Котки

kotki felidae

“Котки” е роман на немския писател от турски произход Акиф Пиринчи, по който е заснет култовия анимационен филм за възрастни Felidae, излязъл през 1994-та година. За разлика от много случаи, където по-нишови заглавия остават непознати на родния читател, тази книга е издадена на български език в края на 90-те години от издателство “Труд” във великолепния превод на Екатерина Войнова.

Франсис е истински котарак – напет, любопитен и самоуверен. Домашен любимец на писателя Густав, египтолог, изкарващ прехраната си с любовни романи, той се отнася със снизхождение към своя непохватен стопанин и дори не му се сърди затова, че говори с него на бебешки език – казва, че ако му се налагало да разговаря с него, също би използвал примитивна лингвистика. И макар да е втрещен от решението на Густав да се нанесе в един просторен, но крайно запуснат дом, Франсис решава да се запознае с местния квартал, пълен с доста живописни дворове, из които се разхождат негови събратя. Но това, което не подозира е, че ще открие границите на самия ад.

Някой в квартала убива котки – четири само за последния месец. И макар Синята брада, недодялания уличен приятел, който Франсис си намира още на първия ден от пристигането си, да смята, че извършителят е човек – или, както се изразява той, “отваряч на консерви”, следите от престъпленията сочат друго – че извършител е техен събрат, колкото и невероятно и потресаващо да звучи това. Влизайки в ролята на детектив, Франсис ще разкрие умопомрачителна история за чудовищни престъпления, чиято цена се изплаща до ден днешен…

felidae english

“Котки” е много странен, но завладяващ роман, написан от автор с въображение, което не влиза лесно в познати калъпи. Историята е за свят, в който познатите ни любими представители от вида, известен на учените с името Felidae хем имат почти човешки интелигентност и мотиви, хем запазват котешкото в поведението и мисленето си. Главният герой е сладкодумен разказвач, който демонстрира вкусния стил на автора Акиф Пиринчи. Макар да са подробни, описанията ни най-малко не натежават, а напротив, карат читателя да чете внимателно всяка дума, за да не изпусне някои от философските наблюдения на Франсис, а и за да се смее от сърце на шегите му.

В същото време, “Котки” безспорно е роман на ужасите. Това нещо става ясно от жестоките убийства и кошмарните съновидения на главния герой, но при внимателен прочит се вижда и от структурата на разказа – героят попада на непознато място, нещо в местните не е съвсем както трябва и опитът да разкрие истината го потапя в безумието. Почти като в “Сянка над Инсмут” на Хауърд Лъвкрафт и “Островът на д-р Моро” от Хърбърт Уелс, истории, които имат сходни мотиви, които прочелите книгата биха уловили след кратък размисъл. Но, държа да предупредя, с по-брутално, макар и по моето скромно мнение не и самоцелно насилие.

felidae german

Героите на книгата са пълнокръвни и запомнящи се – грубоватия, но добродушен Синята брада, разбиращ повече, отколкото иска да покаже, местния уличен бос Конг, първично брутален, но изгубен като малко дете във вихрушката на лудостта, стария и мъдър Паскал, зад чиито проницателни очи се крият толкова страшни спомени. Сравнението с култовия филм е както може да се очаква в полза на книгата, където мотивацията на всички тези персонажи е обяснена много по-добре, а сюжетът разгърнат по-търпеливо и грижливо.

Накрая искам да кажа няколко думи за авторът, Акиф Пиринчи, който  последните години е в немилост заради крайно политнекоректните изказвания, които е направил по отношение на теми като мигрантите, феминизма и различните джендър малцинства. Заради тях книгите му днес не се продават. Нищо екстремно дясно обаче няма в този роман, напротив, той е книга, която единствено отрича чернобялото мислене и разказва една история, истинска като света, в който живеем – а той, както пише Акиф със съжаление, е сив.

Провокативна, дръзка, увлекателна и различна – “Котки” е книга, която, убеден съм, ще запомня. И понеже страната ни е от малкото, в които може да я закупите, не се колебайте да го направите. Заслужава си.

felidae newer cover

Ревю на Александър Драганов

 

Тагове:  , ,

Оставете отговор