Кралят на планината

dunlop wins

През миналата седмица бе подобрен един много специален рекорд в моторните спортове, а именно този по брой на победи в състезанията на остров Ман. Ирландският състезател Майкъл Дънлоп постигна 29 от тях и по този начин счупи рекорда на легендарния си чичо Джоуи, печелейки си званието Крал на планината.

В миналото сме писали за мотоциклетните надпревари ТТ (“Турист Трофи”) на британския остров Ман, но за да не Ви караме да прелиствате назад в историята на сайта само ще напомня, че това е най-опасната форма на моторни спортове, като средностатистически всяка година отнемат живота на трима души. За щастие обаче 2024 година бе едва вторият случай в историята (след 1982), когато това не се случи и така нищо не можеше да помрачи празника на Дънлоп.

Майкъл е роден на 10 април 1989 година в семейство на прочути състезатели. Такъв е баща му Робърт, брат му Уилям и чичо му Джоуи. Всички те се специализират в състезанията с мотоциклети на обществени пътища. Това е най-опасната възможна форма на моторен спорт в света, тъй като макар трасетата да са затворени за трафик по време на стартовете, те нямат зоните за сигурност на професионалните писти, което означава, че всяка от грешките се наказва със смърт. Историята на клана Дънлоп пък е една от най-трагичните в историята на спорта, тъй като и Джоуи, и Робърт, а накрая и Уилям губят живота си в различни съревнования на две колела, макар никой от тях да не загива на приказно красивия, мамещ пилотите остров Ман.

dunlop

Дънлоп започва да се състезава на остров Ман през 2007 година, а първата си победа там постига през 2009 в клас “Суперспорт”. През годините успехите му започват да се трупат, като през 2016 година той става първият състезател, направил обиколка за под 17 минути на смъртоносното и дълго трасе, известно със стръмните си изкачвания и спускания. Това се случва във върховия клас “Синиър ТТ”, където пилотите се пускат с машините, с които се чувстват най-бързи и почти винаги това са супербайкове.

Майкъл Дънлоп натрупа победите си постепенно, но никога не бе сигурно, че ще надмине рекорда на чичо си Джоуи от 27 победи. Рискът от фатална катастрофа на острова винаги седи като фактор, а освен това на трасето изгряха и нови звезди като доминиралия през 2023 година Питър Хикман. Въпреки това Майкъл бе подготвил нещо специално за 2024, преди която изоставаше с една победа от Джоуи, който приживе бе най-обичаният спортист на родната си Северна Ирландия.

Дънлоп изравни рекорда на чичо си в първото състезание от клас “Суперспорт”, след което бе близо да го подобри в “Супербайк”, но проблем с визьора го смъкна надолу. С машините от “Супертуин” рекордът най-после падна, а после Майкъл взе по още една победа в печелившите си категории и така стигна до упомопрачителната цифра от 29 победи по страховитото трасе. Дори това, че Дейви Тод спечели “Синиър”-а не можа да помрачи настроението му, нито това на феновете.

mickey

Иначе като човек Майкъл Дънлоп не е от най-лесните за харесване. Абразивният му характер често го води до конфликти с другите състезатели, понякога дори с брат му Уилям. Помни се и жонглирането му между отборите на БМВ и “Ямаха” в търсене на най-бързата машина за острова, отвъд ръба на етиката и коректността. Но Майкъл казва, че въпросът не е бил в качествата на техниката. “Мотоциклетите на производителите са почти еднакви. Въпросът е да намериш точните хора”.

Майкъл признава, че смъртта, отнела му живота на най-близките хора, го е белязала. Той е свидетел на смъртта на баща си Робърт и печели състезание ден преди погребението му, но казва, че би заменил това за да може той да бъде отново жив. “Но всеки, който е изгубил татко си би казал това. Нали сме хора?”

Защо обаче Майкъл е продължил с толкова опасен спорт, отнел му всичко? “Когато си на мотора се чувстваш свободен. Оставаш сам. Слезеш ли от него, хората започват да ти досаждат”. С такова мислене не е изненада, че Дънлоп не обича особено контактите с пресата. “Професията ми е да карам мотор. Твоята (обръща се той към журналист) е да продаваш вестници. Но аз не печеля нищо от това, не сте ми спонсори. Губя си времето, вместо да работя по машината”.

Интересно ще е да се види дали Майкъл ще продължи да се състезава и за в бъдеще, след като вече е постигнал максимумът в този спорт. Едно обаче е сигурно, че каквото и решение да вземе, то ще бъде негово. “Аз съм този, който рискува живота си”, казва големият шампион. “Така че ще стане както аз искам”.

Статия на д-р Александър Драганов

Оставете отговор