразумно я четох. Първата половина от книга, описваща кошмарите на малкия Тоби, виденията на баща му и бавното обсебване на цял клас малки деца, има смазваща атмосфера и съперничи на най-страшното, което съм чел от жанра. Втората половина, в която саркастичния Ърскин и Пеещата скала се появяват, угнетителната атмосфера отстъпва място на мрачната величавост на Мита за Ктхулу, който Мастертън завоалирано преплита в историята, за да стигне до епична битка между доброто и злото. Резултатът е майсторски роман на ужаса, за който е грехота, че не е издаван у нас, защото заслужава да бъде прочетен от всеки фен.
1. Маниту – Кошмар в Манхатън
В сравнение с индианските духове, демонът от “Екзорсиста” е като бездомно куче! Това е смразяващото предупреждение на шамана Пееща скала към ясновидеца Хари Ърскин в The Manitou, класическия роман на ужасите от Греъм Мастертън, преведен у нас като “Маниту – Кошмар в Манхатън”.
Всичко започва, когато световноизвестният специалист по тумори д-р Хюс бива извикан за странен и необясним случай. Младата Карин постъпва в болница заради изключително бързо растящ на шията й тумор. Нито Хюс, нито колегите му са виждали нещо подобно, а данните на рентгена са още по-необясними – вместо ракови клетки, те показват зародиш, който расте с неестествена скорост! Скоро става ясно, че операцията е невъзможна, а ясновидецът Хари Ърскин, към който Карин се е обърнала преди да бъде хоспитализирана се сблъсква с това, което по принцип не вярва – истинската сила на окултното. Решен да помогне на момичето някогашният шарлатанин търси помощ от медиум, а проучванията му го водят до невъзможен извод – че в тумора на момичето се преражда древен индиански шаман с нечувана мощ. Това е човек, който иска да отмъсти на белите за това, което са сторили с коренното население на Америка и не подбира никакви средства. За да бъде спрян, Хари и д-р Хюс ще се нуждаят от помощта на друг шаман от индианските резервати, ала неговата сила е съвсем недостатъчна пред грубата мощ на демоните, които неговият предтеча ще призове от отвъдното…
Във възторг съм от тази книга. Макар и кратка, тя съумява да разгърне епична история с богата митология, симпатични герои и ужасяващи злодеи, която понася читателя по страниците на романа като кану по бързей. Издавана на български от “Бард” през 90-те, книгата има и няколко продължения, не виждали бял свят у нас. Това обаче не бива да ви спира – “Маниту – Кошмар в Манхатън” е напълно завършена история. И в същото време, един от най-добрите романи на ужаса, които съм чел!
Класация на д-р Александър Драганов
Последни коментари