Личен Топ 10 с герои на Реймънд Фийст и Дейвид Едингс

Стигаме и до последния от Личните Топ 10 класации с герои, които представям за 2022-ра година, като и този път ще се спра на класически фентъзи автори, а именно Реймънд Фийст и Дейвид Едингс, творци, които се считаха за господари на жанра на Запад през 80-те, а у нас в края на 90-те и началото на новия век, когато на български излязоха най-добрите им творби. Като фен на ретро стила в жанра мога да кажа, че това вероятно са авторите, по които най-много съм се палил през живота си (заедно с Дж.К. Роулинг) и още считам за специални, така че донякъде закономерно приключвам рубриката, поне за тази година, с тяхното творчество. Оттук-нататък обаче, точно както и при предишните ми класации, трябва да отчитате, че става дума за личния ми вкус и не гоня обективност, така че е нормално някои Ваши любими персонажи да ги няма, а за други да се почудите “тоя пък защо?!”. Просто такива са предпочитанията ми – не става дума за някаква претенция. Без повече предисловия започвам с…

10. Торак

Злият бог от поредицата “Белгариад” на моменти е пасивен и наивен злодей, който няма шанс срещу сплетните на добрите герои, простиращи се цели хилядолетия, но въпреки това си има харизмата на основен антагонист, както и усещането за заплаха, особено в “Последната битка”, когато Гарион се чудеше как да го победи. Това, което обаче го изстрелва в класацията е Милтъновия трагизъм на образа му, който Едингс не крие, че търси, вдъхновен от класическата епична поема “Изгубеният рай”. Макар да е зъл и кръвожаден, Торак до голяма степен е жертва на Тъмното пророчество и въпреки, че е горделив, при други обстоятелства пътят му може би нямаше да свърши така.

9. Лесо Варен

Когато говори за магьосника Лесо Варен, Реймънд Фийст обича да казва, че има два ефективни начина да изградиш злодей – първият е да го направиш убеден в собствената му правота, а вторият “да е луд за връзване”. С Лесо Варен, известен още и като Сиди, Фийст определено избира втория подход и така получаваме антагонист, който определено се забавлява с това, че е гаден и жесток. Такива образи имат усещане за освободеност, което ги прави особено харизматични за читателя и именно с това Лесо стига деветата позиция.

8. Ашарак Мурга

Понякога си мисля, че ако Едингс беше направил злодей със силите на Торак и ума на Ашарак, дори неговите добри герои нямаше да имат шанс да спечелят. Макар да е способен магьосник, жрецът Чамдар, известен още и като Ашарак, бледнее през някои от по-силните персонажи в сагите на Едингс, но компенсира това с черно лукавство и способност да изгражда многоходови комбинации, поставящи могъщите му противници в състояние на шах. За това свидетелства ситуацията в “Кралица на Магиите” преди силите на главния герой да се пробудят, а също и финала на “Гарион” (всъщност втори том от романа “Белгарат – магьосникът”), където Ашарак несмалко да провали пророчество, готвено седем хиляди години.

7. Джими Ръчицата

Едно нещо, което правеше книгите на Реймънд Фийст толкова привлекателни за читателите едно време бе невероятното му умение да описва майсторски юношески персонажи, нещо, символизирано и от цитата на Лонгфелоу, с който започва романът му “Чиракът на магьосника”:

Мечтата на едно момче

е като вятъра лудешки,

и дълги като цял живот

са мислите момчешки.

Джими Ръчицата е точно такъв образ, млад крадец, присъединил се към великите герои по стечение на обстоятелствата, а после претърпял забележително израстване, за да умре на преклонна възраст като благородник, превърнал се в мъж, будещ не само симпатия, но и уважение.

6. Спархоук

Не е изненада, че образът на рицаря Спархоук, главен герой в почти непревежданите у нас поредици The Elenium и The Tamuli, ми допадна толкова много, когато се запознах за пръв път с него още на седемнасейт години. Плод на по-зряло писане от страна на Едингс, той е една идея по-мрачен от образите в Белгариадата, отново воин на доброто, но с една щипка заплашителност и тъмнина, правеща хумора му по-хаплив, а него като противник още по-опасен. Въпреки тези си качества Спархоук е истински рицар, готов да направи всичко за кралицата, на която служи, а в тази си служба той претърпява впечатляваща еволюция, ставайки някой, който е повече от Богоравен, воин на съдбата, спасил цялата Вселена.

Ако се питате дали съм взел прякора си в сайта от него – ДА!

5. Принц Арута

“Арута” е прякорът на един от първите автори в сайта ни, от който имаме доста забавни спомени, поради което понякога вътре в клуба забравяме, че това е името на един от най-забележителните герои на Фийст – принц Арута Кондуин, главен герой в романа “Сребротрън”, мрачен и саркастичен благородник, влязъл малко по неволя в ролята на благороден герой, отправил се на смъртоносно пътешествие. Донякъде той е аналогът на Спархоук в творчеството на Фийст, само дето е измислен преди него и няма чак толкова централна роля в сюжета на цялата сага. Там, където обаче се явява “открадва” сцените от другите герои и се запомня като любимец.

4. Алтал

Макар Белгарат и Силк да са любимите герои на повечето читатели аз ще избера да Ви изненадам и на тяхно място избирам един герой, който съчетава най-доброто от тях – протагонистът от самостоятелния роман “Изкуплението на Алтал”. Тази книга излезе в залеза на кариерата, която Дейвид & Лий Едингс имаха и за много фенове не бе докрай сполучлив, но като техен фен аз искрено му се насладих и една от причините затова бе самият Алтал, крадецът от праисторически времена, доживял последната битка със силите на Злото благодарение на богинята Двейя и провел ги по перфектния начин, не оставяйки шанс на противниците му, ръководени от злия жрец Генд, по-стар дори от него. Чувството му за хумор е очарователно, но уменията на лидер го отличават и му дават място на крачка от подиума на днешната класация.

3. Пъг

Главният герой в поредицата “Сага за войната на разлома” и многобройните й продължения застава на трето място в днешната класация. За мнозина това ще е скандално, не за друго, а защото сигурно го виждат като първи, имайки добра причина затова. Пъг е героят, с който мнозина се идентифицираха, четейки първо за незгодите му като чирак на магьосник в провинциалното владение Крудий, затова и после пътят му към върха, първо в империята на Цураните, а после в пътешествие през световете, отвело го до самия край на съзиданието, е толкова впечатляващ. В края на житието си Пъг има силите да унищожава цели светове, но никога не губи човечността в себе си и именно това според го прави толкова трогателен.

И преди да мина на първите двама, пристъпвам към станалия задължителен за рубриката…

БОНУС: Ранд ал-Тор

Ако трябва да съм честен, “Колелото на времето” е поредицата, чието развитие отбеляза спадането на моя интерес към епичното фентъзи, превърнало се в жанр твърде обемен, твърде описателен и недостатъчно приключенски. Но няма да бъда честен пред самия себе си, ако забравя вълнението, което изпитах при четенето на първите два тома от опуса на Робърт Джордан, “Окото на света” и “Великият Лов”, когато проследих шеметното разкриване на овчарския син Ранд ал-Тор като Преродения Дракон, обещания воин, способен да се изправи срещу Тъмния… и направил го в битката с неговия (тогава изглеждащ като) аватар Баал-замон. Двубоят на края на “Великият Лов” в небето си остава една от най-силните визии, които съм получавал от описание на фентъзи.

2. Томас

Втората позиция в днешната класация отново е за Реймънд Фийст, като тя се заема от драконовия ездач Томас. Макар в развитието на продълженията след “Сага за войната на разлома” той да отиде на втори план за Пъг, за мен Томас си остава – и съзнавам, че това е доста спорно като позиция – по-силният, по-убедителният, по-харизматичният герой. Първо като увереното момче, спасяващо приятеля си от неприятности в Крудий. После като младежът, влюбил се в кралицата на елфите, сетне като великият воин, приел в себе си същността на древно същество, старо като боговете и запазил се въпреки това като човек. В Томас има усещане за величавост, която го прави уникален за цялото фентъзи герой, а заради всичко казано дотук финалната му участ в “Краят на магьосника” е толкова сърцераздирателна.

Но такава е съдбата на най-великите.

1. Белгарион от Рива

Хората, които четат статиите ми от зората на Цитаделата сигурно са забелязали слабостта ми към сюжетите за израстването и техните герои, момчета, прекрачващи прага на зрелостта със съдбата на целия свят, стоварена върху още крехките им плещи. Мисля, че най-съвършено изграденият от всички тези герои е Белгарион, главният герой на сагите “Белгариад” и “Малореон” на Дейвид Едингс. Всичко в него и днес ми е толкова близко, колкото и когато за пръв път се пресегнах към творчеството на Едингс, спомените от фермата на Фалдор, свързани с неговата детска невинност, пътуването през земите на Черек и Нисса, символизиращи навлизането му в широкия свят и всичките му опасности, събуждането на магията му в съдбовния сблъсък с Чамдар, откриването на истинската му съдба, свързана с напълно нормален човешки страх, преодоляването му, превърнало го в най-великият герой на цялото съзидание, мъжът, сразил безсмъртен бог… и после изправил се пред още по-труден избор по време на странстванията си в безбрежна Малорея, по пътя на отвлечения си син. Образ, който за мен символизира фентъзито от най-добрите му, златни години, когато жанрът още беше млад и имаше присъщата за младостта жизненост и оптимизъм. Герой, демонстриращ величието на любимите ми автори на класическо фентъзи – Дейвид и Лий Едингс.