Котарака и Абаносовият дракон

„Пират съм аз роден да стана
Опъвам платната и кръстосвам океана“

Преди известно време в Цитаделата представихме една книга-игра, която рестартира жанра в България . Става дума за „Котарака и Черният нарцис“ на Ал Торо  (псевдоним на Александър Торофиев), и ето, че много приливи и отливи по-късно, е време да представим и втората част – “Котарака и Абаносовият Дракон“.

Продължението е отпечатано 2016 година и още на ниво корица става ясно какъв точно ще е сюжетът на историята – пиратско приключение  в света на Крея, изграден от Ал Торо. За това загатваше и финала на предишната книга, тъй като Котарака намира убежище от преследвачите си на борда на пиратски кораб.

Историята започва там, където свършва първата книга. Действието носи младежко приключенски дух в стила на старите пиратски истории за Капитан Блъд или Морският Ястреб. Котарака, избягал от коварната конспирация на Тъмното братство (поглед към първа книга, в която героят бе поставен пред избора да убие или да не убие Елинор – дъщерята на Лорд Винсен Фроан), попада на борда пиратският кораб „Абанасовият Дракон“. Макар и сред себеподобни главорези, той ще трябва да се докаже пред капитан Финигън, огнената магьосница Мелинда Вилфорд и помощник капитан Говриш Дрейп.  Да впечатлиш шефовете не е достатъчно, тъй като респект и доверие ще трябва да се спечелят и сред останалите членове на екипажа.

Ако сте чели първата книга, ще знаете,  че става дума за игрова система включваща печеленето на точки респект. Респект и уважение, уви, не са достатъчни. Котарака едвам е избягал от една конспирация, но сега ще трябва да разреши поредна такава, тъй като явно под палубите на кораба назрява конфликт между пиратите. Влизайки в ролята му, ще се наложи да изберете страна. Аз като любител, избрах това, което на пръв поглед ми се стори „добрата“ страна, но тъй като не съм изследвал всички възможни развития (както направих с първата книга) не се наемам да коментирам повече по темата.

“Котарака и Абаносовият дракон” надгражда първата книга по абсолютно всички критерии. Първо тя е два пъти по-голяма като обем – близо 500 епизода. Второ, разчита на добре разработена бойна система (която подобно на първа книга е оптимална, а не задължителна)  която си е почти на нивото на ролева игра. Понеже съм по-скоро геймър, отделих време да хвърлям зарчета в различните битки – а понеже все пак сте пирати, такива не са малко. Като човек, който играе много ролеви игри, смятам че системата е прекалено усложнена като за КИ.

Откъм арт, “Котарака и Абаносовият дракон” залага на нов стил илюстрации и корица, дело на Йонна Викторова (Drawly). Макар и различни по стил, те не отстъпват на тези в първата книга. Също така, бих искал и да поздравя автора на книгата и създателите й, за прекрасната легенда с корабни термини в края на книгата. Личи си, че автора има ерудиция по темата с мореплавателни съдове, а не пише просто от вдъхновение.

Отбелязвам това, тъй като не малко млади автори, които пишат генерално в жанра на фентъзи, не са запознати с понятия като „старборд“, „порт“, „фок-мачта“ и тн. А такъв тип познания са важни.

Ще завърша ревюто, надявам се без да ви излагам на спойлъри, че “Котарака и Абанасовият Дракон” остава с един отворен финал. Доколкото знам трета книга, която да продължи историята, все още няма. Което е жалко, тъй като светът на Крея изглежда интересен.

Добрата новина е, че книги от светът на Крея, все още се пишат. Тъй като на сайта за дигитални КИ (https://kiril-ps.itch.io/) може да прочетете книга-игра, която е предисторията на Котарака, както и за други персонажи от този свят като Мелинда, за които смятам скоро да напиша ревюта.

Ревю на Васил Мирчев