Книгоиздаването се превръща В битка на живот и смърт

МНОЗИНА наблюдатели предричаха до скоро смъртта на книгата, считайки я за обречена в битката с компютъра, телевизора и киното. Според последните цифри, обаче, случая не е такъв. Поредицата “Хари Потър” продаде 250 милиона бройки в света за броени години, а всеки уважаващ вестник в САЩ има огромна класация за бестселъри. Често пъти са ме питали: “Какъв бестселър е роман, завършил, да речем, на 28-а позиция в листатата на “Ню Йорк Таймс”?
Отговорът е – голям бестселър. За да се направи този извод е достатъчно да видим броя на излезлите в САЩ книги за 2002 година. Цифрата е 150 000 нови заглавия. От тях 17 000 са романи, а 10 000 са детско-юношеска литература. Появили са се 10 300 нови издатели. Общия брой на книгите в печат в Щатите е два милиона и половина (!).
Всичкото това количество поставя издателите, авторите, а и читателите в изцяло нова ситуация. Пред “Всяка Неделя” на въпрос на Кеворк Кеворкян дали между писателите има конкуренция Том Кланси, популярния автор на трилъри като “Патриотични Игри”, “Ловът на Червения Октомври” и “Мечката и дракона” отвърна: “Не. Книгата не е като колата, може да си купиш повече от една”. Е, за г-н Кланси може и да е така (даже и с колите), но за повечето писатели – не. Тъй като човек може да си купи 5, 10, да кажем 60 книги, но не и 17 000. Създалото се положение се коментира най-точно от Пат Джонсън, вицепрезидент на ИК “Алфред А. Кнопф”, който казва: “Знаем, че ще трябва да се борим за читателите си”.
Проблема обаче не е толкова голям за мастодонти като “Кнопф” и “Дел Рей”, колкото за малките издатели и авторите, които си публикуват сами книги. Кристофър Паолини, който през 2002 година издаде “Eragon”, финансиран от собственото си семейство, имаше късмет и през следващата година вече бе в “Кнопф”, но не всеки е така.
“За независимите издатели става все по-трудно и по-трудно” – обобщава Александър Тейлър, съпредседател на малкото “Кърбстоун”. Причината е в рекламата. Големите списания за ревюта на книги са вързани с “големите” и отразяват изключително техните книги.
“Научихме се да общуваме с читателите директно, чрез е-мейла и сайта си”, обяснява Тейлър формулата за оцеляване.
Ярък пример за това е Робърт Станек, който поддържа директна връзка с феновете си както чрез мейла си, така още и с множеството сайтове на поредицата си “Ruin Mist” и този на издателството си “Риджънт”, както и по фен-форума на сагата си. Усилията му се увенчаха с успех и поне в Интернет продажбите му гонят тези на най-известните автори. Преди подписването с “Кнопф” пък Паолини обикалял училищата, облечен в средновековни одежди, за да продава романа си. “И когато нямахме успешен ден, гладувахме”, констатира бащата.
Но и сред големите битката за всеки автор е с нокти и зъби. След успеха на “Малореон” на Дейвид Едингс му е предложен един милион щатски долара, само и само да създаде нов фентъзи свят за конкурентен на “Дел Рей” издател. Едингс наистина създава такъв свят, но пак за “Дел Рей”, които правят по-изгодна кантраоферта.
А все пак накрая Едингс напусна “Дел Рей”, тъй като сега американския му издател е “Уорнър Аспект”.
В очертаващата се люта битка на фентъзито се пада главна роля. След многомилионните приходи на филмовата трилогия “Властелина на Пръстените” читателите са гладни за още приключения, дракони и магии. И който им даде най-много, ще спечели…