Книгите-игри – култът на цяло едно поколение!

И така, има ли някой, който да не знае за какво става въпрос? Има ли някой, който не не е чувал за това чудо на литературата – жанра книги-игри? Ако има, тази малка статия е за него, а всички останали по-добре да си попрочетат отново “Кървав меч”, за да не си губят времето с неща, които са известни на всички…

Още ли сте тук? Страхотно, значи няма да си говоря сам! В следващите редове ще се опитам да ви разкажа малко по-подробно за кните-игри и тяхната история през годините. Ако все пак има някой, който още не е наясно с този род забавления, ще обясня, че в тези книги главите са разделени на епизоди и в края им всеки сам решаваш на къде да продължиш спрямо избора, който прави. Тъй като това е един вид мини Ролева Игра (Role Playing Game) и тук се пише дневник на героя и се хвърлят зарчета в някой по-сложни случаи. Има битки, магии, вълшебни предмети и някой от тези книги (например “Кървав меч”, за който вече споменах) са много по-добри от повечето компютърни игри, които заливат пазара напоследък, но това е друга тема.

И тъй, всичко започнало преди около 14 години, когато небеизвестният преводач на великолепната “Властелинът на пръстените” г-н Любомир Николов вървял из София и решил да се отбие в една антикварна книжарничка в безистена на пл. Славейков (която съществува и до днес!). Там той попаднал на една странна книга със заглавието “Леговището на драконите” на Джак Бренан, в която историята била разделена на епизоди и главният герой бил читателят. Тъй като тогава джобът му (на Любо!) бил прекалено плитък, той се поколебал дали да купи книгата, но в крайна сметка рискувал и това било началото на същинска одисея за цяло едно поколения млади хора. Любо се прибрал вкъщи и изиграл приключението (няколко пъти!) и се запалил. Решил и той да напише такава книга. Тъй като вече имал опит в писането на фантастични книги (“Съдът на поколенията”, “Къртицата”, “Червей под есенен вятър” са все негови книги!), решил да разкаже за едно пътуване във времето. И се родила “В лабиринта на времето” – първата българска книга- игра! Обаче…

Обаче както винаги става в България, за да пробиеш с нещо ново се иска нещо повече от усилие и книгата не намерила издател. Любо не се отчаял и продължил да търси, а междувременно написал още две книги – и двете на фентъзи тематика – “Замъкът на таласъмите” и “Долината на изгубените сънища”. Един ден на гости му дошла издателката на “Еквус Арт” Галина-Томова Станкева и видяла втората книга и решила да я издаде. Само че имала една забележка, заглавието било “прекалено дълго” и Любо я прекръстил на “Огнена пустиня”. Почти по същото време, един месец по-късно от изд. “Плеяда” Петър Станимиров и Димитър Стоянов проявили интерес и решили да рискуват със “Замъкът на таласъмите”. Това, което се случило след публикуването на тези две книги, го има само в приказките! Годината е 1992 и в България се родил жанрът книга-игра, а Колин Уолъмбъри (или псевдонима на Любо Николов) станал кръстник на хобито!

“Замъкът на таласъмите” и “Огнена пустиня” (публикувана с истинското име на автора) се превръщат е тотални хитове и се разпродават светкавично на книжния пазар (след това, няколко години по-късно, тези две книги имат най-големи антикварни стойности!). Специално “Замъкът на таласъмите” се оказва толкова голям удар, че книгата излиза в няколко последователлни издания и се превъръща в мигновенна класика сред феновете. Но великите книги предстоят, така както и техните автори. След “Замъкът” от “Плеяда” пускат една американска поредица книги-игри (“Избери своето приключение”) на Ричард Брайтфилд, а “Еквус” залага на Алан Шарп и “Барабанът на смъртта”. Двете издателства бързо надушват златна мина и започват да се надпреварват да издават книги-игри. Излиза “В лабиринта на времето” на “Плеяда”, а една от най-добрите поредици на “Пенгуин Букс” (“Пътят на тигъра”) започва да се публикува от “Еквус Арт”. Междувременно започва реклмана камапания по тогавашната Първа програма в “Телевизионен справочник” и култовото “Милион и едно желание”, които показват в ефир най-популярните книги-игри. Всички ученици и повечето млади хора са тотално зарибени по жанра и купуват по една книга-игра всяка седмица! Идва зимата на 1992 година и от “Плеяда” залагат на новите автори. Появяват се Робърт Блонд & Ейдриън Уеин (псевдоними на Богдан Русев & Александър Султанов), които атакуват пазара фронтално с шеметната “Варварският бог” (и неговото продължение “Принцът на Алкирия”), чиито обем остава ненадминат – 777 епични епизода. Почти по същото време се появява и Агента от “Изпитанието” и “Златният оракул”, а негов баща става Майкъл Майндкрайм или Димитър Славейков. Колин Уолмбъри също не спи и издава “Гората на демона” и “Нощта на върколака”, които също се превръщат в хитове. Годината вече в 1993 – годината на книгите-игри!

Машината е задвижена и книгите излизат една подир друга. Ново издателство атакува читателите – “Селекта” е с офис в Бурагс, но тяхната първа книга “Звездолетът скитник” на Стийв Джакъсн (да не се бърка със създателята на GURPS от Тексас!) се разпродава в огромен тираж в цялата страна (следват книги-игри на Иън Ливингстън от британската поредицата Fighting Fantasy). Също така се появяват и двама нови автори – Джорд М. Джордж (Георги Миндизов) и братът на Любо, Сим Николов. Техни са “Господарят на мрака” и “Прокълната земя”, които се продават вече в тираж над 10 000 копия в цялата страна! Идва време за нещо повече и от “Плеяда” започват да издават списаие “МегаИгри”, което се опитва да обхване всички фенове на жанра. Майкъл Майндкрайм написва първите книги-игри на спортна тема (“Демоните в NBA” и “Боговете на Футбола”). Втората книга се превърща в национален бестселър и става на 17 място в класацията за най-продавана книга на годината (пред нея е само Гришъм и няколко любовни романа!). Майкъл безспорно е най-четения автор и неговите книги са с най-висок тираж, макар заплащането му да е като на останалите. Едриън Уейн & Робърт Блонд издават космическата “Сонора” и се захващат с нещо наистина грандиозно – “Хрониките на отец Валенс”, която обещават да се състои от 7 книги (досега са излязли само 4!). От “Еквус Арт” вече са издали първите три части на поредицата “Кървав меч”, който поставя началото на Ролевите игри в България. В самия предговор на “Бойните ровове на Крарт (книга първа)” пише “Тази книга обединява най-доброто от книгите игри, Ролевите игри и игрите върху дъска”. Много хора разбират, че на запад има нещо повече от обикновенните книги-игри, но до първия “Ендивал” има още време.

Годината е 1994 и в “Плеяда” имат проблеми. Пепи Станимиров и Димо не могат да се спогодят за парите от книгите и Пепи се отцепва в ново издателство, което кръщава “Мега”. “Мега” си поставя за цел да затрупа читателите с книги и започва да издава по няколко книги (към 4) на седмица! Ново издателство на хоризонта – “Астрала” залага на книги на Тим Дениълс (Колин) и Джордж. М. Джордж и започва да ги налага като “СуперИгри” и донякъде успешно. За “Мега” започва да пише една талантлива женица с мъжкото име Върджил Дриимънд (Елена Павлова). Книгите и са странни, забавни и шантави. От “Мега” започват да издават списание “Мега”, в който за пръв път се публикува статия за Ролевите игри, писана от Колин Уолъмбъри. Появава се и “Първата Ролева игра в България” (както пише на корицата) – стратът “Командос” на Джордж М. Джордж, която изумява всички със сложността си и вариациите на действие. В нея за първи път могат да играят до 6 човека, всеки с отделен клас герой (Снайперист, Хакер, Бомбаджия и др.). Майкъл Майндкрайм отвръща на удара и създава “Т.О.Р.Н.А.Д.О.” в “Мега” – екшън история за екип командоси, които защитават земята от расата на амазонките. Робърт Блонд и Еидриън Уейн също се разделят (за да се съберат отново преди няколко месеца!) и започват да пишат отделно. Блонд създава тактическата “Синът на пустинята” за “Плеяда”, а Уеин – бойната “Майстори на меча” за “Мега”. Списание “Мега” стига то фаталния брой 5 (до който беше стигнало и “Мегаигри” и фалира!) и временно спря да излиза. “Аполо-прес”, което издаваше книги на TSR и Роуз Естес (“Endless adventure – Безброй приключения”) и също спря да излиза (TSR е американската фирма, която издава ролевите книги по Dungeons & Dragons). “Хермес” се включи в играта и създаде “Колекция Майкъл Майндкрайм” (“Тайната на орките”), както и издаде няколко книги на Робърт Блонд (“Херкулес”). Плеяда започна да сдава багажа и книгите и намаляха. За сметка на това, “Мега” се върна (вече с подкрепата на Данчо Антов и изд. “Бард”!) и заля пазара с книги по калъп. Стратовете отново излязоха на мода (“Лорд и Магьосник” на Джордж и “Карамба” на Върджил. Междувремено започнаха да излизат стратове по филми и компютърни игри и това беше крахът на жанра (а Майкъл и Уейн заминаха в казарма!) – “Създател”, “Пришълец”, “Смъртоносна битка” (Джордж М. Джордж), “Батман”, “Талисман” (Върджил Дриймънд). И тук компютърните игри и клубове (годината вече е 1998) тотално навлязоха в бита и живота на повечето от младите хора и в един момет те просто ПРЕСТАНАХА ДА ЧЕТАТ! И жанрът умря! Амин!

Може би тук се очаква от мен да напиша няколко философски мисли за книгите-игри и това как те бяха култ на цяло едно поколение (1992-1998г.). Това са повече от пет години фенство на този род забавление. Но жанрът все още е жив, в сърцата ни! Повечето от нас все още са запазили прекрасния спомен за това отминало време и с радост го споделят с другите, бивши зарибени като тях. Сега времената са други и на всички ни е ясно, че книгите игри са безкрайно остарели. Излезе “Ендивал” и “Dungeons & Dragons, ver 3,5”. Хората играят на “Magic: The Gathering” и компютърни игри – всеки разбира, че това време няма да се върне никога. И все пак, помните ли “Замъкът на таласъмите”? Там имаше една Кикимора, дето се подкупва с буркан кисели краставички… ;)))