Макар хората да дават пример с “Лигата за справедливостта” за филм, чиито снимачен процес е бил труден, реално най-сложно съм виждал да стоят нещата именно с “Последният кандидат”, третата и последна част от поредицата “Лабиринтът”, адаптация по романите на Джеймс Дашнър. Причината бе, че по време на снимките Дилън О’Брайън се контузи жестоко и имаше съмнения дали ще се върне в ролята. Той не само го прави блестящо, но и целият екип зад продукцията се е справил отлично, като така изпраща тази трилогия по подобаващ начин.
Томас, Нют и приятелите им, успели да се измъкнат от Лабиринта продължават битката със ЗЛО в своя невъзможен свят, където човечеството е поразено от смъртоносен вирус, превръщащ жертвите си в полудели зомбита. ЗЛО твърдят, че извършват всичките си престъпления спрямо децата, върху които експериментират, за да открият лек, а сега в ръцете им е нещастния Минхо, подложен на кошмарни изтезания, в които сън и реалност се сливат в едно. Томас е твърдо решен да го спаси, каквото и да му струва това, а Нют и Пържитиган са готови да му помогнат. Пътят ще ги преведе през глутници побърканяци, жадуващи плътта им, бунтовници, водени от обезобразен луд и накрая ще ги отведе до Последния град, където ЗЛО живеят в лукс, скрити зад високи стени, по които са наредени мощни оръдия. А там жестокия Джансън очаква Томас, за да завърши битката си с него… докато Тереза се мъчи да се убеди, че е постъпила правилно, предавайки момчетата. Единственият й аргумент обаче е фатален – вирусът започва да се разпространява и по въздух, като така става ясно, че на цялото човечество му остава не повече от месец живот…
Известни са оплакванията ми, че мното тийн поредици в последните години са излишно захаросани и дидактични по линия на политическата коректност. Това обаче не важи за “Лабиринтът”, който разказва ударна история за оцеляването, приятелството и смъртта, като нито за миг не си позволява да удря зрителя по-леко, отколкото повелява въображението на Джеймс Дашнър. Споменах вече, че Дилън прави страхотна роля като Томас, но за мен истинската звезда на филма е Томас Сангстър, който си наистина си дава душата в ролята на Нют. Похвала заслужават също Кая Скоделарио, убедително изиграла терзанията на Тереза, както и наслаждаващия се на гадостта си Айдан Гилън. В действителност обаче всички играят добре и това помага на филма да остане интересен въпреки огромното си времетраене от 2 часа и 20 минути. “Последният кандидат” потвърждава поговорката, че слънцето, което в случая се явява поредицата “Лабиринтът” е най-красиво в залеза си – препоръчвам да гледате, но имайте едно наум, когато се привързвате към героите. Никой не е застрахован… както си и трябва. Браво!
[…] ~ “Лабиринтът: Последният кандидат” […]