Изкупител! (Пътят на тигъра #7)

 

redeemer bg cover

През 90-те години книгите-игри бяха най-голямата мания сред децата и тийнейджърите, а ценителите на формата знаеха, че най-добрите заглавия от тях са в поредицата “Пътят на тигъра” от Марк Смит и Джейми Томсън. За жалост обаче сагата завърши адски куцо в четвъртата (всъщност шеста) част “Пъкъл”, като героят, с който читателят играе остава пленен от Черната вдовица Нулак, богиня на злото, която по-запознатите фенове веднага биха разпознали като аналог на Лолт от романите за мрачния елф Дризт.

30 години по-късно вече имаме достоен завършек на историята с продължението “Изкупител” от Дейвид Уолтърс, написано с одобрението на Смит и Томсън. Добри хора напечатаха фенски превод с илюстрациите от старите книги у нас и аз имах възможност да прочета играта и да довърша битка, която започнах оше в четвърти клас, ако се не лъжа, когато прочетох “Узурпатор”.

Ти си Отмъстителя, велик герой нинджа, побеждавал страховити противници като Астарот, седмия херцог на Ада или Хонорик, гранд маршала на легиона “Меч на Обречеността”. Сега обаче ти си слязъл в Процепа, страховитата бездна, в която живеят черните елфи и тяхната богиня, огромния паяк Нулак, наричана още Черната вдовица. След дълго пътуване си бил оплетен в паяжината й – и изглежда, че няма измъкване! Ако все пак твоите умения обаче не ти изневерят, те чака шеметно пътуване, в което трябва да спасиш рейнджъра Глайвас и паладина Дорей льо Жун, изправяйки се срещу отблъскващите обитатели на Процепа и лудите поклонници на Анархил, бога на хаоса. Дали ще успееш и какво ще завариш в родния си град, ако намериш изход от Процепа – ще разберете само ако изиграете книгата!

“Изкупител” е страхотен завършек на поредицата и потвърждава впечатлението ми, че в “Пътят на тигъра” силни са нечетните заглавия от поредицата – “Отмъстител”, “Узурпатор”, “Завоевател”, а сега и тази. Уолтърс майсторски те измъква от ужасния капан, в който те оставиха Смит и Томсън и започват наистина вихрено приключение с много битки и обрати, в което има достатъчно намигвания към предишните части, но не толкова, че да стане копипаста. Специално за босът на историята очаквах едно, а то излезе съвсем друго, оригинално и много готино. Светът на историята, напомнящ “Подземния и дракони”, но с гримдарк оттенъка на Warhammer, е все така лудешки, а при развръзката на сюжета е ключово да не забравяш, че си нинджа и макар да се бориш срещу злото, хитростта срещу враговете понякога е по-добро решение от грубата сила, докато с приятелите трябва да си честен. Трудността е много висока. Аз играх като Супермен, ще рече без зарове и пак видях на баир лозе. С точки сигурно ще играете дни наред играта, умирайки жалейно. Но така и трябва да бъде – това е “Пътят на тигъра”, а тя не е книга-игра за слабохарактерните.

В заключение – “Изкупител” е шедьовър и може би най-доброто от формата, което съм чел, затвърждаваща мястото на сагата като моя любима в интерактивната литература. Знам, че Уолтърс е написал и прелюдие и разчитам нашите фенове да го преведат, убеден съм, че си трува.

Ревю на Александър Драганов

redeemer

Оставете отговор