“Къщата на Звяра” е книгата, с която авторът на ужасите Ричард Леймън прави заявката си на първопроходец в жанра на екстремния хорър, където насилието и жестокостта са без граници и обратите на сюжета запращат читателя все по-надълбоко в капана на лудостта.
Дона Хайс ще трябва да бяга с дъщеря си Санди, когато получава новината, че съпругът й Рой е пуснат от затвора. Без да чака, тя качва щерка си на колата и се отправя на път, без да подозира, че той ще я изведе до Къщата на Звяра – странно увеселение в малко градче, дом, за който се твърди, че е обитаван от зли сили, отнемащи живота на всеки, имал неблагоразумието да замръкне вътре. В това време Рой приближава неумолимо, оставяйки подире си следи от смърт и извращения. В това състезание между паранормалното и човешкото зло единствената надежда е в самотен войник, който лекува травмите от миналото, изправяйки се срещу чудовищата на настоящето…
“Къщата на Звяра” (“The Cellar” в оригинал, интересното е, че продължението се казва “Beast House” и у нас то е преведено другояче) не е книга за всеки читател, дори не за всеки хорър фен. Това е шокиращо четиво, което описва хора, паднали до изключително ниско ниво на нравствена деградация и извършващи неописуеми престъпления без да имат добра причина затова. За разлика от други автори Леймън описва неописуемото и много хора, захванали книгата остават отвратени. Аз обаче не само съм кален в гадостите от Греъм Мастертън и Джеймс Хърбърт, но дори си ги харесвам, затова прочетох на един дъх това чудовищно четиво и дори останах много доволен от него. Леймън е преподавал английска литература и знае много добре предимствата на лаконичния изказ, които използва с хирургическа точност, за да създаде перфектния хорър за изроди. Този жанр е като лютото – непривикнал човек би се отровил, както пише Алеко Константинов, но ако си го обичаш, ще се изкефиш.
А аз обичам лютичко.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари