Константин Велики

GettyImages-2661780-56aacb1f3df78cf772b4887a

Скъпи приятели, в днешното издание на рубриката Любимците на Клио ще ви представя биографията на един забележителен човек, оставил трайна диря в историята на нашата цивилизация. За някои той е завоевател, за други – владетел, а за трети – светец. Но общото между всички интерпретации е, че той полага основите на едно политическо обединение, просъществувало по-дълго от всяко друго земно царство – Източната Римска Империя, позната ни още като Византия. Той е и основателят на „Средновековният Ню Йорк“, както още наричат американските историци бляскавият Константинопол – столицата, послужила за културен образец на Средновековието. И така, с наближаването на Коледните празници счетохме за удачно да ви представим биографията на Константин Велики.

justine-cruz-justine-cruz4-for-uplox

Константин като млад – фен арт

Константин е родом от Наисус – древен римски град в провинция Дарданиа, върху чиито останки днес се издига сръбското градче Ниш. Първороден син на Флавий Констанций – личен страж на Император Аврелиан, а по-късно и губернатор на Далмация. Когато Константин бил още малък той прекарвал с баща си известно време, изучавайки изкуството на меча и ездата. Когато момчето навършило юношеска възраст Констанций бил въздигнат в сан и фактически станал съимператор (Цезар) на Диоклециан, който въвел Тетрархията в опит да консолидира късната Римска империя. Съгласно тази система империята била поделена на четири и се управлява от двама Августи и двама техни подгласници – Цезари. Константин бил отведен в императорския двор, където станал един от любимците на Диоклециан, който много обичал да общува с млади хора. И младежът не разочаровал Рим – едва 24 годишен той спрял настъплението на варварските племена отвъд Дунава, охранявал азиатските граници на Империята от Хуните и отвоювал Месопотамия. Заради забележителните му качества Константин бързо достигнал позицията на Първи Трибун и оглавил елитните военни части на Диоклециан. Докато живеел в Никомидия Константин имал възможност да изучи латинските и гръцките ръкописи, които съдържали основните културни постижения на древните философи, което го превърнало в един от най-образованите трибуни на своето време.

the-tetrarchs-big

Древна скулптура на Тетрарсите от неизвестен автор – днес се намира в Базиликата Сан Марко, Венеция

Но на Константин не било отсъдено да бъде просто един от многото. През 305 година Диоклециан заболял тежко и скоро след това абдикирал, последван от съимператора си Август Максимиан. За бъде сигурен, че наследството му ще бъде запазено Диоклециан посочил наследниците си малко преди смъртта си – Констанций (бащата на Константин) и доскорошният Цезар Гай Галерий Максимиан били провъзгласени за Августи, а техни Цезари станали римският генерал Флавий Север и благородникът Галерий Максимиан Даза. Историците посочват, че когато поданиците в Никомидия научили за това решение на умиращия император те силно се разочаровали, защото очаквали Константин да бъде един от тетрарсите. Така започнали и бедите му. Когато Август Гай Галерий Максимиан научил колко известен е Константин той на няколко пъти го изпратил на самоубийствени кампании отвъд Дунава за да се отърве от него, но младият генерал все път се завръщал победоносно от поход. Виждайки, че синът му си е спечелил завистта на двора, Констанций заповядал на Константин да се завърне обратно при него – в Галия, след което го изпратил далеч на север в Британия, където бъдещият император бил в безопасност.

113d62a0-90cb-41f2-9a2b-664ce889257b7fb3c55055107980f0_21333076749_e5d7479eb0_o

Монументът на Константин в днешен Йорк, Англия – дело на шотландски скулптор Филип Джаксън, 1998 година

В Британия Константин прекарал едни от най-добрите си години, като нему била поверена защитата на крепостта Еборакум (днешен Йорк), отвъд която се простирала величествената Стена на Адриан, построен за да спира нашествията на Келтите. Но в 306 година старият вече Констанций се разболял и дни след това починал. Малко преди да напусне този свят той завещал трона на сина си. Първата провинция, която признала титлата на Константин била обичаната от него Британия, последвана от Алеманския крал Хорус. Новината за смъртта на Констанций и възцаряването на сина му бързо достигнали Никомидия. Когато Галерий узнал за случилото се той се разярил и публично изгорил портрета на Константин. В крайна сметка, за да избегне война, Августът признал наследника на Констанций за Цезар като му изпратил знаците на властта в Британия. Константин смирено приел тази титла, макар и баща му да бил предвидил друго за него. В следващите няколко месеца Галия и Испания също признали властта на младия владетел, което окончателно затвърдило легитимността му.

Constantine Ist The Great_RIC VI 63 (Alexandria)

Монета на Цезар Флавий Валерий Константин, 306 година

В първите години от царуването си, Константин управлявал от Британия, където останал за да затвърди властта си срещу келтите. След като укрепил Еборакум до непревземаемост, Цезарят отплавал за Галия, където окончателно била извършена неговата коронация. Малко известен факт за Константин е, че той имал отлично пространствено мислене и едно от първите неща, които предприемал за всеки град е да го укрепи. Това сторил и със своята столица в Галия – Тревериум (днешен Триер). Там той за пръв път се срещнал с християнски епископи и постигнал споразумение християнството да бъде третирано еднакво с тогавашните римски вярвания. Това осигурило мир в неговата част от Тетрархията, докато на Изток по това време бушували гонения. В по-далечен план Константин предприел още един хитър план – той позволил на васалите в своите владения да секат монети със своя лик. Варварските крале били адски горди с това и така засвидетелствали своята доживотна лоялност към императора. Но отново завистта била тази, която попречила на Константин да достигне своя апогей. По това време един от тетрарсите – Цезар Максенций решил, че Западът става прекалено популярен и пристъп на ярост обявил, че оттегля признанието си за властта на Константин. Двамата се срещнали в прочутата Битка на Милвийският мост от 312 година. Според легендата в ранното утро на решителното сражение Константин видял в небето непознат за него знак и чул думите: „Под този знак ще победиш“. Императорът заповядал на войниците си да изрисуват с боя изображението на щитовете си и спечелил бляскава победа. Ето как това сражение оказало огромно влияние върху съзнанието му. Историкът Евсевий описва много точно по какъв начин се говорели, че изглеждал знакът. В писанията си той добавя как императорът бил сигурно, че това бил Богът на християните, който му помогнал да спечели тази битка.

battle-of-the-milvian-bridge-large-56a61c273df78cf7728b63b3

Битката на Милвийския мост – възстановка от италианския художник Джулио Романо, 1524 година

След битката започнал период на мир в живота на Константин. За да спази древната традиция императорът принесъл жертва на Юпитер, когато влязъл победоносно в Рим през есента на 312 година. Същевременно, в центъра на града била издигната негова статуя с огромен кръст в ръка, на която било написано – С този знак, Константин победи тиранина и освободи Рим. На следващата 313 година императорът премахнал Тетрархията и обявил възсъединяването на Римската империя като паралелно с това издал Миланският едикт, с който се давала свобода на християните да изповядват религията си. В следващите години малкото останали бунтовници признали властта на Константин и така той най-сетне обърнал взор към вътрешните работи на Империята.

oMlIG-PdNLlyNUR-ZbzOCg

Колосът на Константин, изобразяващ Императорът като Аполон – съвременна компютърна възстановка

Първата му задача била да избере нова столица, която да се намира в по-добра стратегическа позиция от древния Рим. Първоначално той се спрял на Сердика (София), която много обичал заради красивата природа, но впоследствие изборът му натежал в полза на древното селище Византион. През 330 година Византион бил официално обявен за столица на империята и преименуван на Константинопол – градът на Константин. И все пак, това не лишило Рим от неговия авторитет. Оттук нататък, както пишат историците, Императорът се отнасял с Рим като с Краля на градовете, а с Константинопол – като с нейната кралица.

37d0c7_cf0e7bade8854290b2d118888ee8a306~mv2

Константинопол (в периода от Контантин до Юстиниан Велики) – компютърна възстановка

Този значим акт на императора бил последван от важни административни реформи, които премахнели някои остарели корупционни практики от старата система. Религиозната политика на Константин била повече от толерантна. Нему принадлежат проектите на старата базилика Свети Петър, която по-късно става резиденция на Папата, както и Храмът на Гроб Господен в Йерусалим. Паралелно с това по негово време са проектирани едни от най-красивите светилища на любимите му Аполон, Диана и Херкулес. Малко известен факт е, че Константин е един от най-големите покровители на еврейското население в Римската империя, давайки му свобода и автономия да събира данъци в провинцията Юдея.

The Chi Rho: “In hoc signo vinces!” (“With this sign thou shalt conquer!”)

Знакът, който съгласно хрониките на Евсевий Кесарийски, Константин видял в небето (на гръцки – Христос)

В живота на всеки владетел, разбира се, има и мрачни епизоди. Точно когато бил на върха на славата си, Константин бил покосен от кошмарна вест – че неговата вярна съпруга Фауста съблазнила и извършила кръвосмешение с малолетния им син Крисп. Ужасен от станалото, Императорът заповядал и двамата да бъде екзекутирани. След този кошмарен епизод от своя живот Константин така и не успял да се възстанови психически. Скоро той заболял и се оттеглил в горещите бани край Никомидия. Тук прекарал последните си седмици и когато усетил, че смъртта е близо повикал епископи като поискал да се кръсти. Местният епископ Евсевий Никомидийски кръстил Константин на смъртното му легло, след което той мирно починал на големия празник Петдесетница, в 22 Май 337 година. Съгласно някои тълкувания, самият Римски епископ Силвестър I присъствал и взел участие в кръщението. След смъртта му неговото тяло било отнесено в Константинопол, където било погребано в Храма на Светите Апостоли, по езически и християнски обичай. За жалост, днес не знаем къде се намира тялото му, тъй като след османските завоевания на Балканите храмът бил разрушен, а голяма част от саркофазите с телата на византийски василевси са опразнени.

tomb-9

Саркофазите, които съхранявали телата на византийски императори – днес в Историческия музей на Истанбул

Така завършил живота си един от най-великите владетели в цялата история. Родоначалник на Константиновата династия, която поставила основите на Византия и служила като вдъхновител на множество народи, Константин ще остане в паметта ни като владетелят, който осъществил прехода от Античността към Средновековието. За неговото наследство в следващото хилядолетие ще спорят франки, алемани, гали…българи. А неговият град ще остане едно ненадминато културно огнище на Средните векове. И нека не забравяме, че византийската традиция е онова, което дава на Изтока неговата приемственост. Защото когато Париж и Лондон са били малки селца, построени върху пръст, величието на Арката на Константин и издигнатата по-късно Света София са били мечтаната гледка за всеки човек. Ще приключа своя материал с кратък цитат от Императора: „Искрено се покланят на боговете си само онези, чиито ум и помисли са чисти.“

Материалът подготви доц. д-р Искрен Иванов

Оставете отговор