Култът към Батман

В повече ли идва култът към Батман?

Макар да е измислен в края на 30-те години от миналия век, Батман остава един от най-популярните, може би дори най-популярният супергерой днес, участвал в хиляди комикси, дузина телевизионни сериали и цели седем пълнометражни филма, като догодина очакваме те да станат осем. Батман е и един от персонажите с най-лоялен фендъм в Интернет, почитатели, готови винаги да го защитят при сравнение с друг персонаж в Интернет. Батман, разбира се, е един и от моите любими герои и със сигурност любимият от комикс. И все пак през последно време нещо ме терзае. Не стига ли до крайност обожанието към него и не изкривява ли то самия персонаж – особено що се отнася до бойните му умения и ролята му във вселената на DC? Ще опитам да обясня какво имам предвид в тази статия, а пък на вас ще оставя да прецените дали имам право или не.
Макар Батман да има доста версии на историята си, основните елементи като цяло съвпадат. Той е Брус Уейн, милиардер, останал от малко дете без родители, след като те биват застреляни в тъмна уличка. Това събитие белязва Брус завинаги и го кара да потърси възмездие. За целта той обикаля целия свят, тренира с най-добрите майстори на бойни изкуства, влага огромен финансов ресурс при изграждането на цял арсенал и в крайна сметка създава образа на Батман – Черният рицар, който бди над нощния Готъм Сити и защитава града от маниаците, лудите и чудовищата, които го заплашват. По-късно, макар да няма суперсили, Батман става един от основателите на Лигата на Справедливостта и най-велики герои във вселената на DC, редом до Супермен, Флаш и Жената Чудо. Всъщност може би точно това, че е обикновен човек, достигнал съвършенство, го прави така привлекателен за милиони фенове и ги кара да му стискат палци, когато се изправя срещу по-силни противници – като Супермен например. Чарът на Батман е, че винаги той е по-слабия, че винаги трябва да разчита на изобретателност и интелект, за да победи по-силния противник.

В последно време това обаче сякаш се изкриви. От изкусен нинджа, който използва сенките, за да обърне съотношението на силите в своя полза, Батман стана героят с най-големи суперсили – а именно сюжетната броня и армията фенбойчета. Вече той е фаворит срещу всеки противник, твърдят феновете му. Срещу когото и да се изправи, дай му малко време и ще измисли план, с който да го победи. Супермен, Дарт Вейдър, Отмъстителите – проблеми няма, това е Батман, казват феновете, аргумент, който им звучи достатъчен. Наскоро автори на фен-филм, в който Батман губи битка от Дарт Вейдър се принудиха да заснемат алтернативен финал, независимо, че резултатът от оригиналния бе решен демократично с гласуване, а не като чисто съотношение на силите, което няма какво да се лъжем е категорично в полза на ситския лорд. За предстоящия филм със Супермен феновете на Черния рицар вече потриват ръце, представяйки си как нагрухания с анаболи Бен Афлек набива Хенри Кавил и казва “Because Batman”. Дори феновете на “Марвел” са принудени да слушат обяснения как технологичния костюм на Тони Старк, първичната бощ на Хълк и божествения чук на Тор няма да помогнат на Отмъстителите в битка с Лигата на Справедливостта. Защо? Защото Батман.
В действителност Батман е значително по-слаб от повечето от споменатите персонажи и това се вижда най-вече срещу противниците му. Лесно може да си представим как Батман слага криптонит в гащите на Супермен /особено ако ги носи над панталона/, надхитря глуповатия Бари Алън от “Флаш” /особено ако е лигльото от сериала/ и сваля Жената чудо с опасен чар, като покойния Тодор Колев. Но замислете се сериозно. Представете си, че вместо срещу Супермен, Батман е срещу генерал Зод, криптонец със същите сили, но без да е отгледан от добродушни канзаски селяни. Или с д-р Уелс, който е по-бърз от Флаш и макар да има склонност да се хвали и оплита в прекомерно сложи планове не страда от излишни скрупули. Къде ще свърши Батман тогава? На готъмското гробище, а Алфред пак ще плаче, като на финала на “Черният рицар – Възраждане” /повече за трилогията на Кристофър Нолан, след малко/.
Откъде тогава обаче идва култа към Батман? От един автор на комикси, всъщност.

Към средата на 70-те години популярността на Черния рицар започва да достига критично ниски нива и затова през 80-те се търсят варианти как тя да бъде възстановена. До тогава Батман е познат най-вече с комедийния сериал от 60-те години, където е винаги успешен герой, но в по-скоро забавни, отколкото плашещи ситуации и все пак не така неуязвим. 80-те години обаче се появява Франк Милър, колоритен автор, който разказва историята за един стар, озлобен Батман, който се връща за да възстанови реда в Готъм, след като за десет години е свалил маската и плаща на Черен рицар. Този Батман е брутален, безмилостен, наистина не убива, но пък за сметка на това пребива жестоко всичките си противници, включително дръзналият да му се противопостави по заповед на властите Супермен. Комиксът “The Dark Knight Returns” се радва на небивал успех, продава милиони бройки и оттам се ражда легендата за неуязвимостта на Черния рицар – независимо, че събитията в него се развиват в алтернативна вселена спрямо каноничната на DC, а продълженията не се радват на същия успех. И оттам се започва – Батман винаги има план, Батман има такива вещи в колана си, каквито са му необходими да спечели всяка битка, Батман е най-големият майстор на бойни изкуства, Батман това, Батман онова. Защото Батман.
Всъщност това, което Милър прави не е толкова оригинално и след малко ще обясня защо. Преди това обаче искам да кажа, че аурата на непобедимост на Батман е най-вече от това, че той е “бедес”. Тежкар, готин. Както каза Жокера в една анимация, винаги в черно, винаги шик. Не като другите, дето кой знае как родителите им са ги пуснали от вкъщи. С гащи над панталона или прилепнали клинчета.
Така – дотук стигнахме до извода, че Батман е най-готин и най-голям тежкар, ерго е най-силен. Браво на Франк Милър за интерпретацията! Батман пребива Супермен! Евала!
Но всъщност това, което е направил Милър напълно отговаря на духа на времето – прословутата осемдесетарска епоха. По-големите от вас сто процента помнят кои са били най-популярните филми от тогава, а по-малките могат да питат родителите си да потвърдят това, което ще ви напиша. Екшъните. Екшъните бяха най-популярните филми – истории за самотни, сурови мъже, които владеят бойни изкуства и живеят мирно, докато някой не им наруши рахата, за да изяде такъв пердах, какъвто не е и сънувал. Знаете всички шеги за Чък Норис, нали? Те идват от филмите му, в които той поваля армии от врагове с въртящите си къчове, включително свръхестествени противници като Просатанус /какво име само!/, пратеника на Дявола от “Изчадие на ада”. А Чък дори не е най-бруталният от екшън звездите, нито филмите му са някакво изключение. Рамбо на Силвестър Сталоун обръщаше цели армии в бягство, особено в продълженията на иначе смисления оригинал”Първа кръв”, а Шварценегер имаше арсенал, по-голям от този на съветската армия в “Червена топлина” и “Командо”, като кулминацията на кариерата му /встрани от епичната поредица за Терминатора, където е киборг/, е “Хищникът”, където накрая се налепя с кал и пребива невидимо, супертехнологично и физически силно извънземно. Но и тези подвизи бледнеят пред филмите на Стивън Сегал. Майсторът на айкидо, известен освен с всичко и със злостните си нападки към колеги като Жан Клод Ван Дам /друга звезда от време оно/ минаваше понякога цели филми, без лошите да успеят да му нанесат нито един удар или ако го направят той да няма никакъв ефект върху каменната физиономия, с която разкоства чернокожи, италианци, руснаци, турци, роми или там какъвто етнос са престъпниците, изправили се на пътя му.

Сегал и до ден днешен прави филми, в които разкършва вече мощна снага срещу нещастните си противници, но най-успешният екшън актьор от новия век безспорно пък е Лиъм Нийсън – учителят на Батман в първия от филмите на Кристофър Нолан, който мина като ураган през Париж и Истанбул в първите две части на “Твърде лично” и силно намали престъпността в тези градове, преди да погне и руската мафия в третия филм.
Милър използва схемата на всички тези екшън герои и ги пренася в света на комиксите. Вместо бивш полицай, имаме бивш супергерой, който се завръща на бойното поле, след като е принуден да го стори от корумпираните власти и започва да раздава юмручна справедливост, като точно според каноните на осемдесетарския екшън не среща никаква съпротива на пътя си, а дори се изхрачва в лицето на Жокера, когато го приключва. Това, разбира се, бледнее пред репликата “F*** you and die!”, с която Стивън Сегал поздрави прострелялия жена му асасин във филма “Труден за убиване”, но предполагам виждате приликата в стилистиката.
С това не искам да омаловажа стореното от Милър. Малко жанрове са по-надъхващи от добрия стар екшън, а когато направиш с главен герой Батман, тогава става още по-яко. От това обаче съвсем не следва, че при по-сериозен поглед към дадените фантастични светове, Батман е действително по-силен герой от Супермен или Дарт Вейдър. Ако приемем това за вярно, в такъв случай трябва да признаем, че Батман отстъпва на всеки рандъм герой на Сегал, тъй като дори версията на Милър не е така хардкор брутална, като готвача от “Под обсада” например.
И накрая, както обещах по-горе, за трилогията на Кристофър Нолан. Именно неговите филми за “Черният рицар” направиха Батман мой любим супергерой. Нолан успя да съчетае силните черти на образа като невероятните бойни умения, многото пари, страхотния костюм и страховитата осанка, с неговите човешки страни, колебанията и страховете му, показа пътя, по който израстваше, не се поколеба да го постави в много трудни, почти непреодолими ситуации, като анархията, в която Жокера хвърли Готъм във втория филм или първата битка със страховития Бейн, след която Брус буквално трябваше да преоткрие себе си. Точно това направи Батман толкова силен и специален образ. Точно това направи филмите толкова качествени. И силно се надявам тези елементи да останат и в новия “Батман срещу Супермен”, а не отново образът да бъде редуциран до ръмжащ сърдит чичо, който чупи кости и кокали. За тази работа още филми, при това добре, прави Сегал.
Няма нужда Батман да се състезава с него.