В края на миналия и началото на новия век шотландската писателка Джоан К. Роулинг преотвори фентъзи жанра и му спечели милиони нови фенове. В днешния материал ще представя личната си класация с десетти ми най-любими нейни книги, от всичко, което е написала досега. Признавам си, че не харесах “Вакантен пост” и поредицата за Корморан Страйк, но това пък означава, че мога да фокусирам класацията си изцяло върху творчеството й в жанра фентъзи.
10. “Икабог”
На десето място в класацията поставям книгата й за слабохарактерен крал, търсещ митично чудовище, която излезе по време на пандемията от коронавирус. Това беше интелигентна и забавна история с добро темпо и интересна идея, която макар и привидно написана за деца, имаше доста проникновени наблюдения за характера на властта и това как тя се упражнява – казвам го от гледната точка на доктор по политология, а не само на фентъзи фен.
Все пак на нея й липсва обаче размахът на други нейни творби.
9. Хари Потър и прокълнатото дете
Роулинг е посочена като (съ)автор на книгата, така че ми спестете коментарите, че реално историята е на Джон Тифани и Джак Торн. Дори да е така, светът си остава на Джо, а за разлика от мнозина, аз харесах много историята за сина на Хари, за трудните отношения с баща му, за неумението им да покажат обичта си един към друг, а що се отнася до сюжетът с промяната на миналото и дъщерята на лорд Волдемор, той беше повече от епичен, всичко, което някога обичахме във фенфиковете, превърнато в реалност.
Единствено това, че става дума за сценарий, пречи на Детето да е по-напред в списъка ми.
8. Хари Потър и философският камък
Книгата, от която започна магията! Още си спомням, че когато излезе на български всъщност й се мусих и трябваше продавачката да ми каже, че “на Запад се избиват за тази история”, за да реша да й дам шанс. Резултатът беше, че така и не си научих за първото контролно по латински език в НГДЕК, но не съжалявам, тъй като навлязох в любимия си фентъзи свят, макар тогава още да не го знаех. Силната завръзка, чаровните персонажи и богатството на магьосническия свят правят от тази книга класика.
Но личното ми мнение е, че историята става по-епична в следващите томове.
7. Коледния Прасчо
Може би ще хлъцнете, че “Коледния Прасчо” ми харесва повече от първия “Хари Потър”, но това вероятно означава, че просто не сте чели книгата. Историята за детето, което търси любимата си играчка в невъзможен вълшебен свят звучи като за най-малките, но Роулинг запазва умението си да прави точен социален коментар на човешките взаимоотношения, без това да й пречи да развихри шеметното си въображение, създаващо както чудеса, така и заплахи като Лузъра, един от най-ефектните й злодеи.
Силно подценявана книга.
6. Хари Потър и Стаята на тайните
Втората книга на Роулинг вдигна нивото на първата и ме накара да продължа да следя поредицата с интерес. Когато я прочетох, вече бях минал епиките на Джордан и Фийст, но въпреки това останах очарован от сюжета, поставящ все още малките герои срещу ужасяващо чудовище, а разкритието за Риддъл накрая ме накара да се израдвам така, че да си пусна епична музика на уредбата тогава.
Може би само оскъдно описаната битка с Базилиска, бледнееща пред филмовата адаптация, ме кара леко да намаля оценката на тази история.
5. Хари Потър и Нечистокръвния принц
Тази книга заслужава да е доста по-високо в класацията ми, тъй като е написана великолепно, най-вече в успоредния път на героя, изминаван от Хари Потър и Драко Малфой, единият, научаващ истината за битката с Черния лорд, която го очаква, другият, разбрал по трудния начин, че не е роден за убиец. Паралелно с това този том съдържа и някои от най-мрачните моменти в сагата, като спомените на Дъмбълдор за срещите му с порастващия убиец лорд Волдемор са смразяващи.
Но все пак, когато Снейп уби Дъмбълдор бях бесен и макар по-нататък да разбрах как и защо, още имам травматичен спомен, който пречи на томчето да е по-високо в списъка.
4. Хари Потър и Затворникът от Азкабан
Това е може би най-красивата книга от поредицата, нещо, което режисьорът Алфонсо Куарон хвана и във филмовата адаптация. Този том за мен е специален, тъй като от него нататък започнах да следя какво се случва на английски, неспособен да чакам преводите. Романът е близо до съвършенството, с Хари застинал на прага между детството и юношеството, с професор Лупин, който е съвършеният учител в “Хогуортс”, с трагичния образ на Сириус Блек. С тази книга започнах да разбирам, че Роулинг наистина е специална, талант, който няма равен.
Но понеже слабостта ми е в по-епичните истории, ЗоА, както я наричахме навремето по форумите, остава на крачка от подиума.
3. Хари Потър и Орденът на Феникса
Тази книга пък е първата, за която ходих да се редя на нощна премиера, за да получа брутален спойлър от невръстен читател. Романът е изключителен, според мен с него Роулинг стига нивото на Стивън Кинг в писането и причината, естествено, е в професор Долорес Ъмбридж, най-правдоподобния злодей, който авторката е измисляла поне във фентъзи литературата си, успяваща да бъде едновременно дразнеща, но и реалистична. Имелда Стаунтън я изигра брилянтно във филма, но в книгата Ъмбридж е много по-ужасяваща, комичния елемент почти го няма за сметка на страшния.
Ала за високата оценка на този том за мен играе роля и развитието на Хари, който в този том се утвърди като любимият ми персонаж. За разлика от много други читатели, аз винаги съм обичал младежкия плам и гняв в персонажите, който прави историите за израстването толкова специални, а този на Хари е представен великолепно. Романът е шедьовър и заради епичната битка на Дъмбълдор и Волдемор накрая, а смъртта на Сириус е описана сърцераздирателно и ефективно, задавайки тона за финалните две книги.
Единственият недостатък на Ордена е МОЖЕ БИ, че беше прекалено дебела. Аз обаче я изгълтах за ден, нещо, което можех да правя само в юношеския си ентусиазъм тогава.
2. Хари Потър и Огнения бокал
С тази книга Роулинг решително направи крачката между детските книги и епичното, като размах, а не като декор фентъзи, в което навлезе дълбоко и се превърна в неговата вечна легенда.
За мен най-силният момент в тази книга е, че Роулинг позволява на героите си, начело на Хари, да навлязат в юношеството и правдиво пресъздава моментът на съзрязаването им, най-вече като хора, като паралелно с това позволява на тъмнината да навлезе в света им, въплътена от жестокия лорд Волдемор и зловещото убийство на Петигрю в края на романа, което жестоко вдигна залозите в поредицата. Отделно от това аз имам огромна слабост към турнирните сюжети, а също и към драконите, което изигра роля при субективната ми оценка.
Единствената причина Бокалът да не е на първо място не е негов недостатък, а просто защото любимецът ми е според мен още по-силен.
1. Хари Потър и Даровете на смъртта
Четенето на тази книга е най-върховното читателско удоволствие, което съм имал през живота си, но не съм сигурен дали бих се навил отново да го изпитам, предвид това какви нерви ми коства. Треперех за съдбата на Хари като за жив човек, нещо, което показва талантът на Роулинг, а в същото време бях почти убеден, че той ще загине накрая. Може да си представите облекчението ми.
Но щастливата развръзка не е единствената причина да поставя последната книга начело в класацията си, тъй като с нея Джо успя да наложи френетично темпо, подавайки газ още от първи страници и успявайки да ускорява до последните, като мина покрай шеметни разкрития, драматични обрати, изключителни битки, разбилия сърцето ми момент със саможертвата на Потър и възкресението му накрая, завършило с последния, решаващ двубой срещу Волдемор. Много е трудно да уплътниш 700 страници, така че действието в тях да се усеща като в 200 и до ден днешен не знам за друг автор, успял да го направи. Само Роулинг.
Заради всичко казано дотук, а и защото бе финалът на любимата ми поредица, “Хари Потър и Даровете на смъртта” е книгата от Джо, която обичам най-много.
Класация на д-р Александър Драганов
Последни коментари