След като режисьорът Джон Фавро разкри в скорошно интервю, че се е вдъхновил за новия “Цар Лъв” от работата си по римейка на “Книга за джунглата” от 2016-та година, веднага ми стана ясно кой е следващият филм, който трябва да гледам. Макар да очаквах добро преживяване, останах изненадан от това колко добре се е справил Фавро – и този филм е на нивото на “Цар Лъв”, с невероятна визия и силна история.
Много истории се разказват за джунглата, но няма по-странна от тази за Маугли, човешкото момче, намерено от черната пантера Багира и отгледано като вълк в глутницата на Акела. Израснал с четириногите си събратя, Маугли е един от тях по душа, но тялото му е по-слабо, а умът – по-остър. Въпреки това вълците държат на него, но точно колко ще стане ясно, когато биват предизвикани от Шир Хан, тигъра човекоядец, който твърди, че сред животните няма място за наследник на презрения от него род на хората, от които е получил ужасен белег след изгаряне. За да не излага приятелите си на опасност, Маугли напуска глутницата и тръгва към селището на хората. Пътешествието му минава през джунглата и ще го срещне с колоритни нейни обитатели като мечока Балу, змията Каа и маймунския цар Луи. Ала Шир Хан не желае просто да прогони детето от земите си. Той иска кръвта му. Тигърът убива Акела и заробва вълците, сигурен в едно – че когато Маугли научи за станалото, ще се върне, за да отмъсти…
Както вече казах, филмът е феноменално добре направен и демонстрира изумителните умения на Джон Фавро при пресъздаването на стари анимационни герои в реалистични животни с помощта на съвременните технологии. Индийската джунгла оживява по-красива от всякога и служи като идеален декор за интригуващия сценарий, развит от режисьора. Като малък оценявах гения на Ръдиард Киплинг като автор, но никога не ми е допадала хладната британска надменност, която лъха от книгата му. Анимационната адаптация на “Дисни”, от която е вдъхновен този филм пък беше сладка, но прекалено лигава. Тук Джон Фавро е улучил идеалният баланс и резултатът е зашеметяващ.
Героите са уникално изразителни, а самият Маугли изигран чудесно от сладура Нийл Сети. Никога досега този персонаж не ми е бил толкова симпатичен. Драматургично филмът е построен идеално, като редува хумор, драматизъм и напрежение, а екшънът е много на ниво, включително на финала.
През последните години се говори много затова как “Дисни” доминират бокс-офис класациите. Така е, но това, освен на всичко друго, се дължи и на нивото им на работа. Когато нещо е качествено, представено добре и с уважение към зрителите е нормално то да жъне и успехи. “Книга за джунглата” е такъв филм и съм благодарен на Джон Фавро, че го е направил.
А сега, преди да ви оставя с трейлъра, да си призная тайното желание – “Цар Лъв срещу Шир Хан” би било наистина епичен сблъсък! Сигурен съм, че не само аз го искам…
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари