Лабиринтът на изгубеното и намереното (Шептящите фенери #1)

С “Лабиринтът на изгубеното и намереното” от Джордан Лийс приключвам прегледа на книги, закупени от тазгодишния Пролетен панаир на книгата. Тази книга, която дава началото на поредицата “Шептящите фенери”, е великолепно (както винаги) издание на “Асеневци”, напоследък утвърждаващи се с интригуващи заглавия от жанра.

Бенджемая Крийк е малко момче, което отказва да приеме, че родителите му са пред раздяла. Саможив и привързан към науката, той смята, че всеки проблем си има решение, а майка му и баща му са длъжни да го намерят, що се отнася до взаимоотношенията си. Баба му се опитва да го утеши, но без особен успех. В това време, на съвсем друго място, малко момче на име Едуид изчезва и остава сестра си Елизабела съкрушена. Когато Бенджемая получава като подарък странна кукла, той ще бъде отведен до Рийденуолд – митичния град-лабиринт, където живее Елизабела. Първоначално тя няма да му се зарадва, но после двамата ще се отправят на мисия в търсене на брат й. Мисия, обречена на неуспех, тъй като всеки, отдалечил се на повече от две пресечки от дома си се губи в безкрайните криволичещи от улици…

“Лабиринтът на изгубеното и намереното” е амбициозен и по-важното, сполучлив дебют на писателя Джордан Лийс, макар лично според мен обемът от над 360 страници да идва малко в повечко за първа книга, при това с целева аудитория от тийнейджъри. Това обаче се компенсира от изключително интересния свят, създаден от автора. Рийденуолд е невероятно добре измислен декор, в който стиймпънк елементи се преплитат с мотиви от старогръцката митология по свеж и оригинален начин. Героите не са лесни за харесване в самото начало, но постепенно се привързваш към тях. Съществата, които срещат са запомнящи и носят усещането за нещо, случващо се в не съвсем кошмарен, но и не точно приятен сън. Финалната развръзка е великолепна, емоционална и въздействаща.

От трите книги на “Асеневци”, които си закупих на Пролетния панаир (другите две са вече ревюираните “Ловец на сенки” и “Светлината, която ни заслепява”), тази е безспорно най-добрата. С любопитство очаквам и продължението.

Ревю на д-р Александър Драганов