Малко и все по-малко стават авторите, които следя години наред, без да изпускам нова тяхна книга. На Тери Брукс станах фен през 90-те, когато един съученик ми го препоръча като “по-як от Толкин”. Подходих със съмнение към такова дръзко твърдение, но все пак принудих баба ми, лека й пръст, да ми купи “Камъните на елфите”, пък в замяна пренесох една доста голяма диня до апартамента й. За да съкратя иначе доста дългата история, ще кажа, че това се случи през 1996-та година, а Брукс го четох докато не си завърши сагата за “Шанара” през 2020-та. И макар на финала възрастта да си каза думата (както навремето и в сагата The Dreamers на Дейвид и Лий Едингс), хубавите спомени от миналите години надделяват и затова сега реших да направя Топ 10 класация за най-добрите книги на автора. Плюсът е, че докато я изготвях си дадох сметка за нещо твърде необичайно – всичките са излизали у нас и ако се не лъжа ги има до една в Читанката. Така не би трябвало да е проблем да ги изнамерите и прочетете. Струват си.
- Магическо кралство за продан – продадено
Хумористичното фентъзи по принцип не ми е чак такава голяма слабост, но “Магическо кралство за продан – продадено!”, първа част от поредицата “Ландовър”, успя да ме спечели. Чикагски адвокат, страдащ от депресия, решава на майтап да купи пуснатата за продажба в малки обяви вълшебна страна. Не щеш ли, тя се оказва истинска, а той трябва да я спаси от демонско нашествие с помощта на магьосник, който има не особено услужлива памет, говорещо куче и мистериозен рицар, изчезнал от доста отдавна. Покрай многото смях Брукс казва и сериозни неща, а книгата е начало на очарователна серия, от която у нас мисля издадоха четири книги (от общо шест).
- Мечът на Шанара
Този роман толкова плътно следва Толкиновата традиция, че в първата си третина намирисва на преписан. Тери Брукс обаче заменя патоса на песните, рецитирани край лагерния огън със здрав екшън на битки със страховити чудовища и с това успя да спечели душичката, навикнала на приключенски романи. Книгата разказва историята за младо момче полуелф, което научава, че е едничката надежда във вълшебния свят на Четирите земи срещу завръщащия се от света на духовете Господар на магиите, зловещите му Носители на черепа и пълчищата му гноми. На по-претръпналите читатели това сигурно ще прозвучи цинично, но като я четох книгата ми дойде идеално. Класическа епика с архетипни, но носещи собствен чар персонажи. А и гадовете са страхотни – чак на Франк Хърбърт, иначе претенциозния автор на “Дюн”, са му направили добро впечатление, което е споделил навремето пред медиите.
8. Първият крал на Шанара
Макар хронологично да застава преди “Мечът”, тази книга е писана доста по-късно, в разцвета на писателските сили на автора, а аз си я купих на английски и я четох в разгара на едно лято, която тя направи още по-вълшебно. Историята разказва за легендарния крал на елфите Джърл Шанара, откъде е тръгнал, кои са били приятелите му, какви са били вълненията, копнежите и страховете му, защо не е успял да сложи край на злото, което е Господарят на магията. Най-силната част от книгата обаче е може би за приятеля на Джърл, Тей, чиято съдба хваща за гърлото и досега, като се сетя за нея. Заради този роман от клуба дадохме на поредицата награда “Феникс” за класика в жанра.
7. Потомците на Шанара
Не мога да се закълна на 100%, но мисля, че това е първата книга на Брукс, превеждана у нас, като родните издатели ловко почват от втората поредица. Поради тази причина, зор видях, докато я намеря, а първия път като я четох с нея ми услужи съученик, който я беше покапал с компот от череши. Нейсе, книгата е страхотна и дава началото на тетралогия, с която авторът достигна своя връх.
Вълшебният свят на Четирите земи се гърчи под властта на Федерацията, тоталитарна държава, покорила джуджетата и прогонила елфите, а в сенките й се спотайват чудовищните Шадуини. Момчето Пар Омфорд обикаля с брат си Кол и използва магията на гласа си, за да напомня за славните отминали времена. Това обаче се оказва опасно и по петите му тръгват безмилостните Преследвачи, ръководени от злия Ример Дал…
Само да вметна, първият превод беше доста екзотичен, после “Инфодар” направиха нов, обаче носталгичните ми чувства ме накараха да сложа корицата на старото издание.
6. Друидите на Шанара
Имаше един пич на “Славейков”, Йоско се казваше, който успя да ми намери тези книги и да ми вземе добра цена за тях. Светла му памет, всеки лев си струваше.
“Друидите на Шанара” е втората книга от тетралогията за “Наследството на Шанара”. Самите друиди обаче, въпреки присъствието си в заглавието, всъщност са изчезнали, а човекът, предречен да ги възстанови е отровен и с бавно вкаменяваща се ръка. Едно приказно момиче ще го изцери и ще поведе него и приятелите му на опасно пътуване към Елдуист, града, където се спотайва страховитото зло на Каменния крал, заплаха, сравнима дори с Шадуините. А там ги чака нещо неописуемо…
Върхова, страхотна книга с шеметна любовна история, уникални обрати и умопомрачителни чудовища, едни от най-силните, които Брукс е измислял.
5. Елфите на Шанара
Класацията продължава с третата книга от сагата “Наследството на Шанара”. Тези, които следят ревютата ми в Цитаделата сигурно са забелязали, че съм с малко ориенталски манталитет и не обичам книги с жени протагонисти. Брукс обаче, поне в златните си години, никога не ми е правил проблем с тях. В тази книга той насочва вниманието ни към Рен Омсфорд, свободолюбиво момиче, отгледано от скитници и наследило могъщата магия на Камъните на Елфите. Нейната мисия е да открие елфите на Шанара, избягали от Федерацията на далечния остров Мороуиндъл. Там обаче се е случило нещо ужасно, магията е станала неконтролируема, а красивата природа е мутирала в смъртоносна джунгла, в която дебнат чудовища, най-страшно от които е Уистерона, хищник, който няма равен на себе си. За да успее, Рен ще трябва да посрещне истината за себе си – и за народа, който издирва…
Уникална книга, която напомня на смес между “Хищника” и епично фентъзи. В нея има изключителна драма, трагични и забавни моменти, епохални битки, както и отвратително, почти вездесъщо изчадие, което не мога да забравя – Уистерона от Мороуиндъл.
4. Молитвената песен
Финалната книга от оригиналната трилогия за “Шанара” остава на крачка от импровизираната почетна стълбица на класацията ми, което за такъв роман е все едно Найджъл Менсъл да остане четвърти на планинско рали “Пещера”. Майтапите ми обаче не трябва да ви заблуждават – книгата е достоен завършек на първата поредица и сама по себе си невероятен епичен роман.
След като Господаря на магиите е бил унищожен, а демоните – върнати в Забраната, ново зло се спуска над Четирите земи, черните скитници, които са открили могъща забранена магия. Брин Омсфорд, в чиито глас има вълшебство, трябва да се отправи на смъртоносно пътуване с друида Аланон, за да открие и унищожи източника на силата им, злата книга Илдач, която има собствен разсъдък. Но пътят е изпълнен с опасности, а за да я спрат, черните скитници са готови да изпратят срещу Брин и чудовища, които не контролират докрай…
Тази книга я четох на един дъх и до ден днешен не мога да забравя персонажите й, като любимеца ми Джеър, чаровния брат на Брин, сприхавия, но забавен старец Коглин, невероятния майстор на бойните изкуства Гарет Джакс. Едно от най-добрите фентъзи сказания, които съм чел и което продължава да ме вдъхновява.
3. Ангелски огън на изток
Третото място в класацията е за “Ангелски огън на изток”, третият роман от поредицата “Думата и Бездната”, който единствен бе преведен на български, защото такива са у нас обичаите – като тричането на кучета и леденото хора. Така или иначе, книгата е достатъчно добре написана и обяснена, за да се чете самостоятелно, а за разлика от другите произведения на автора, действието се развива в нашето време и в нашия свят.
Нест Фриймарк е уморена спортистка с тъмно минало – от млада тя се е борила с демони, отвратителни същества, които тласкат човечеството към саморазрушение. Един ден на прага й пристига един от тях, старец на име Финдо Гаск, който загадъчно я предупреждава да не му се пречка. А когато стара нейна приятелка, закъсала с наркотиците идва при нея с малко момченце, Нест трябва да избере дали да помогне, рискувайки да се изправи срещу чудовищно зло…
Прекрасен роман на ръба между тъмното фентъзи и хоръра. С него Брукс показва, че не се страхува да опитва нови неща и не е склонен да се затваря в клетка, дори тя да е просторна като жанра на епичното фентъзи. Мисля, че тази книга би допаднала не само на негови фенове, но и на читателите, обичащи Стивън Кинг.
2. Талисманите на Шанара
Финалът на тетралогията “Наследството на Шанара” е един от най-добрите завършеци на епична фентъзи сага, които съм чел и основна причина, заедно с “Молитвената песен”, да съм сърдит на Тери Брукс за The Last Druid. Но донякъде е нормално като си вдигнал толкова нивото, да не повториш постижението отново.
Потомците на Шанара са извършили невъзможното. Уокър е извадил крепостта на Друидите от света на духовете. Елфите, ръководени от Рен, са се върнали в Четирите земи. Морган е сломил Каменния крал. Обаче всичко може да се окаже безмислено, тъй като Пар попада в ръцете на Ример Дал, председател на Коалиционния съвет във Федерацията и Главен Преследвач на Шадуините. Той убеждава момчето, че му е приятел. Казва, че му желае доброто. Че иска да го спаси от собствената му магия, която заплашва да го побърка. А в същото време взима мерки, така че никой от приятелите му да не може да го достигне. Четирите конника на Апокалипсиса се явяват пред крепостта Паранор, за да смачкат новите друиди още преди да са се появили. Чудовищна армия, пълна с гигантски Смоци, се насочва към завърналите се наскоро елфи. А що се отнася до Пар, за Ример Дал е важна само магията му. Получи ли я, вече нищо никога няма да може да го спре…
Невероятен фентъзи роман, динамичен, вълнуващ, мащабен. Когато излезе на български, издателството написа “По-страшна от апокалипсиса, по-неудържима от Потопа, по-вълнуваща от филмов екшън”. Последното стои малко простодушно, но затова пък е вярно.
1. Камъните на елфите
Е, то се знаеше коя ще е книгата на първо място, макар че ако съдите за нея по дебилния сериал, заснет от МТВ, сте в голяма грешка. Това не е никаква резлива тийн бозица, а сериозно епично фентъзи, може би най-доброто в класическия стил, писано някога.
Преди хиляди години елфите са воювали с демоните, отвратителни същества на черната магия. Те са успели да ги победят, затваряйки ги в света на Забраната, а като символ на това се издига вълшебното дърво Елкрис. Докато то е здраво, Четирите земи ще бъдат в безопасност. Но сега, само поколение след последната война срещу Господаря на магията, листата му вехнат, а смъртта го приближава. Единствената, която може да го съживи е девойка от народа на елфите, принцеса, отдавна избягала от задълженията си. Сега друидът Аланон и лечителят Уил Омсфорд ще трябва да я намерят… преди това да са направили демоните, които един по един започват да излизат от Забраната.
Хубавото на тази книга е, че макар да е втора в поредицата, може да се чете самостоятелно. Страхотен, класически роман, притежаващ всичко, което обичам в жанра – дълго пътуване, мащабни битки, опустошителни магии , интересни герои, плашещи злодеи – до ден днешен Косача си остава мой любимец. Забравете опитите за екранизация и открийте истинската магия, като разлистите страниците на тази прекрасна книга. Няма да съжалявате. Безспорният номер 1 в класацията ми!
Класацията изготви: Александър Драганов
Последни коментари