Карнозавър

„Карнозавър“ е другата поредица за динозаври от 90-те (освен „Джурасик Парк“). Повечето хора имат щастието никога да не са чували за нея. Заснета по роман на Хари Адам Найт (псевдоним на обичания у нас Джон Броснан – разбира се, че такъв човек ще бъде обичан у нас) и продуцирана от майстора на долнопробното кино Роджър Корман, тя шокира нищо неподозиращия зрител с гумени ефекти и обилно количество разлят кетчуп. Помня, че един от съучениците ми имаше истинска травма от третата част, която бе хванал по празниците. Истината обаче е, че навремето тъпите филми – за разлика от днешните, които са просто тъпи – бяха истински забавни. Такъв е и случаят с „Карнозавър“, за който ще си поговорим тази празнична вечер.

Карнозавър

При излизането на двата филма преди 32 години дори самият Роджър Корман съветва зрителите да гледат „Джурасик Парк“, а не неговия филм – което звучи обезкуражаващо. Това обаче важи само ако трябва да избират. Ако нямат нищо против два филма за динозаври, нека гледат и „Карнозавър“. „Джурасик Парк“ сме го гледали безброй пъти, затова насочих вниманието си към уродливия му малък брат, който изгледах в малко прозорче с лошо качество в YouTube – така максимално доближих атмосферата на някогашните пиратски видеокасети. Единствено липсваше едногласовият дублаж на Васко Кожухаров, лека му пръст.

Какво си имаме тук? Вкусна изненадка!

Гледах го между празниците и вече съм позабравил сюжета. От това, което ми е останало в главата: от курник с кокошки започват да се излюпват бързорастящи динозаври, които нападат каквото сварят и разкъсват жертвите си брутално – на някои хора дори им изяждат червата. Мда, това не се връзва много с тийн атмосферата от филма на Спилбърг. Главните герои бяха двойка лошо момче и някакво момиче, чиито характерови черти вече не помня. Преди да ме обвините в сексизъм обаче, ще кажа следното: никога няма да забравя злодейката, стояща зад динозавърското нашествие в птицефермите. Напушена на вид, с замечтан глас, тя обясняваше как ще замени човечеството с усъвършенстван вид динохора. Накрая, разбира се, имаше и битка с тиранозавър.

Този филм няма нужда от задълбочен анализ. Покъртителна простотия с допотопни ефекти, която забавлява именно с глупостта си. Далеч е от книгата на Хари Адам Найт и като сюжет, и като класа – което само по себе си е постижение, тъй като тя не е на нивото на „Престъпление и наказание“. Разговорите между доброто лошо момче и отдадената на науката майка-героиня на динозаврите обаче ще останат завинаги в съзнанието ми. Хамънд от „Джурасик Парк“ е аматьор пред тази жена.

Карнозавър 2

Играта продължава, както гласеше едно стихотворение на Волен Сидеров. В случая вторият филм от поредицата изненадващо вдига нивото и, ако трябва да сме честни, е може би най-добрият от всички – като „добър“ тук е силно разтегливо понятие. Отново имаме момче, този път съвсем младо, което е единственият оцелял в база за… ъъъ… нещо си? Там са изпратени войници да изследват причините за прекъснатия сигнал. Карнозаврите, разбира се, са причината. Те ядат хора и искат да докопат както хлапето, което им се е измъкнало, така и новодошлата порция закуска в униформи.

Тази картинка може да даде начало на жанра механодиноеротика

Според критиката филмът много прилича на „Пришълците“ – оценка, след която Джеймс Камерън вероятно би обмислил варианти за асистирано самоубийство в Швейцария. Аз ще го мотивирам допълнително, като отбележа, че харесах хлапето, избрано за главен герой, повече от грозноватата Рипли и онази другата с прическа като четка за кенеф. А и, честно казано, обичам динозаври повече от ксеноморфи. Ефектите остават на ниво сувенири от „Джъмбо“, предназначени за купуване на едро, но финалната битка с незабравимата реплика „Изяж това, Барни!“ си остава класика в жанра.

Това е филм, който не се взима насериозно. Не го взех насериозно и аз – и затова успях да се забавлявам искрено.

Карнозавър 3: Първични видове

Продуцентската къща, отговорна за този епичен епос на тъпотата, се нарича „Нови хоризонти“ – име, което звучи като антология с българска фантастика. Качеството също е някъде там. И въпреки това филмът е култов. Не мога да си обясня как навремето хората успяваха да направят дори най-големите глупотевини забавни, а днес, когато нещо е зле, то просто е скучно – а понякога дори има и важно политическо послание, което държи да ни сподели.

Не че в „Първични видове“ няма послание. Посланието е, че науката не си струва някои жертви, например непланираното хранене на хора с динозаври. Историята започва, когато група терористи (не разбрах за какво се борят – за да узная, сигурно трябва да гледам „Битка след битка“ на Пол Томас Андерсън, а не искам) открадват военен камион. В него обаче вместо обогатен уран има карнозаври, които първо обогатяват диетата си с похитителите, после с полицията, докато накрая не се налага да бъде изпратен втори екип – топ командоси – да ги търси.

По принцип не обичам военни нито в киното, нито изобщо, но тези ме забавляваха искрено – почти да ми стане жал, докато стават на закуска. Почти. Дори силната еманципирана жена войничка беше яка, особено като се има предвид, че ролята ѝ бе да стане „Педигри Пал“ за гумени влечуги.

Много от съвременните киногероини също щяха да бъдат поносими, ако ги изяждаха карнозаври

Научих, че с кадри от тези филми са направени още два подобни, но дори моята любов към абсурдизма има граници, затова спрях навреме – макар че според някои зрители е трябвало да го направя три филма по-рано. Както и да е, забавлявах се с трилогията „Карнозавър“ доста повече, отколкото бих с повечето днешни „будни“ хитове, които с бюджета на „Нови хоризонти“ не биха могли да си платят дори кетъринга.

Затова, ако ме питате дали филмите си заслужават, отговорът е: ДА, ДА, ДА! В крайна сметка блестящи феерии с ефекти като „Джурасик свят“ или „Годзила и Конг“ излизат всяка година. А такова нещо като „Карнозавър“ няма да заснемат никога повече.

Ревю на д-р Александър Драганов