Катарзис /Хиперкосмос #2/

katarzis

“Катарзис” е втората част от поредицата книги-игри “Хиперкосмос”, дело на руския писател, пишещ под псевдонима “Рей Гард”. Тя излезе на български език за Пролетния панаир на книгата благодарение на сдружение “Книги-игри” и в превода на Ивайло Динков.

Планетата Едем е предвидена да изглежда като рай, но това е само измамно. Населението в нея живее в един единствен град, който опасва най-приятния климатичен пояс за живот на цялата планета, като сградите се издигат на шеметни височини. На горните етажи животът е като наистина като в рай, но надолу – надолу е ада. Единствената защита срещу престъпността са шерифите, полухора-полумашини, които не изпитват чувства и съжаление, а заедно със своите изкуствени интелекти изини раздават присъди веднага щом хванат жертвата – понякога и смъртни. Един от тези шерифи си ТИ, читателят на тази книга. След тежка операция срещу терористи, попадаш на сцена, която не е трябвало да виждаш – и цялата система тръгва по петите ти. Дали ще можеш да оцелееш, зависи изцяло от твоите решения…

Преди година, когато Сдружение “Книги-игри” издаде страхотната “Генезис“, ми направи впечатление, че в нея Рей Гард умело е смесил сюжетите на “Пришълецът 3” и “Нещото”. Тук авторът отново е направил нещо подобно, като е слял в едно историите на “Робокоп” и “Дред”. За целта Гард е създал много силен фантастичен свят, със свои технология, социална структура, като отново е силен в изграждането на атмосфера, наподобяваща любимите ни фантастични приключения, които гледахме в съвсем неподходящата за тях детска възраст. Докато в “Генезис” обаче трудността на играта пасваше идеално на жанра – survival horror – тук твоят шериф така и не успява да стане истински “бедес” като Робо или съдията Дред, тъй като всяка ситуация е направена безумно трудна, при това дори, когато се бориш с противници, които в нормално интерактивно приключение биха били “ходещ experience”. Освен това статистиките са небалансирани – аз избрах да бъда по-добър в стрелбата, отколкото в ръкопашния бой и това ми помогна само веднъж, докато ми попречи около сто пъти. Все пак за похвала е това, че Гард е успял да измисли интригуващ, макар и предвидим сюжет. Аз обаче се чудя дали нямаше да е по-добре, ако го беше написал като роман – тогава ситуациите щяха да стоят може би по-добре. Дори така обаче, книгата-игра ще допадне на носталгиците, които са мнозинство сред феновете на този тип интерактивна литература.

Тагове:  

Оставете отговор