Вече е ноември, дните са най-къси, нощите най-дълги, времето студено. Какво означава всичко това? Ами че е време за хубаво класическо фентъзи и повод за нова класация с десет герои, този път от книгите на любимите автори от детството ни Тери Брукс и Р.А. Салваторе. Както и предните класации, тази също е направена по мой вкус и леко нагласена, за да се получи “плетка”, но все пак искрена. Ако искате да си припомните добрите стари времена с книги за елфи, джуджета и дракони, продължете да четете!
Илюстрация от Тод Локууд
10. Закнафейн до Урден
Бащата на Дризт и негов учител в Града на Мрака, е запомнящ се мрачен елф, успял да отстои независимостта и гордостта си въпреки строгия матриархат, царуващ в Мензоберанзан, където управляват жриците на богинята паяк. Това накрая му излиза през носа, но не и преди Зак да предаде най-важното от това, което е научил в морала и бойните изкуства на сина си Дризт, отглеждайки най-великия герой на Забравените кралства.
Арт на BloodRedFullMoon
9. Финдо Гаск
Ако нещо отличава Тери Брукс от другите фентъзи автори, това е старателността, с която описва злодейските си персонажи, черта, която успя да предаде и на моето писане. А един от най-запомнящите му се антагонисти е Финдо Гаск, злият демон, маскиран като проповедник в романа “Ангелски огън на изток” и върнал се за още по-черни дела в сагата The Genesis of Shannara. Интелигентен, язвителен и могъщ, той е от най-страховитите образи, създавани от Брукс.
8. Джарлаксъл Баенре
Чаровен и запомнящ се, Джарлаксъл е от черните елфи, правещи вида си толкова неустоимо привлекателен. Ръководител на свирепа банда наемници, с която дори най-могъщите обитатели на Подземния мрак имат едно наум, Джарлаксъл е противник, с който не би искал да си имаш работа, но в същото време познат, правещ живота по-цветен, макар и несравнимо по-опасен.
Освен това има невероятна шапка 😀
7. Ример Дал
Продължавам представянето на злодеи от книгите за “Шанара”, като стигам до Ример Дал, председателя на Коалиционния съвет във Федерацията и фактически ръководител на Шадуините, злите същества, изпиващи магията. Хладнокръвен, убедителен, търпелив и майстор в манипулациите, той е противник, пред чиято желязна логика изпитващ безпомощност. Но разкриеш ли лъжите му, това само ти създава още неприятности, тъй като тогава е склонен да отприщи опустошителната си магическа мощ, скрита зад ръкавицата му, където тлее изгарящ огън.
6. Маркало де Унеро
Салваторе рядко е убедителен като Брукс със злодеите си, но удря джакпота с Маркало де Унеро, основен антагонист в сагата “Демонски войни”, свиреп монах, умеещ да се превръща в огромен тигър. Първоначално повел се по тъмната страна заради религиозния си фанатизъм, той постепенно обръща гръб на всичко друго освен маниакалното търсене на равностоен противник в бойните изкуства, който обаче да победи и убие. А ако загуби, има навика да се връща за отмъщение…
Илюстрация на Джейкъб Калхун
5. Косача
Най-страховитият от всички злодеи на Тери Брукс, Косача е изчистен антагонистичен образ, същество, което изпитва нужда да убива и не се отказва никога, след като си е набелязало жертва. Авторът надминава себе си в описанията, когато това изчадие преследва елфите, опитващи се да спасят света си от обитателите на света зад Забраната, сред които най-опасен и именно Косача. Сцените, когато демонът посреща стрелите на елфическия капитан без да трепне, вледеняват кръвта, завръщането му за последна битка в обиталището на вещицата карат тръпка да полазват по гърба.
От друга страна, той е последният злодей на Брукс, с който Ви плаша в класацията, така че продължавайте смело напред 😉
4. Елбраян Уиндон
Елбраян е класически фентъзи герой със страхотна житейска арка, правеща го един от най-силните образи, които Р.А. Салваторе някога е измислял. И макар в началото да буди присмех, когато се ежи на елфите и си изяжда боя от Тунтун (която е момиче!), постепенно се превръща в боец, будещ страхопочитание, но и нещо повече, любовта на читателя. Именно заради това съдбата му е толкова разтърстваща, а съперничеството с Маркало де Унеро – легендарно.
3. Пар Омсфорд
Момчетата и момичетата от семейство Омсфорд са традиционните главни герои в книгите за “Шанара” на Тери Брукс, но най-симпатичен от тях с разлика пред останалите за мен е Пар, чудният разказвач на приказки, които съживява с магията си. Превърнал се по неволя в боец срещу властта на злите Шадуини, Пар бива пленен в Южното око, страховитата крепост на Ример Дал, където бива измъчван от лъжите на злодея, докато силата на магията му не се отприщва като лавина. От заплахата да бъде загубен в нея го спасява любовта, а това прави образът му още по-трогателен.
БОНУС: Лорд Сот
“Хрониките на Драконовото копие” от Маргарет Вайс и Трейси Хикман също са задължително фентъзи за любителите на класически сюжети с елфи и джуджета, за съжаление вече изчезнали от пазара на жанра. Споменът за тази поредица обаче е жив, както и този за един от най-могъщите й обитатели, Рицаря на смъртта лорд Сот. Макар и вдъхновен от Дарт Вейдър, той има собствен почерк и собствен чар, а книгите, в които се появява във вампирския свят Ravenloft са сред най-епичните за вселената на “Подземия и дракони”.
2. Аланон
Могъщият Друид на Шанара е най-великият герой на Тери Брукс и това не е мнение, а факт (или поне така ми се иска). Макар да влиза в шаблона на Мерлин и Гандалф, Аланон далеч излиза от рамките му с мрачната си осанка, саркастичен изказ, могъща магия и усещане на меланхолия, обръжаваща образа му. Битките му с Носителя на Черепи в “Мечът на Шанара” и демона Дагда Мор в “Камъните на елфите” са легендарни, но естествено най-епична е страховитата схватка с Джачайра, където друидът намира и смъртта си – но не и преди да спаси спътниците си, както е правил през целия си тристагодишен живот. Мега образ.
1. Дризт до Урден
Не всички знаят, че Дризт до Урден е предвиден като поддържащ образ в историята на варварина Уолфгар. Чарът и харизмата на мрачния елф обаче го правят любимец на феновете, независимо от опасенията на издателите, като го изстрелват до главна роля в трилогията “Долината на мразовития вятър” и на първо място в днешната класация. Дризт собственоръчно е отговорен и за популярността на вида си, който носи нещо от величавостта на върховните елфи, но крие в себе си и нотка на опасност, която те нямат. Конкретно при него освен всичко друго запомнящо се и майсторството в най-хубавите битки с мечове, описвани от авторите в жанра, като дуелите с Артемис Ентрери напомнят на поезия с ритъма си. Това, което прави Дризт специален обаче са човещината и уязвимостта, които крие иззад остриетата на ятаганите си. С тях, той печели днешния Топ 10 😉
Класация на Александър Драганов
Последни коментари