Отново е време за Личен Топ 10 с герои, като този път в него са събрани няколко поредици, подбрани заради идентичния си жанр, а именно това, че са яки тупалки, пълни с готини и колоритни герои. Както и предишните ми класации и тук може да очаквате, че съм се облягал отново на личните си пристрастия и държа да подчертая, че не натрапвам на никого нито избора си на персонажи, нито на заглавия, от които идват те. Става дума за мой си вкус, който просто споделям с вас, читателите. Ако ви е интересно, продължите да четете нататък!
10. Суб-зеро
Ако трябва да съм честен, днес намирам Mortal Kombat са твърде кървава и на моменти селска, за да я нарека любима поредица, но все пак беше мания по време на тийнейджърските ми години и затова не можех да не я включа, макар и на почетната десета позиция, която давам на ледения нинджа Суб-зеро. Защо избирам него – ами просто го намирам за най-стилния от персонажите в играта, с най-елегантно свръхестествено умение, а освен това харесвах и историята му в третата част, когато свали маската. Наскоро имах възможност да играя една от по-новите части на серията и пак се спрях на него.
9. Сол-Бедгай
“Гилти Гиър” е още една поредица, която обичах да цъкам като младеж и макар вече да съм стар за новата й пословична с бързината и трудността си част не мога да забравя добрите стари времена, когато чупех клавиатури с едно от по-ранните издания на серията. След седмици геймене в мой любимец се превърна заплашителния мачо Сол Бедгай, който раздаваше правосъдие с тежките удари на меча си и възнаграждаваше противниците си с язвителни коментари подир края на двубоите. В играта имаше и други готини персонажи като Кай, Аксл и Чип, но Сол си остава моят любимец оттам и така заема деветата позиция в класацията ми.
8. Кен Мастърс
Дълги години нямах интерес към Street Fighter, тъй като не ми се виждаше толкова шеметна като други заглавия и така докато реално не почнах да я играя и това не се превърна в една от любимите ми серии. Главни герои в нея си Риу и Кен, като от двамата аз определено предпочитам нахакания и на моменти изрусен перко, заради цялостното му поведение, правещо го според мен по-забавен като герой, с който да играеш. Той е и любимият ми положителен персонаж от цялата поредица, а когато ми омръзне да джиткам с любимеца си, обикновено избирам него. Кой пък е любимеца ще прочетете доста по-надолу.
7. Джин Казама
Tekken дълго време бе любимата ми поредица бойни игри и така до излизането на седмата част, която въпреки добрата си графика ми се стори натоварваща като геймплей и поради това я пренебрегвам за сметка на други заглавия. Но спомените от четвъртата и петата игра продължават да правят тази ми серия любима, а един от героите в нея, който яко ме кефи е Джин Казама. Макар да има малко бавен боен стил, той е с интересна биография и готино излъчване, а освен това има втора версия на героя, превърнала се в демон, стрелящ лазери от третото си око. Не мога да не харесам такъв персонаж.
6. Килик
Soul Calibur е друга поредица биткаджийски игри, която обожавам, като при нея помага и фактът, че е със силни фентъзи елементи и всеки от бойците използва различно оръжие. Едно от тези оръжия е бойната тояга на Килик, майстор на оръжията от далечна Азия, който изглежда идеалния и наивен фентъзи герой, но всъщност постоянно трябва да се бори с демонична отломка, заседнала в душата му. Той бе и главен герой в шестата част от поредицата и от там научих доста за характера му, а това от своя страна го издигна в личната ми класация, позволявайки му да влезе на шесто място в този топ 10.
5. Ларс Александерсон
Още един як герой от поредицата “Текен”, който ако се не лъжа наследи Джин като протагонист в шестата част на играта и оттогава ми хвана окото заради почти супергеройската си стилистика и приятен за игра боен стил, малко по-бърз и не по-малко мощен от Джин – поне за моето нуубовско око, истината е, че аз хич не съм добър и джиткам само за удоволствие, като подборът ми на образи зависи повече от това кой персонаж би ми бил симпатичен и интересен и по-малко от чисто техническите подробности. А Ларс е вторият ми най-готин образ от сагата си, което стига за пета позиция в класацията.
4. Зигфрид
Зигфрид е героят, заради който станах фен на “Соул Калибър”, а това се случи преди години, когато в четвъртата част гостуваха герои от “Междузвездни войни”. Бързо обаче рицарят с трагична история ги измести от полето на любопитството ми, а когато взех играта, с удоволствие започнах да размахвам на моменти доста тежкия му меч, като дори пренебрегнах на моменти тегавата ми тромавост на персонажа. Като биография Зигфрид има и супер интересна история, доближаваща го малко до класически образи като Гатс от “Берзерк” и Анакин Скайуокър, но без да ги копира сляпо. До ден днешен обичам да играя с него и той остава на крачка от подиума в импровизираната ми класация. Иначе вътре в неговата си поредица бих му дал медал, сребърен като бронята му.
3. Хуоаранг
Да, да, знам, че правилно трябва да се напише Хваранг, ама не ме кефи как изглежда на български, така че го транскрибирам както го чувам. Този герой ми стана любимец в поредицата “Текен” още от далечната трета част на играта, която заедно с първия плейстейшън направи мой приятел направи любимец на целия випуск в началното училище. Освен, че е печен като биография – диво рокерче с мераци да се пердаши с Джин – Хуо има и супер удобни за игра и зрелищни като техника шутове, с които бързо ми стана удобен за геймплей. Оттам симпатията ми нарасна към самия персонаж и повече от две десетилетия по-късно той си остава любимецът ми от “Текен”, гарантирайки му и подиума в моя списък.
Преди да преминем към челната двойка, стигаме и до станалия задължителен за мен…
БОНУС: Сефирот
Final Fantasy VII е заглавие, с което също се запознах на гости на споменатия вече мой съученик, обичащ да има публика, докато джитка дълги игри като тази или Resident Evil 2. Това заглавие, което е от жанра на ролевите, а не на бойните игри, ми се стори по-интересно, като запомних от него харизматичния и енигматичен злодей, Сефирот. По-късно по играта излезе и филмче, към което имах някои забележки чисто откъм драматургия, но едно нещо не се бе променило – Сефирот бе най-готин и така остана в съзнанието ми, което пък му позволи да се вмъкне като бонус в този списък.
След това интермецо, напред към първите двама.
2. Рафаел Сорел
Надменният и студен френски фехтувач Рафаел Сорел измести Зигфрид от личната ми класация на любими герои в “Соул Калибър”. Забелязах го поради стилния му външен вид и после с радост установих, че има изключително удобен и приятен боен стил на игра, който позволява да мушкаш с шпагата доста и бързо противниците, което улесни по-схванат като реакции играч, какъвто съм аз. После естествено се зарибих и се заинтересувах от биографията му, която го утвърди като мой фаворит – арогантен, трагичен, безумно храбър, на моменти лош, а накрая ставащ и вампир. Как да не го харесам? Цяло чудо е, че не е първи в класацията ми, но наличието на още по-голям маниак го оставя с калъфка, макар и златна за собствената му серия.
1. Вега
Вега е толкова прекомерно зъл и екцентричен, че вероятно нямаше как да не пасне идеално на моя вкус, който поне що се отнася до измислените персонажи приоритизира естетиката пред етиката. Както впоследствие разбрах от биографията му, някога е бил малко момче, но след като майка му бива убита всичко добро в него умира, освен стремежа към красотата, изразяващ се в неговия случай с подчертан нарцисизъм относно външния му вид и бойните умения, комбиниращи испанското изкуство на матадора с бойните умения на истински нинджа. Резултатът е силно акробатичен и ефектен боен стил, който освен това ми пасна чудесно като геймплей, тъй като ми позволява да скачам, драскам и ритам достатъчно бързо, че да компенсирам по принцип мудничките ми рефлекси. След няколко класации, в които отдавах предпочитания на добрите герои, тук победителят става безапелационен и известен със садизма си злодей, толкова класен, че мога да му простя всичко обаче. Vamos!
Класация на Александър Драганов
Последни коментари