“Космически залог” е научнофантастичен роман от писателя Дрейк Вато, появил се на пазара през 2016 година със знака на издателство “Лавици”. Доколкото разбирам, това е първата творба на автора, която излиза докато той е още съвсем млад. Книгата е интересна и има своите силни страни, но страда и от някои недостатъци, които ми попречиха да й се насладя докрай.
Текс Кърк е корав стар боец, опитващ се да оцелее като наемник в провинциална планета на една опустошена галактика, чието население тъне под гнета на изглеждащите почти всесилни окупатори. Закъсал за пари, той приема да свърши една наглед проста задача срещу голяма сума пари, макар да подозира, че става дума за капан. Става дума за един компютър, който трябва да се намери. За беда, изглежда всички на планетата го търсят и Текс ще трябва да ги надхитри, за да научи информацията в компютъра и да разкрие смайващата истина зад легендата за Последния ординарец…
“Космически залог” е добър научнофантастичен роман, който печели читателя с две неща – първото е изключително амбициозният сюжет, нещо, което често липсва на нашите автори, а второто са конските дози екшън. Текс се бие с всичко, което може да се сетите в тази книга, както и с някои неща, които ще Ви изненадат и търпи много бой, но всеки път се изправя. Ако трябва да съм честен, този тип персонажи като него не са ми много на сърце, но мисля, че много фенове пък биха го харесали.
За съжаление “Космически залог” страда и от някои недостатъци, които са типични за млади автори. Невинаги думите са подбирани точно, често пъти езикови конструкции звучат като преведени от английски, а драматургично книгата е малко претрупана и се получава една умора от постоянната поредица злополучия, което изтощава читателя и за финалната схватка просто искаш всичко да свърши. За мен обаче романът си е свършил работата добре в задачата авторът да направи една суха тренировка, да допусне стандартните грешки и така да изчисти работата си за следващия си голям проект, The Celestial Way, който вече наистина се получи страхотен. Пожелавам му да не спира да пише и да става все по-добър!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари