Лебедово езеро и други приказки от света на балета

Print

Продължаваме с прегледа на новите книги от “Миранда”, като стигаме и до “Лебедово езеро”, сборник с приказки от света на балета, богато илюстриран от магьосника Либико Марайа.

Книгата започва с историята, дала заглавието на цялата антология. Ще си призная, че не знаех нищо за историята на “Лебедово езеро” и бях изненадан от това колко въздействащ е разказа за принца, влюбен в прокълната девойка, но измамен от зла магия. Тази приказка задава тона на почти целия сборник, тъй като много от сюжетите в него са пропити с тъга.

“Спящата красавица” обаче ни връща към по-щастливите развръзки, а историята там е добре известна на всички – младо момиче бива прокълнато от зла фея да заспи вечен сън, след като се убоде на вретено. За щастие след много време красив принц ще развали магията, макар от днешна гледна точка да го упрекват, че е бил политически некоректен. Любовта обаче е по-важна.

“Жизел” е история, за която не бях чувал никога и не знаех какво да очаквам. Млад аристократ се преоблича като обикновен дървар, за да покори сърцето на селска девойка, а ревността на друг мъж ще отприщи проклятието на самовилите – зли духове на момичета, загинали заради нещастна любов и завличащи жертвите си към смъртта. Изненадващо мрачна и въздействаща приказка.

“Лешникотрошачката” е познатата и обичана история за младата Клара, озовала се в чудния свят, където храбрия принц, подарен й като играчка лешникотрошачка се бори с плъхове. Трогателна и мила приказка за един красив момински блян. Миналата година излезе и чудесен руски филм по темата, но винаги е плюс да видиш този сюжет илюстрован от майстор като Либико Марайа.

“Петрушка” е наистина трагична история. Магьосник дава живот на три свои кукли – палячото Петрушка, жестокия Арап и красивата Балерина. Петрушка е влюбен в нея, но Арапа не я дава, а самата тя е жестока и студена, като обича само себе си. Развръзката няма да е добра за никого, даже и за магьосника, като бих казал дори, че в нея се долавят нотки на ужас. Това не е критика – хубавите приказки не държат децата под похлупак, а ги подготвят за израстването.

“Копелия” слага край на сборника и е най-подходяща приказка затова, тъй като отново е поне за мен не толкова позната история, но с по-ведър тон. Глупавият Франц, вместо да е верен на любимата си, се влюбва в красивата Копелия, без да знае, че това всъщност е кукла. Следват много забавни и леко страшни поради куклите перипетии, но всичко завършва с цветя и любов, като че книжката ни намига и след като ни е уплашила с някои от предните приказки ни казва “Весели празници!”

Като цяло става дума за силно томче, издадено перфектно и нарисувано безупречно от магьосника на четката Марайа, който тук създал атмосфера на изящество и нежност. Ако поговорката, че красотата ще спаси света е вярна, но тази книга е задължителна за всяка библиотека.

swan lake

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор