Кирил Диманов: Обичайте и приемайте себе си

kiril dimanov pic2

В днешното интервю ще си говорим с Кирил Диманов, един от авторите в популярния сайт “Супер Герои България“, място #1 в България за феновете на комиксови персонажи. За “Марвел”, DC, филмовите им адаптации, анимето, европейския комикс и проблемите в съвременното популярно изкуство може да прочетете в следващите редове.

Здравей и благодаря, че се съгласи да дадеш интервю за Цитаделата! Много от нашите читатели вече те познават, но все пак, представи се с няколко думи!

 Здравей и благодаря за поканата! Казвам се Кирил Диманов и през деня съм преподавател по английски език в езиков център „Адванс“, а през останалото време се подвизавам като супер герой от „Супер Герои България“, без тайна самоличност. В свободното си време (което не е много) спортувам, ходя на йога, рисувам, чета книги и/или комикси и гледам да не мисля глупости 🙂

 Известен си като голям фен на супергероите и комиксите. Кога започна тази твоя страст?

Още от малък си падам по различните митологични герои, защото реално те са първообраза на комиксовите супер герои. Но страстта ми се разпали най-много, когато бях 4-5 годишен и една съботна сутрин, в едно старо предаване, което май се казваше „Събота Сутрин“ (не съм сигурен) дадоха трейлър на филма „Батман“ от 1989-та с Майкъл Кийтън. След което на кратко разказаха кой е Батман и показаха и картинки от класическите комикси с него. Стоях като гръмнат, с широко разтворени очи и туптящо сърце. Май това е любов от пръв поглед. Така разбрах за Батман, който бе първия супер герой, който видях изобщо и видях и супергеройски комикс за пръв път. До преди това знаех например за Зоро, а този човек облечен като прилеп беше хем като него, хем различен.Постепенно започнах да се запознавам и с други герои като Спайдърмен, Супермен, Х-Мен, предимно покрай анимации, но винаги когато успявах да намеря комикси(което беше тежка работа в онези години) ги разглеждах до полуда, макара да не разбирах какво пише, тъй като бяха на всякакъв друг език, но не и на български.Това не ме спря обаче. И тази ми любов си продължава и до ден днешен, 30 години по-късно. Опознаването на всеки един от тези персонажи, сравняването на различните им версии се превърна във неизменна част от живота ми. И всички те и до днес ме вдъхновяват, дават ми пример и ми помагат във всеки един миг. Ползвам ги, и когато се опитвам да науча на нещо сина ми и учениците ми.

  Ти си един от хората, ако се не лъжа всъщност основната фигура зад проекта “Супергерои България”. Как се зароди идеята за него?

Основните фигури всъщност сме аз и Петър Бойчев, с който сме съоснователи на сайта. Всичко започна преди май вече 6 години, когато исках в България да има място, където хората бързо и лесно да намират информация за любимите си герои на български език. Филмите вече бяха набрали сила, персонажите ставаха популярни сред нови читатели и по-„масовия“ зрител, но за мен винаги е било важно, когато човек започне от филм, анимация или сериал да знае, че това, което се показва за персонажа там не е основната му характеристика, а адаптация. Например, както казах видях Батман за първи път във филма от 1989-та, но когато започнах да набирам информация за него от комиксите осъзнах приликите и разликите. Исках да има как това по достъпно да се случва и други хора, решили да направят прехода и наистина да опознаят персонажа, без да се налага задължително да четат комикси с по 70 годишна история. И най-вече да покажа,че идеята на супер героя не е просто мускулест мъжага с цветен костюм, който млати лошите, а нещо съвсем различно и какво всъщност можем да научим от тях, как да се вдъхновим. Така първо направих фейсбук страницата “Супер Герои България” и блог, а съвсем скоро след това с мен се свърза Петър, който бе попаднал на нея и веднага си паснахме като идеи и виждания. Той има много по голям опит във форум средите , тъй като е бил администратор на фото галерията на един от първите български форуми за “Трансформърс”. Така с него обединихме знания и страст и превърнахме блога в сайт към страницата, като Петър полага неуморни усилия по поддръжката и вида му, аз пък аз съм комикс енциклопедиста. От около година-две към се присъедини и Geri G Reviews, която пък има грижата за YouTube канала и видеата ни. Но без значение дали се увеличаваме или намаляваме и какви идеи изникват, двамата с Петър съгласуваме всичко като основатели.

 kiril superhero team

Вече доста години публикуваш материали за любимите персонажи от света на комиксите. Как успяваш да задържиш интереса на феновете?

Гледам да има различни материали, да не става много еднотипно. Сега вече излизат доста комикси на български и по-често се налага материала да е тяхно ревю, но основан цел са ми статиите, които наблягат на по-неизвестните персонажи, които просто цъфват тук-там в някой филм или сериал като за това е рубриката „Кратко представяне“, която много обичам да пиша тъй като хем има кратка история за героя/злодея, хем показвам и различните му версии в комиксите, анимациите, филмите и т.н. При ревютата на комикси опитвам винаги да е по-дълбоко навлизане в историята и арта, отколкото просто да кажа „Хубаво е нарисуван и историята е интересна“, за да може човек да се ориентира дали това е подходящото за него четиво. Петър пък дава по-свеж поглед над нещата като нов читател и така в материалите се получава един хубаво набор, където всеки да може да открие своето. Също така всичко е проверено по няколко пъти, защото колкото и човек да си мисли, че знае нещо е добре пак да провери, защото времето си минава, а спомените може и да подлъгват, а читателите трябва да са сигурни, че получават точната информация. Смятам, че задържам интерес и точно защото не се фокусирам само върху филмите и сериалите, а символа на супер героя като цяло и как читателите ни могат да видят себе си като такъв герой. Защото всички ние сме точно това и го доказваме всеки ден, но понякога от страх и съмнения го забравяме.

 Нашето време е златно в комерсиален план за супергероите, но аз знам, че предпочиташ автентичните комикси и класическите сюжети. Според теб къде се крие предимството им?

На първо място това, че в тях се отделя повече внимание на развитието на персонажите, а пък историите могат да се развиват по-плавно, без да се бърза. Фокусът лично за мен пада точно върху това какво е да си супер герой или дори злодей, какъв е пътят, който води до тази трансформация. Също така там писателят и художника имат малко по-голяма свобода(не винаги, де) да са креативни и да разкажат своята история, която не е обвързана с желанията на филмовото студио, продуценти и прочее. И последно, те много помагат за развитието на въображението и уменията за четене в по-крехка възраст.

 През последните години в киното се разрази сериозен дебат за ролята на комиксовите филми. Според някои творци с тях се прекалява, други намират, че успяват, защото предлагат качество. Каква е твоята позиция?

Някъде по средата. Трябва да сме много благодарни за всеки комиксов филм и сериал, който получаваме сега, тъй като преди време не излизаха по 6-7, а само по един, максимум 3 и то със съмнително качество. Но си се радвахме, понеже друго нямаше. Изказванията на някои от творците за мен са доста крайни и някак елитарни, защото не всеки филм трябва да е „Кръстникът“ все пак. Но и не бива да се задоволяваме с всяка пошлотия. Има комикс филми, които просто не ме грабват с прекаления си хумор, особено когато не е на точните места и най вече с по-плоското си изобразяване на персонажите и прибързаните истории. Други за мен са истински шедьоври, които разчупват жанра, като всъщност са комбинация от други жанрове, не само супер геройски истории. Бих искал да видя как някои от режисьорите, които са против комикс филмите приемат предизвикателството да направят нещо подобно вместо да вирят нос. Но и бих искал да видя как и режисьорите, работещи в един калъп се опитват да направят и нещо по-стойностно. Необходимо разнообразие, не само един начин за правенето на тези филми, защото така може пак да се стигне до ситуации като с „Батман и Робин“ навремето. Спилбърг например е правил филм по комикс-чудесния „Приключенията на ТинТин“, по едноименния френско-белгийски комикс на Ерже, доказвайки,че за него като режисьор няма граници. Нека има хумор, но нека има и сериозни, качествени моменти и добре изградени персонажи. Все пак, когато се прекали много с едно нещо, то става вредно. Ако нагъвам само пица всеки ден, все някога ще ми писне, както и да е приготвена. Трябва да има баланс все пак.

 

За да не изреждам въпросите тип лексикон един по един, ще те питам направо кои са любимите си персонаж, комикс и филм за супергерои и на чия страна си в спора между “Марвел” и DC?

И тук ще съм многословен, дано не отегча хората 🙂 Любимите ми персонажи са много, тъй като у всеки мога да намеря нещо, което да ме вдъхнови, но номер едно от както съм някъде 12-13 годишен ми е Върколака от Х-мен или просто Лоугън. У неговия характер винаги усещам много общи черти с моя характер, кои скрити, кои по-явни. Във филмите това не е съвсем точно показано, освен в „Лоугън“ и за обикновения зрител той там може да изглежда като космат мъжага, който мушка с ноктите си наляво-надясно, но истината е друга, ако човек зачете определени истории е него. Всъщност Лоугън води една борба с тъмната си страна, докато успява да разбере, че тя трябва да бъде приета, тъй като всички я имаме, но да не и дава контрол. Приемането води до освобождението и така тази тъмна страна губи силата си. А пък факта, че се е обучавал са самурай и е живял дълго в Япония ме печели още повече, тъй като изпитва голяма любов към тази страна. Лоугън е и от персонажите, които винаги са разпознаваеми без маска заради интересния дизайн на лицето и косата. Който и да го рисува винаги си личи, че е той, докато при останалите не винаги е така, тъй като изглеждат някак по като редови граждани. Но за да не пренебрегвам и други мой любимци, ще спомена моята топ петица: Върколака, Батман, Супермен, Спайдърмен и Найтуинг.

 За любим комикс…ами не всеки е злато разбира се, за това по-скоро ще споена любими заглавия, които винаги си препрочитам в даден момент: „Wolverine“, която е и първата соло мини-поредица за Лоугън, „Watchmen” , „The Killing Joke” , „ Daredevil: Born Again”, “Batman: The Long Halloween”, “X men: Dark Phoenix” и още много, то си е цяла торба! 🙂

 От филмите любими са ми „Лоуган“, „Човек от Стомана“, „Капитан Америка: Зимния Войник“, „Черния Рицар“ и разбира се още много, но тези са примери за това, което споменах преди- това са комиксови филми, но в себе си съдържат и смесица от други жанрове, показват персонажите много плътно и разчупват рамките.

 Спора “Марвел” срещу DC за мен е изключително глупаво явление, което се засили повече покрай филмите. Аз лично не деля, аз съм за комиксите, изкуството като цяло. Има глупави комикси, филми и персонажи както от страна на Марвел, така и от страна на DC, но разбира се и двете страни имат феноменални творби. Защо да се ограничавам изключвайки едното, след като и от двете страни има продукти, които да ме радват. Един фен трябва да опитва да бъде обективен, не сляпо да следва някакъв бранд, превръшайки се в корпоративен търтей. На времето, когато “Марвел” и DC бяха само издателства, нямаха зад гърба си Дисни и Уорнър и се бореха за оцеляване поради опасността от банкрут дори правеха общи комикс кросоувъри – нещо, което повече няма да видим. Но неколкократно са доказвали, че хората работещи за тях не водят някаква такава глупава война, това си е измислица на феновете. Сигурен съм, че Дисни/Марвел и DC/Уорнър се радват на успехите си, защото това значи че всеки може да се включи в играта с правенето на филмите, а от това печелим и ние, защото има какво да гледаме .Щом едните успяват, другите ще имат стимул и те да се подобряват, и да предлагат нещо стойностно. Но аз и не спирам до тук, както казах не се ограничавам и си харесвам и комикси на издателства като Image, Dark horse, Boom! Studios, както и европейски комикси. Както казах аз съм фен на героите и историите, не на бранда. Каквото не ми харесва или харесва от някоя от страните си го казвам. Разбира се няма нищо лошо човек да харесва само едно определено нещо, но в никакъв случай не бива да натриса мнението си и казва, че който не харесва същото е глупак, а просто да уважава мнението му. Като фенове е по-добре да се уважаваме и разбираме, отколкото да воюваме за глупости. Особени и като се има предвид, че на Марвел и DC изобщо не им пука тази „война“. Никой от тях няма да дойде при някой воюващ,ревностен фен и да му каже „Браво, че живееш за бранда ни, дай да ти стинса ръката“.

 kiril spiderman

 Мисля, че с този въпрос ще изненадам някои от читателите, но всъщност ти си и голям аниме фен и си ми давал много добри препоръки. Запазил ли си интереса към този формат, четеш ли манга?

 С това още повече затвърждавам горните си думи, че не се ограничавам. Да, харесвам и аниме, няма как да е другояче с тази ми любов към Япония, комиксите и анимацията. Анимето също бе с мен от ранна детска възраст, защото обикнах анимационните филми във всякаква форма. А аниметата предлагат изключително голямо разнообразие от истории и всеки може да намери нещо за себе си – фентъзи, фантастика, спорт, мистерии, бойни изкуства, че дори и неща тип сапунена опера, но Бога ми много по интересни от всяка сапунка, която дават по телевизията. Японците не се боят да се обръщат към сериозни и наболели както за света, така и за собствената им страна теми в аниметата, за което винаги ще им свалям шапка. Не успявам винаги да следя актуалните анимета, поради липса на време, но винаги когато имам такова предпочитам да изгледам някое аниме пред някой модерен сериал. Чета и манга, но по-рядко, като в момента чета едно обемно тройно томче на „Скитника Кеншин“, което си бях купил отдавна, но след като с теб си говорихме за прекрасните филмови адаптации се вдъхнових да намеря време да си го прочета. Та, да, аз съм от хората, които харесват и аниме/манга и американски комикси, а то понякога и между тези фронтове цари лека война и разделение. А не трябва, както казах и по-горе.

 Когато излезе “Валериан” на Люк Бесон останах очарован от това, че имаш поглед и към европейския комикс. Според теб могат ли творците на Стария континент да се сравняват с тези в САЩ и Япония?

Всъщност европейските комикси бях с мен преди американските (както май е било при повечето от нас), тъй като сестра ми имаше кашони с „Пиф“, които аз си присвоявах и си разглеждах. И супер се радвах, че както си гледах арт в стила на “Пиф и Еркюл” и “Лъки Люк” изведнъж попадах и на по анатомично издържани рисунки в „Рахан“ и „Доктор Жустис“, който ми напомняше на филмите с Жан Пол Белмондо. Европейският комикс и до ден днешен е класи над американския и когато европеец отиде да рисува за “Марвел” или DC веднага си проличава. Тук отново не смятам, че трябва да има разделение между феновете на европейски комикси и американските, а отново уважение. Но за мен е факт, че като арт и похвати за разказване на историите, европейците бият по точки. Дали могат да се мерят с японците… тук съм по раздвоен, защото стиловете са по-различни, но има много европейци, които рисуват манга супер добре, а дори и в нашата държава имаме такива майстори като Сатанасов, който доколкото знам е бил в челната десетка в конкурс в Япония, като всички други в десятката са били японци.

Какво е отношението ти към българските опити в жанра на супергероите? Доколко има такива, събират ли някакъв интерес?

Специално за комикс тип супергерой в България за мен най-успешна е поредицата за “Джак Еридън” на Константин Витков- Титис. Хубав стилизиран и разчупен арт, плавно развиващи се и много интересни персонажи и изграждане на собствена вселена, като и тук както успешните филми Титис комбинира различни жанрове – супергерои, фентъзи, фантастика, че и усещане от класическите самурайски филми. Интересът към тази поредица е много голям, има три томчета плюс един spin- off и като цяло отзивите винаги са в добра насока. За други български опити в супер геройския жанр не се сещам, но пък както казах сме сила в мангата и разбира се в неща от по-европейския тип, което си е факт още от „Дъга“ насам. А и днес творците ни продължават да са неуморни: Сатанасов ни зарадва с мангата си „Бион“, седем от най-големите ни художници сред които Петър Станимиров, Димитър Стоянов-Димо, Сотир и Пенко Гелеви работя върху 4-та част на графичния роман „Аракел“, Анани Борисов също не спира с чудесната си поредица „Бандит“ и още много и то със страхотно качество.

 Ти самият имаш ли творчески опити? Ако да, какви? Ако не, би ли се пробвал? В каква посока?

Рисувам някъде от 6-7 годишен, пак покрай комиксите и анимациите, разбира се. Предпочитам обаче да си рисувам предимно любими персонажи или да си измислям мой, но ги рисувам в цял ръст, без нищо около тях, просто защото не съм толкова добър в изграждането на фон. Учил съм рисуване в гимназия с паралелка изобразително изкуство, ходил съм и на уроци, но там на комикс похватите не ни учеха, всичко си научаваш самичък, защото комиксите се смятат за нещо несериозно. Но и до ден днешен, когато имам 20-30 свободни минути сядам да си нарисувам някой герой, защото много обичам. Исках да нарисувам комикс навремето, но нямам познанията за разкадровка, повече ми харесва дизайна на персонажите. За сметка на това сега по-скоро бих се пробвал да напиша история и да изградя герои, а някой по-талантлив от мен професионалист да се погрижи за арта. Може би някой ден, идея имам 😉

 kiril art wolverine

През последните години бушува спорът за и против политическата коректност. Каква е твоята позиция по темата? Къде според теб къде тя е била приложена сполучливо и къде не?

Не съм расист, нито хомофоб, даже имам приятели, които са гей. Но и те не са ок с това, което се случва, като сами са ми казвали, че не бива толкова да се навира тази политкоректност в лицата на хората, защото вместо да помага се получава точно обратното – хората се озлобяват. Никой от гореспоменатите ми приятели не парадира с нищо, не налага и натяква. Според мен тази вълна на политкоректност е поредната политическа игра от хора, на които изобщо не им пука за хората с различен цвят на кожата или различна сексулна ориентация, а просто искат пари, власт и всички ние да се озлобяваме и настройваме един срещу друг. Прекалява се дотолкова, че дори мен ме дразни, когато отворя комикс и видя любим персонаж с 60 годишна история внезапно да е сменил цвета на кожата или ориентацията си, без грам индикация за това през годините. Не се получава сполучливо, когато вземеш персонаж с такава история и само за да се направиш на политкоректен го направиш гей или чернокож. Пример: Ледения човек/Боби Дрейк от Х-мен е пресонаж датиращ още от 60те години до днес. Преди няколко години от Марвел внезапно решиха, че той е гей. Добре, няма лошо, но си личеше че е направено просто ей така, за да има популярен персонаж, който да е такъв, тъй като нищо в историята му не е показвала следи за това. Според мен по-сполучливият подход е да се измислят оригинални персонажи, не да се изменят вече установените. Добър пример е Черната Пантера, който си е създаден оригинално като чернокож, Шанг Чи, който е азиатец, Джон Стюърт/Зеления Фенер, който не е Хал Джордан, ама черен. Трябва да има уважение и равноправие, но в никакъв случай навиране в лицето и обвинение.

 Кажи нещо за довиждане на нашите читатели!

Винаги, когато сте изправени пред на пръв поглед лоша ситуация в живота, спрете за момент, оставете мислите да си текат, вдишайте и издишайте дълбоко и знайте, че случващото се всъщност е огромен шанс да научите и промените нещо и изобщо не е толкова „лошо“ колкото изглежда. Приемете каквото идва към вас с усмивка и отворени обятия и продължете напред. Обичайте и приемайте себе си, защото само тогава ще можете да обичате и приемате другите, такива каквито са. И тогава супергероят скрит вътре във вас ще се прояви. Нагоре и напред!

  kiril dimanov pic

Интервюто взе Александър Драганов

 

Оставете отговор