Костенурките Нинджа: На светло

Преди да пристъпя към ревюто на втория филм от новата поредица за Костенурките Нинджа /общо пети игрален, ако броим и старата трилогия от 90-те/, трябва да призная, че аз съм голям фен на тези герои. Израснах със старата анимация, която у нас бе внесена с френско аудио и като малък имах навика да тичам в градинката пред нас, като си припявам песничката без да разбирам думите. Леонардо, лидерът на екипа, е може би първият ми любим измислен герой и когато нашите събраха парички да заминат за Англия, прекараха голяма част от почивката си в търсене на негово моделче, а когато го донесоха аз го пазех като квачка заедно с много евтин негов събрат /Рафаел/, който купиме от битпазара в „Люлин“. Казвам ви всичко това, за да знаете, че нито мога, нито искам да съм безпристрастен в оценката си към новия филм. Обожавам  костенурките нинджа, зарадвах се, когато се върнаха на голям екран, с кеф изгледах първата част и с огромно удоволствие си гледах и продължението, чието ревю четете в момента.
След победата над злодея Шредер, четиримата братя Леонардо, Рафаел, Микеланджело и Донатело, костенурки нинджа, обучени от гигантския плъх Шплинтер, продължават да живеят в канализацията на Ню Йорк и това започва да им тежи. Уж са юнаци, уж са спасили света, ама никой не го знае. Обречени ли са да живеят като уроди, чиито вид предизвиква ужас в онези, които случайно са ги зърнали? Не, разбира се. Освен, че костенурките се забавляват като ходят на баскетболни мачове и излизат на Хелоуин, скоро светът отново ще има нужда от услугите им.

Страховитият престъпник Шредер е освободен от своите гавази от клана „Фут“ с помощта на тайнствен телепортатор, който го отвежда при извънземния командир Кранг. Кранг иска да завладее Земята, но има нужда от помощта на Шредер, който трябва като пъзел да му събере частиците от машинария, която ще отвори портал към друго измерение и ще позволи на бойния кораб на Кранг, наричан Технодрума, да нахлуе в нашия свят. Кранг не се скъпи нито на обещания – гарантира на Шредер, че двамата ще управляват света заедно, нито на помощ, като дава на злодея специален серум, който му позволява да създаде две нови чудовища, Рокстеди и Бибоп, мутри, едната от които става на глиган, а другата на носорог. За щастие обаче Костенурките също не са сами – на тяхна страна са Ейприл /в ролята чудесната този път Мегън Фокс/, присвоилия си славата за предишните им подвизи „Сокол“ и новия герой Кейси Джоунс, който обикаля с хокейна маска, за да си спечели мястото на детектив в полицията. Дали обаче такъв екип ще успее да спре зловещия съюз между Шредер и Кранг?
Както може да отсъдите сами от резюмето, логиката и правдоподобността на сюжета не са от най-силните му страни, но това няма никакво значение. „Костенурките Нинджа: На светло“ е изумително смешен филм със смазващи специални ефекти и гарантира приятно прекарване на времетраенето си, което е по-малко от два часа. Аз гледах филма пред група дечурлига и мога да ви кажа, че се смяхме заедно и от сърце на нелепиците на Майки, нърдовщината на Дон, пъченето на мускули от страна на Раф и вождачеството на Лео, като аз млъквах само за да се накефя, когато филмът започна да ме залива с взривове, каскади, битки и ефекти. И макар историята да не ме изненада с обратите си, а темите за това как сработва тима на в интерес на истината различните по характер костенурки вече да е бе разработена чудесно в пълнометражната анимация от 2007-ма, това ни най-малко не ми попречи да се насладя на филма, а когато на финалните надписи чух и любимата тема от детството си, направо се разтопих. Ако чувствате поне малко от обичта към Костенурките, която изпитвам аз, идете и гледайте филма, за да си припомните колко хубав и простичък беше света, когато бяхме малки и мечтата ни бе да имаме силата на костенурките 🙂