Днес отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право! Той се празнува в Испания от 1923-та година, в чест на великия писател Сервантес, който почива на тази дата – 23-ти април. През 1995-та година ЮНЕСКО решава да превърне празника в световен. По този повод днес от Цитаделата ще погледнем назад към историята ни, като изготвим класация за най-убедителните ни победители в ежегодната класация за Книга на годината, която правим от далечната 2001-ва година. Критериите нямат отношение към личните ми предпочитания и включват комбинация от различни фактори, включително броят победи за една поредица в категорията, колко хора са гласували, колко произведения са били номинирани и каква е била самата процедура по гласуването. Може да звучи сложно, но когато видите победителят, ще видите, че няма кой знае каква изненада 😉
Въпреки това, приятно четене!
10. Даровете Всечовешки от Дейвид Фарланд
Първата книга от поредицата за Повелителите на Руните бе издадена през 2002-ра година от издателска къща “Бард”, която по това време силно лобира това да е топ заглавието й за годината, независимо от излизането на хитови произведения от автори като Реймънд Фийст и Дейвид Едингс. Тогавашното ръководство на клуба се съобрази с препоръката им и романът на Фарланд спечели победата в конкуренцията на заглавия като “Драконът и Джинът” на Гордън Диксън и “Алената сянка” от Р.А. Салваторе, като последната получи утешителна награда. Това може и да не е най-славната победа в историята на наградите, но запазва място на “Даровете Всечовешки” в историята ни.
9. Игра на тронове от Джордж Р.Р. Мартин
Първата победа винаги е специална, особено когато е за хит, превърнал се след години в класика. Издателска къща “Бард” разчитаха много на “Игра на тронове” и Джордж Р.Р. Мартин при издаването им и те наистина се превърнаха в безспорен хит, фаворитизиран и от ръководството на клуба в първото ни издание на годишните награди – през 2001-ва. Романът, който по-късно HBO направи на сериал, успя да победи в изключително силна селекция на номинации, която включваше “Ангелски Огън на Изток” от Тери Брукс, “Хоук и Фишър” от Саймън Р. Грийн и “Конан-Синът на Бога” от Робърт Хауърд и Питър Дж. Тайлър, която в крайна сметка остана на второ място.
8. Отвъд стената на съня от Хауърд Лъвкрафт
Този сборник, дело на издателство “Ибис”, за съжаление спечели при доста трагични обстоятелства, меко казано, тъй като съставителят му Адриан Лазаровски почина в жестока автомобилна катастрофа броени месеци преди наградите за 2015-та година. Тогава клубът взе решение годината да не е състезателна и да връчим наградата директно на последната книга, преведена от този страхотен автор и преводач, като с това отдаде заслуженото и на Императора на ужаса Хауърд Лъвкрафт. До ден днешен това е единствената книга, печелила при такива обстоятелства и се надяваме така и да си остане.
7. Камъните на елфите от Тери Брукс
Този върховен фентъзи епос, излязъл за пръв път у нас през 90-те години, бе преиздаден през 2008-ма година от издателска къща “Инфодар” и това отвори вратичка за участието му в класацията, където се изправи срещу собственото си продължение “Песента на Шанара” и фентъзи тийн книги като “Левън Тъмпс” от Обърт Скай и “Приказките на барда Бийдъл” от Дж.К. Роулинг. Именно книжката на Дж.К. бе основната конкуренция на Брукс, движена от инерцията, останала от предишни победи на “Хари Потър”, но “Камъните на Елфите” успяха да спечелят, записвайки силен резултат за класическото епично фентъзи.
6. Здрач от Стефани Майър
В края на миналото десетилетие, през 2009-та година, светът потъна във вампирската мания заради книгата на Стефани Майър “Здрач” и нашият клуб не остана незасегнат от това. Романтичната фентъзи история, издадена у нас от “Егмонт” успя да се класира в номинациите и след това доминира почти всички категории, в които участваше, като за Книга на годината победи в оспорвана битка “Бризингър” от Кристофър Паолини, докато заглавия от далеч по-именити автори като Брукс и Салваторе останаха назад. Това до ден днешен дразни някои фенове на епичното направление в жанра, но фактите са, че “Здрач” бе безспорният победител в класацията ни за 2009-та година и единственият вампирски роман с такова постижение.
5. Наследството от Кристофър Паолини
Историята за драконовия ездач Ерагон бе посрещната с много надежди от феновете на класическото фентъзи, които се надяваха книгите на Кристофър Паолини да прекършат тийн манията, започнала с романите за Хари Потър. Да, но в първите си опити да спечели наградата, Ерагон се спъна на няколко пъти и дори изглеждаше, че може да се размине с големия приз за Книга на годината. През 2012-та година обаче нещата се наредиха перфектно за последната книга от поредицата, озаглавена “Наследството” и издадена от “Хермес”, която спечели убедително в класация, съдържаща заглавия от автори като Джеймс Ролинс и Рик Риърдън и така записа името на Паолини в златните страници на клубната история.
4. Наследството на мрака и Пробуждането на демона от Р.А. Салваторе
Ролевите игри от поредицата “Подземия и Дракони” са една от най-големите фентъзи мании за всички времена и това се показа в клубните награди от Робърт Антъни Салваторе, създателят на Мрачния елф Дризт до Урден, който в един момент беше толкова популярен сред нашите фенове, че сякаш можеше да се сравнява със самата Роулинг. През 2004-та година “Наследството на Мрака”, роман за Мрачния елф Дризт, разцепи “Ерагон” в директна битка за победата, а през 2006-та година “Пробуждането на Демона”, поставила начало на сагата за Войните на Демона, ступа “Историята на Пазителя Мартин” от Робърт Станек, която също излезе с много хайп, стигнал обаче само за калъфка. С две победи Р.А. Салваторе е най-успешният автор на класическо фентъзи с мечове и магии в историята на наградите ни, а успехите му се писаха на сметката на “Инфодар”, които пет пъти успяха да спечелят и приза за Издателство на годината.
3. То и другите победители на Стивън Кинг
Краля на ужаса дълго време беше пренебрегван от феновете на клуба, но през последните години осъществи истинска доминация, като спечели три поредни години, постижение, което досега не бе правено. Серията бе започната от новото издание на “То” от ИК “Бард”, излязло по случай първата част от новия игрален филм през 2017-та година. То помете съпротивата на силна селекция от автори, включваща както други произведения на ужаса, така и фентъзита, включително класиката “В Дворците на Кносос” от Казандзакис. Година по-късно “Очите на Дракона”, отново от Кинг, удържа “Играч първи, приготви се” на Ърнест Клайн в една от най-оспорваните анкети в историята на наградите, а през миналата година в списъка с победители влезе и “Гробище за домашни любимци”. Предвид устрема на Краля през последните години, съвсем не е изключено скоро той да мине на първо или поне на второ място.
2. Пърси Джаксън и Героите на Олимп от Рик Риърдън
С четири победи, спечелени за пет години, поредицата за “Пърси Джаксън” се утвърди като един от доминаторите в историята на клубните награди и дори за момент изглеждаше, че излиза на първо място във вечната ранглиста. Всичко започна през 2010-та година, когато оригиналните пет книжки от поредицата “Пърси Джаксън и боговете на Олимп” бяха издадени у нас от “Егмонт” по случай излизането на филма. Година по-късно Пърси ликуваше в наградите на клуба, като в основната класация за Книга ступа “Реликвите на смъртните” от Касандра Клеър и “Тайните на безсмъртния Никола Фламел” от Майкъл Скот. През 2011-та “Изчезналият герой”, първата част от “Героите на Олимп”, защити успеха на Пърси, като отново надви книга от Реликвите. През 2012-та “Сянката на змея”, която беше от “Хрониките на Кейн”, отстъпи пред Ерагон и “Наследството”, но през 2013-та “Домът на Хадес” спечели може би най-паметната победа в историята на категорията, след като остави на сто точки зад себе си такъв роман като “Шадоус Фол” на Саймън Грийн. “Кръвта на Олимп” завърши победната серия на автора през 2014-та, а по всяка вероятност той можеше да спечели още много победи, ако не бе завил екстремно наляво към политкоректността в продълженията си от поредиците “Магнус Чейс” и “Изпитанията на Аполон”. Дори така обаче, “Пърси Джаксън” е на второ място и на крачка от върха в нашата вечна ранглиста.
1. Хари Потър от Дж.К. Роулинг
За хората, които са в клуба от години едва ли ще е изненада, че “Хари Потър” е убедително на първо място в нашата вечна ранглиста. Макар да пропуснахме да наградим първите четири книги на Роулинг, победите все пак започнаха да пристигат през 2003-та година, когато “Хари Потър и Орденът на Феникса” надви такива епики като “Крондор” от Реймънд Фийст и “Проклятието на елфите” от Андре Нортън и това само за първата от общо четирите победи на магьосническата сага. През 2005-та година “Хари Потър и Нечистокръвния принц” повтори упражнението срещу Дризт и “Хрониките на Драконовото копие” от Маргарет Вайс и Трейси Хикман, а през 2007-ма година “Хари Потър и Даровете на Смъртта” спечели със съкрушително мнозинство, подкрепена от всички клубни членове. В годините след това успехите на “Пърси Джаксън” предизвикаха някои съмнения в надмощието на Роулинг, но през 2016-та “Хари Потър и Прокълнатото дете” размаза “Скритият оракул” на Риърдън и показа, че никой не може да се изправи срещу магьосника, поне не и в класацията за Книга на годината, организирана от Цитаделата. И ако тази класация ви е накара да си припомните отново осемте тома от поредицата на Роулинг, какво по-хубаво от това? Мога само да пожелая приятно четене 🙂
Класацията изготви Александър Драганов
Последни коментари