“КЪЩАТА НА ВОСЪКА” – УЖАС ОТ ВОСЪК

“КЪЩАТА НА ВОСЪКА” – УЖАС ОТ ВОСЪК

автор: Благой Д. Иванов

Битието на поредната група младежи е на път да се промени изоснови – след като шест колежанчета се отклоняват от първоначалната си дестинация на път за футболен мач, се натъкват на изоставено, самотно градче, чиято основна атракция е мистериозен и зловещ паноптикум… Скоро започва и ужаса – появяват се особи с психопатски наклонности и започват да преследват заблудените герои. Резултатът е едно голямо меню от пуканки и писъци…

Днес римейковете буквално заливат филмовия пазар. Но като говорим за римейк на римейк – това вече е по-рядък случай. Защото “Къщата на восъка” е свободно вдъхновен от едноименната класика от 1953 г., в която участва жанровата кино-легенда Винсънт Прайс. Тази по-стара версия се води за един от родоначалниците на слашъра – поджанр на филмите на ужаса, който днес има вече богата история. Истинският оригинал обаче е от далечната 1933 г., носи заглавието “Mystery Of The Wax Museum” и е дело на Майкъл Къртис. Тазгодишната версия няма почти нищо общо с предшествениците си. Освен окървавения восък, може би. Лентата е лишена и от участието на големи звезди. Начело са световно неизвестният Чад Майкъл Мърфи, съседката за секс Елиша Кътбърт и скандалната розова пастичка Парис Хилтън, чийто актьорски талант е далеч по-малко оскъден в нашумелия й home-made филм. С това почти изцяло се изчерпва основния пълнеж, останалото не е нищо повече от вече втръснали ни трикове, досадно характерни за подобен род заглавия.

От миналогодишния тайландски шок “Shutter” до съвсем новия британски хит “The Descent” – съвременният облик на жанра е достатъчно разнороден и въздействащ, за да се пилеят средства и идеи в името на стари лаври, освен ако с тях не са се заели ветерани или ценители като Джордж А. Ромеро или Роб Зомби например (жалко само, че все по-трудно този тип автори имат възможността за изява, за разлика от новите и уж по-идейни комерсиални наследници). Залужават похвала хитовите и зрелищни кончини, сполетели лекомислените тинейджъри, както и саундтракът, включващ режещите и мрачни мелета на Disturbed, The Prodigy, Marilyn Manson и Deftones. На ниво декори и ефекти, естествено, всичко е изпипано, но истината е, че с режисьор-дебютант (някак е неудобно името му да бъде упоменато; поради особено специфичното “физиологично” звучене, не за друго) и сценаристи-любители на калъпите, младежкият хорър “Къщата на восъка” успява най-вече в едно – да стресне публиката с очевидната си посредственост.