След излизането на “Здрач” през 2009-та година, книжният пазар се наводни с имитативна литература, в която обикновени американски тийнейджърки срещат любовта на живота си в лицето на същество от сферите на паранормалното. Дори ангелите не бяха пощадени от мерака на ученичките, но докато в “Реликвите на смъртните” от Касандра Клеър нещата бяха разиграни добре, в “Кресчендо” на Бека Фицпатрик имаме олицетворение на посредствеността.
“Кресчендо” е продължение на “Ш-ш-шт”, но напълно обезсмисля финала на предната книга, тъй като след като е била спасена от ангела Пач, главната героиня Нора къса с него в началото на тази, понеже го е видяла заедно с Марзи, омразната си съученичка, която я тормози. Малко след това майката на Нора решава да я сватоса с друг момък, син на нейна приятелка на име Скот, но вместо добро съседско момче, той също се оказва забъркан с тайнствения свят на ангели и нефилими и поради това опасен. Освен това Нора е измъчвана от видения за покойния си баща, който е бил убит…
“Кресчендо” е бледо копие на “Ш-ш-шшт”, която от своя страна беше бледо копие на “Здрач”. Историята е на практика същата, Пач е загадъчен, Нора – тъпа, съученичките й – още повече, с нахален злодей, който обаче се оказва фалшименто и алиби на истинския манипулативен гад, но този гад е достатъчно по-слаб от Пач, така че напрежението да е сведено до минимум.
Повторението в случая е баща на затъпяването и макар до края на поредицата да има още две книги, аз не смятам да проверявам какво ще се случи в тях.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари