Каджанга

По времето, когато са излизали първите издания на “Каджанга“, вече се бях отказал от книгите-игри и затова днес, когато отново се връщам към тях (както в препоръката на К.С. Луис за приказките), успях да се насладя на историята за пръв път и останах очарован. Със “Синът на светлината” и “Звезден легионер” любимият на поколения български читатели автор Любомир Николов-Нарви достига повествование, което според мен е връх не само за интерактивния жанр, но и за научната фантастика у нас изобщо. Красива, тъжна, епична история за израстването. Точно такова нещо ми се четеше.

Планетата Айала е див, девствен свят на джунгли, с примитивен, но мистериозен народ на хора-котки. Човечеството е стъпило там отдавна, но първите му постове са изчезнали безследно. Ти си младо момче, дете на заселници там, което ще разбере защо с появата на огледалните – мистериозни и безжалостни противници, след чиято поява остават само трупове. Скоро ще трябва да оцелееш в джунглата в опит да намериш начин да се измъкнеш от този смъртоносно опасен свят…

… а години по-късно да се завърнеш в него, вече като мъж и звезден легионер, чиито опит е безценен в опита на човечеството да разбере населението на Айала. Но както между теб и хората, така и между теб и местните има невидима стена, която ще трябва да преодолееш, ако искаш войната да бъде избегната. Ала планетата крие ужасна заплаха и ако не разкриеш истината за съществата, погубили някога родителите ти, всичко ще бъде загубено.

Двете книги-игри от поредицата “Каджанга”, събрани в един том, са страхотни. Просто нямам думи колко силна е тази история, колко зряла, колко истинска, топла и болезнена. Да, на пръв поглед става дума за приключенски сюжет, отговарящ на тропите от златната епоха на научната фантастика, но всъщност в тази история има много повече от това. Тя е история за болката, за любовта, за разочарованието, за самотата. Интерактивен сюжет, който носи магията на голямата литература. Можем само да проклинаме злата съдба, задълго спряла възхода на книгите-игри, тъй като точно с “Каджанга” те са стигнали ново ниво, недостижимо не само за българските, но и за чуждите автори, до голяма степен и заради героя, който застава като типаж между великия Пол Атреидски и измислените години по-късно Джейк Съли и Ло’ак.

Ала книгите-игри се завърнаха и сега тази разкошна книга отново може да стигне до читателите, при това във вида, в който заслужава, издадена ювелирно от “Протон”, направили изключителна корица и украсили я с прекрасни вътрешни илюстрации. Дълбок поклон пред издателството за тази прекрасното им дело – “Каджанга” си заслужава, а Вие трябва да я прочетете. Това е върхът на фантастиката в България!

Ревю на д-р Александър Драганов