Когато си закупих “Легендата за Робин Худ” от коледния Панаир на книгата, издателите от “Миранда” ми споделиха, че това е най-хубавата книга от поредицата “Златни митове” досега. Това ми се стори дръзко твърдение, тъй като аз много харесах адаптациите им на “Илиада” и “Одисея”, ала се оказа, че хората знаят какво говорят. Това томче с илюстрации на Пиеро Катанео е наистина върховна книга и ме върна в един от позабравените периоди на детството ми, когато Робин Худ беше любимият ми герой заради филма с Кевин Костнър.
В Британия цари тирания! Норманите са завладели острова и държат покорените саксонци в плен. Великият крал Ричард Лъвското сърце опитва да помири двата народа и да създаде от тях нова нация – англичаните. Когато обаче отива на кръстоносен поход заедно с немския император Фридрих Барбароса, на власт идва наместникът му принц Джон, който развързва ръцете на норманите. След като един саксонски благородник бива прогонен от дома си, той ще се принуди да избяга в шеруудската гора и там да вдигне лък срещу шерифа на Нотингам – злия служител на принц Джон…
„Легендата за Робин Худ“ е страхотна книга, която изгълтах за една вечер. Приключенията му са поднесени в лаконичен стил, който въпреки това потапя читателя в атмосферата на средновековна Англия и успява пълноценно да пресъздаде преданията за най-великия разбойник в историята. Илюстрациите на Пиеро Катанео го представят по прекрасен начин, както и битките му с различни смъртоносни противници, най-запомнящи за мен от които бяха коварните сарацини. Ако по тази книга се направи филм, той ще бъде още по-хубав от вечната класика с Кевин Костнър и Алън Рикман.
Имам една-единствена забележка към книжката – в една от главите си Робин краде картофи, а по това време те все още не са внесени от Америка. Понеже обаче става дума за легенди, а не за история, подобно отклонение от фактологията е донякъде допустимо, а и не е изключение – мисля, че и в нашия филм „Хан Аспарух“ търкаляха тикви.
Като цяло това не бива да ви спира да си закупите книжката. „Легендата за Робин Худ“ е върховно приказно повествование, а аз вече очаквам с нетърпение и следващата книга – за Рицарите на Кръглата маса!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари