Император У от династията Хан

漢武帝

Преди всичко бих желал да изразя своите благодарности към председателя на НКФХ „Цитаделата“ – Александър Драганов – задето ме удостои с честта да представя няколко от своите любими исторически личности в рубриката „Любимците на Клио.“ Истината е, че за мен тази нова секция в сайта е сериозно творческо постижение тъй като с това нашата културна дейност става много по-пъстра, цветна и открояваща се. Днес, в духа на многообразието и братския мир, който винаги е красял сайта имам удоволствието да ви представя животописа на един от най-великите китайски владетели – Император У от династията Хан.

chinese emperor wu

Винаги съм казвал, че моята любима китайска династия е Хан. Не само заради огромният културен и военен разцвет, който Империята преживява по това време, но и заради това, че Хан дават на света много ценни изобретения, които Западът ще познае доста по-късно – хартията, сеизмографът, водният и слънчевият часовници. Нещо повече, Империята на Хан е най-дълголетното от всички китайски царства, просъществувала в продължение на пет столетия. Простираща се на територията на днешен Североизточен Китай, династията била център на Пътя на Коприната и положила началото на цяла една култура, която и до днес може да бъде видяна по улиците на повечето китайски градове – ханфу. Това са онези ефирни и елегантни дълги дрехи, които култиваторите носят в многобройните филми, чиито ревюта може да прочетете в Цитаделата. И ако династията Хан ще остане в историята като най-великата от всички, то нейният център безспорно е Император У, за който ще ви разкажа в следващите редове.

joan-francesc-oliveras-pallerols-emperor-wu-of-han-close-up

Преди всичко трябва да кажем, че героят в днешната история носи няколко имена. Първото му се дава заради рода, от който произхожда – Лиу (родът – основоположник на династията Хан), второто – Чъ е истинското му рождено име, а третото – Тонг е името, което му е дадено при навършване на зрялост (традиция, която се е спазвала в имперски Китай). Към това се прибавя името, дадено му по време на коронацията – У, както и ритуалното му прозвище, използвано по време на празници и обреди – Шизонг. У се ражда като едно от много деца на Император Джинг от династията Хан във време, когато феодалните бунтове в царството все повече започват да тревожат владетеля. Всъщност, никой в двора не вярвал, че малкият ще стане Син на Небесата един ден тъй като Джинг вече бил короновал най-възрастният си син – Лиу Ронг за свой наследник. Както обаче става често в историята, невинаги принцът е този, който взема трона. Проблемът с престолонаследника бил, че майка му всъщност не била една от наложничките на Джинг – Ли, защото Императрица Бо не можел да има деца. Скоро избухнала дворцова интрига между Ли и сестрата на Император Джинг, в която се наложила последната, а принц Лиу Ронг бил принуден да се самоубие. И тъй като всички останали деца на Императора били момичета, следващият по ред бил Лиу Чъ. Когато станал на 15, Император Джинг починал и така малолетният Чъ се възкачил на престола под надзора на своята баба – регент Доу.

50a7254c2dc1447c7c8a3dcbd75ea11b (2)

Когато навършил пълнолетие Лиу Чъ бил коронясан за Син на Небесата с името У. Младият владетел предприел необичайна стъпка, която предшествениците му биха заклеймили като страхлива – той отказал да води война с останалите династии и предпочел пътя на дипломацията. Укрепвайки границите си, У си осигурил период на мир, в който успял да се разправи с бунтовниците – феодали и така възстановил авторитета на имперската институция. Веднага след това Императорът направил важни промени, които останали в историята под името „периодът на петте реформи“. Това се случило през 140 г. пр. Хр. На първо място, У сменил официалната Даоистка философия в царството с Конфуцианството. В него Императорът видял по-голям потенциал за консолидиране на поданиците си като същевременно оставил даоистките мистици да изповядват свободно религията си. Наред с това, У забранил на благородниците да живеят в столицата Чанган на издръжка на хазната. Те трябвало сами да осигурят пари за резиденциите и храната си без да харчат парите на държавата. Третата реформа била най-болезнена – тя лишила китайските принцове от правото им да събират данъци, на практика елиминирайки местната власт в империята. У придобил изключителните правомощия да бъде единен суверен на цял Хан, а държава била тази, до която всички принцове трябвало да се допитват преди да вземат решения. В резултат на проявилото се недоволство Императорът прокарал нов закон – въвел най-тежки наказания (включително смърт) за благородници, които нарушавали закона – нещо, което било нечувано предвид, че китайската аристокрация се ползвала с пълен имунитет. Но безспорно най-щедрата част от петте реформи гласяла, че всеки добре образован поданик на Императора, който докажел своята честност и добродетели можел да стане част от държавния апарат. Това бил изключителен мъдър ход, с който У успял да елиминира неудобните угодници и да ги замени с честни хора, които истински уважавали труда и своя Император.

640px-xiwangmu_visiting_emperor_wu_of_han

Периодът на петте реформи разтърсил империята Хан и довел до множество бунтове срещу У. Императорът бил предаден от повечето си съветници и роднини и неведнъж трябвало да взема непопулярни решения, заточвайки и затваряйки много от тях. Единственият човек, който останал твърдо зад него била баба му, която разкривала всички заговори срещу внука си и своевременно му предавала организаторите. Същевременно, младият владетел успял да събере кръг от обикновени поданици с доказана лоялност към него и учредил вътрешна клика, която да пази властта му от все по-агресивните благородници. У умело използвал желанието на поданиците си да се разправят с богатите и влиятелните и така си осигурил спокойствие в двореца. След няколко години починала и баба му, която дотогава държала правомощията върху въоръжените сили на Хан. В същата година една от наложниците на У му родила син. И така, след тези две събития вече нямало кой да оспори авторитета на Императора, неговата армия и неговият наследник.

Dahuting_tomb_mural_of_chariots_and_cavalry,_Eastern_Han_Dynasty

Само за пет години Император У успял да завладее близките феодални държави Мине и Нане, които се намирали под властта на войнолюбиви, но слаби родове на юг от Чанганг. След като осигурил южния си фланг, У се насочил към варварските поселения на север, където живеели диви номади, които често нападали населението на Хан. Императорът се опитал да реши въпроса мирно, предлагайки им династичен брак, но когато те отказали той изпратил 300 000 армия, която смазала съпротивата им. В прочутата битка Битка при Модей, генералите на У обърнали монголите в бяг и ги изтласкали отвъд пустинята Гоби. Но перлата в короната на Императора била неговата корейска кампания. Едва осем години след победата при Модей, У влязъл в Кралство Чозон, завладявайки северната част на корейския полустров. Корейските земи били покорени, е южните царства продължили да се съпротивляват на китайците до момента, в който не били претопени от огромната човешка маса заселници.

Screen Shot 2022-11-21 at 10.24.18 PM

Когато се уморил да води войни, Император У решил, че е време да се посвети на културата. По негово време Пътят на Коприната минавал през Чанганг и в него били включени цяла Централна Азия. Особена заслуга на У е установяването на дипломатически отношения с далечен Самарканд, което помогнало на монголите и китайците да преодолеят различията си в името на общата търговия и добруването на народите си. С времето, в Империята Хан настъпил мир, невиждан от столетия. Конфуцианци и Даоисти живели спокойно под властта на един владетел, царството било обединено и никой от враговете му не смеел да го напада. Едно от последните неща, които Императорът направил била неговата кампания срещу окултистите. У бил известен със своята непоносимост към черните изкуства. Той издал заповед, с която поставил извън закона всички магьосници и вещици на територията на царството. Уви, много благородници, които обичали да се занимават с тези неща загубили първо позициите си, а след това и живота си. На Императора принадлежи и една приказна постройка от ерата Хан – палатът Джанзанг, от който за жалост днес са останало само камъни.

Hgdskof7Pi30d8ODZP5kdg6LeiTdE6Shac44zKL1caYujgilAlskzRdT7FAoRWCmVv06CAH4MnRgN3Pc2niTslNPg

Но историята си прави странни шеги. След като успял да прогони почти всички магьосници от империята си, над У се стоварил тежък удар. Интриганти успели да убедят Императора, че неговият първороден син – Принц Жу е направил магия за да свали баща си от трона. В същото време Жу бил информиран, че баща му го мисли за магьосник и иска да го убие. Младият принц се почувствал обезчестен от това обвинение и организирал бунт срещу У. В крайна сметка баща му успял да потуши недоволството, но вече било късно. Принцът бил примамен на границата на царството и убит от войници на заговорниците. С него загинали и двамата му братя, които избягали след потушаването на бунта. Някои поданици смятали, че вещица проклела Императора заради гоненията и той загубил семейството си. По-прагматичните пък смятали, че това било просто мръсна игра на оцелелите благородници. Така или иначе, всички наследници били мъртви, а Императорът – на преклонна възраст.

8f7f8a53ly1fq b

След станалото У изпаднал в дълбока депресия и се отдал на науката. В последните години от живота си той написал няколко сборника с поезия и организирал пищни фестивали. Поданиците му ликували – науката процъфтявала, мирът бил запазен, враговете били сразени. Но У не бил щастлив, защото всяка вечер виждал пред себе си съсечения си син. И въпреки че заговорниците отдавна били наказани, това нямало да върне Жу. Това били неговата слава и неговото проклятие. Така за няколко години Император У се поболял и тихо починал. Приживе той завещал трона на най-малкият си син – Лиу Фиулинг, а за негов регент посочил генерал Хуо Ганг. След смъртта си, У бил погребан с пищна церемония в най-голямата китайска пирамида – Маолинг. Смята се, че и до днес неговото тяло почива там.

140312101517_8115

В заключение, можем да кажем, че У е най-великият владетел от династията Хан и един от най-могъщите императори на Китай. Егоцентричен и обсебен от желанието си да направи империята си велика, този титан на Хан ще остане в историята като един от най-способните и достойни войни на своето време, успял да централизира отново империята и да накара нейните врагове да се страхуват само щом чуят името на династията му. По времето на У Хан става велика сила, център на Пътя на Коприната и културен източник на невероятни за времето си открития. Но най-вече – това е първият китайски монарх, който от хилядолетия успява да прозре истината, че синята кръв невинаги носи добри качества. Неговата странна и причудлива политика да се обгражда с обикновени хора и да дразни феодалите изиграва огромна роля за цялата страна, макар и накрая да се обръща срещу него. И до днес ако попитаме някой китайски историк какво означава за него Император У вероятно ще получим отговора, който напълно споделям: „У е Императорът – войн, направил от Хан компас за много цивилизации.“

Представен от доц. д-р Искрен Иванов

Оставете отговор