Как да си дресираш дракон (2025)

Не съм от привържениците на тезата, че римейковете на популярни анимации винаги са бездушни и по-слаби копия на оригиналите. Вярно е, че има издънки като “Снежанка” и “Красавицата и звяра”, но според мен филм новите филми за “Цар Лъв” се получиха, а версията на “Книга за джунглата” от Джон Фавро откровено ми харесва повече не само от рисуваната класика, но и от книгата, по която тя е базирана. Затова се зарадвах, когато видях, че ще има игрален вариант на “Как да си дресираш дракон“, още повече – със симпатичен актьор в главната роля на герой, останал с непроменен етнос. Отидох да го гледам в първия ден с намаление (българин съм, все пак) и сега споделям впечатления. Много неща са се получили, други не, но като цяло оценката е по-скоро за добра. За филм, излизащ през към момента безобразно слабата 2025 година, даже е много добра, на места отлична.

Историята отново ни пренася към викигското село Бърк, където всички се борят с набезите на дракони, отвличащи добитъка и убиващи хора. Всички, освен Хълцук, чувствителния син на селския водач, който не е роден за воин и се мъчи да се бори с чудовищата, като измисля различни приспособления, повечето от които не работят като хората. Една нощ той успява да халоса считан за неуловим вид дракон, а когато отива да го търси, попада на съществото, което е уплашено не по-малко и от него. Между двамата възниква връзка, която ще постави под въпрос всички вярвания на викингите, втълпявани на Хълцук. Момчето ще трябва да реши дали да стане приятел с животинчето, рискувайки гнева на баща си, а и на момичето, по което си пада…

Оригиналната анимация беше без грешка, така че бе ясно, че тя ще е висока лента за прескачане. Новият филм поне за мен губи като визия, тъй като голяма част от времетраенето е нощем или в мъгла, а 3Д-то допълнително размазва картината. Това ме изненада неприятно и може би трябваше да го гледам на 2Д, но както са ми го предложили, така съм отишъл. Отделно времетраенето е раздуто с едни 20 минути спрямо старата версия, от което сцените с бащата на Хълцук според мен стават голяма тегавиня.

Какви са плюсовете? На първо място, качествената история е съхранена. “Как да си дресираш дракон” е филм с много силно послание срещу простотията и грубостта, като това се е съхранило и в римейка. Актьорите са страхотни, особено на децата. С Мейсън Теймс според мен е открит следващия голям талант на Холивуд, който успява да придаде много чувство на героя си. Противно на целия предварителен хейт, Нико Паркър е страхотна като Астрид, много красива и поне на мен ми изглеждаше бяла. Наясно съм, че българите сме арийци, потомци на обитателите на Варненския некропол и свръх критични, но мрънкане тук не би било на място. Химията между двамата млади се е получила идеално.

Екшънът и ефектите с драконите са страхотни. Комичните дизайни са запазени, но на компютърна анимация за игрален филм съществата изглеждат достойни за излизащия след месец “Джурасик Свят”, а кралицата си е една същинска годзила. Сцените, когато преследва Хълцук и Беззъб, са наистина смайващи и в интерес на истината точно с очакване за тях реших да гледам филма. Доброто драконче е направено идея по-силно и диво като излъчване, усеща се мощта в него, но остава сладко като кутре.

В крайна сметка трябва да имаме предвид в какъв контекст излиза новият “Как да си дресираш дракон”. Последните години са като цяло мор за киното от политкоректност, безидейност и обикновена тъпота, а 2025 специално по киносалоните се наредиха тояга след тояга. На този фон този филм е като полъх от добрите стари времена и дава надежди за по-добро бъдеще. Аз лично със сигурност ще следя кариерата на Мейсън със засилен интерес и бих се радвал да видя нови версии и на продълженията на “Как да си дресираш дракон”, които и без това не съм гледал.

Ревю на д-р Александър Драганов