2026-а не е никак слаба откъм хорър, като вече имаше няколко интригуващи нови постижения, впечатляващи с идеи или атмосфера. Въпреки това „Коварен капан: Бягство от отвъдното“ доказа, че класата е вечна и класическите мотиви на ужаса работят най-добре всеки път, когато са използвани правилно. Това е най-силният филм в жанра за тази година и най-силният епизод от поредицата, поне от продълженията. Най-хубавото е, че екипът на продуцентите Джеймс Уан и Лий Уанъл сякаш без усилие е разширил митологията на поредицата. Сигурен съм обаче, че зад това усещане за нещо, случващо се естествено, е стоял много внимателен размисъл.
Като малка Джема става свидетел на ужасна трагедия – майка ѝ се самоубива в банята след дълъг период, в който поведението ѝ е ставало все по-зловещо. Години по-късно тя работи като зъболекар и отглежда дъщеря си в същата къща, решена да ѝ подари детството, което самата тя никога не е имала. Опитите ѝ обаче са осуетени от появата на зловещи старци, които започват да сноват около дома ѝ, а после да ѝ се явяват насън в поредица от все по-страшни и живи кошмари. След епизод, случил ѝ се на работа, Джема получава позив да намери жена, която е видяла насън. Щом успява да я открие, тя ще научи, че срещу нея се надига зло, което е готово да пусне мъртвите в света на живите…
„Коварен капан: Бягство от отвъдното“ на режисьора Джейкъб Чейс е феноменално добър хорър и постига това, което за съжаление „Заклинанието“ трябваше да постигне с „Последно причастие“. Самият аз не виждах как сюжетът може да бъде продължен след „Червената врата“ и с това признавам, че съм станал жертва на най-големия холивудски недостатък – неумението да създаваш нови сюжети, без да се опираш на познати образи. Тук сценарият ни запознава с нова галерия герои, повечето от които са симпатични жени, поразяващи със силата на характера си, а не защото другите около тях са глупави. Срещу тях е най-страховитият злодей, измислян някога от поредицата, чието присъствие се усеща свежо и иновативно спрямо предишните образи. Резултатът е, че филмът освен страшен – сцената с детската крепост е покъртителна и удря целия Backrooms в земята – е и епичен, а именно това прави един хорър истински запомнящ се.
Музиката на Джоузеф Бишара уплътнява историята, чието темпо е ударно от самото начало и не оставя на зрителя нито миг скука, а специалните ефекти и гримът цепят мрака с най-отвратителните привидения в поредицата досега. От главния злодей, изигран от Сам Спрюъл, лъха усещане за развала, но не по-малко страшни са сподвижниците му – отвратителни старци, които отлично влизат в ролята на ретроградни окултисти.
„Коварен капан: Бягство от отвъдното“ е шедьовър на съвременния ужас, който всички фенове на жанра задължително трябва да гледат. Идеален както за старите фенове на поредицата, така и за младото поколение, което ще може чрез този филм да открие една от най-великите поредици на жанра, снимани някога.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари